Решение № 10 от 10.01.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. гр. Хасково, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Елена П. Стефанова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20205640101780 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283, представлявано от Д. К. К. – изпълнителен директор, заедно с М. С. – член на съвета на директорите, чрез адвокат Н. Щ., с предявени обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл.92 ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания против Б. В. К., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 446 от 23.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1132 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че на **.**.****г. между него и ответника е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца по план „Тотал 44.99 промо 2000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лв. (37,49 лв. без ДДС). Ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 204,80 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 112,47лв., равна на три месечни абонаментни такси, във фактура № 7282571463/**.**.****г. На **.**.****г. и по повод сключения Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от същата дата, ищецът предоставил на отв.Б.К. устройство марка „*****************“. Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги от **.**.****г., ответникът дължал сума в размер на 62,01 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и 1 заплатената при предоставяне на устройството преференциална сума, начислена във фактура № 7282571463/**.**.****г.

Ищецът посочва, че на **.**.****г. между него и ответника бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца по план „Интернет + 16.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 16,99 лв. (14,16 лв. без ДДС). Ответникът не изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 33,99 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г.

Вследствие на неизпълнението и на основание т. 11 от договора, ищецът начислил неустойка в размер на 42,48 лв., чийто размер не надвишавал три месечни такси, във фактура № 7282571463/**.**.****г. На същата дата - **.**.****г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +************, ищецът предоставил на ответника устройство марка „*******************“. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, ответникът дължал сума в размер на 68,71 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставяне на устройството преференциална сума, начислена във фактура № 7282571463/**.**.****г.

В исковата молба се сочи, че задълженията били индивидуализирани в следните фактури:

1. Фактура № 7278444266/**.**.****г. за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г., срок за плащане - 10.10.2018г., издадена за сумата от 140,43 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва: 123,44 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +************; 16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************. По тази фактура, от страна на ищеца, се претендира сумата от 110,08 лв., вследствие извършено частично плащане от 30,35 лв., което погасявало задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +************ до размера на 93,09 лв.

2. Фактура № 7279808157/**.**.****г. за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г., срок за плащане - 09.11.2018г., издадена за сумата от 128.71 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва: 111,72 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +************; 16,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************;

3. Фактура № 7282571463/**.**.****г. за отчетен период **.**.****г. - **.**.****г., срок за плащане - 09.01.2019г. издадена за сумата от 285.67 лв.. представляваща неплатени неустойки и дължими суми за мобилни устройства. Така дължимите суми от страна на ответника, според ищеца, били както следва: 112,47 лв. неустойка за предпочетен номер +************; 62,01 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +************; 42,48 лв. неустойка за предпочетен номер +************; 68,71 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +************;

С оглед на гореизложеното на 18.06.2020г. ищецът „Теленор България“ ЕАД подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр.

2

Хасково срещу ответника, в което се претендирали: главница в размер на 524,46 лв.

(петстотин двадесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 1132/2020г. по описа на Районен съд - гр. Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за ищеца „Теленор България“ ЕАД възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника.

Дружеството ищец иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Б. В. К., че към него съществува изискуемо вземане в размер на 524.46лв., представляващо неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************; неплатени месечни абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, като се претендират направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, чрез назначения си особен представител, счита, че предявеният иск е допустим, но го оспорва като неоснователен и недоказан. Изразява се становище, че отделни клаузи на представените с исковата молба договори са нищожни. От представените по делото Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от **.**.****г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от **.**.****г., както и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от **.**.****г. било видно, че същите се подчиняват на правилата по чл.258 и сл. ЗЗД относно договора за изработка, какъвто по своята същност се явявал и договорът за предоставяне на мобилни услуги. Така се установявали възникналите облигационноправни отношения между страните. Ответникът оспорва валидността на трите данъчни фактури, обективиращи цената на иска, поради следните съображения: същите били едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника. Ето защо, въпреки наличието на валидно сключени договори и възникването на облигационно - правни отношения, според ответника, същите не се явявали достатъчно доказателство за това дали услугите предмет на договорите били действително предоставени на ответника, както и не се доказвало тяхното количество и претендираните за това цени. Освен това, наред с неплатената главница, ищецът претендирал и неустойка по т.11 от договорите за мобилни услуги. Съгласно представените Общи условия, мобилният оператор имал право да прекрати договора в случай на неизправност от страна на потребителя, в случая - забава от два месеца. Ответникът посочва, че ищецът не може да докаже дали изобщо е предоставил тези услуги на лицето, а оттам дали изобщо има забава. Но дори и да приемело обратното, по настоящото дело не били представени никакви доказателства изявлението на ищеца за 3 прекратяване на договорите да е достигнало до ответника, поради което хипотезата по т.11 се явявала неосъществена, а искът за заплащане на неустойка - неоснователен. Ответникът чрез особения си представител оспорва дължимостта на неустойката и на друго основание като счита, че клаузите, с които била уговорена последната били неравноправни и оттам нищожни на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във вр. чл.143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във вр. с чл.3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създавала значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълвали от представител на ищеца – търговец, се изразява становище, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не можело да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза. Отделно от това, неустойката била в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги. Този факт трайно се приемал за нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, като на съда му било служебно известно образуваното по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр. д. №15539/2014г. по описа на Софийски градски съд за прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни услуги, гласящ „в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок", както и постигната спогодба, че размерът на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с потребителите. Ответникът иска присъждане на разноски в негова полза и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на исканията на ищеца за такива, които да бъдат редуцирани до законоустановения минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по заповедното производство Договор за мобилни услуги от **.**.****г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от **.**.****г. за предпочетен номер +************ е, че страните са се намирали в договорна обвързаност, считано от посочената дата, по силата на която ответникът имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при избран абонаментен план „Тотал 44.99 промо 2000МВ“ с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС(на месец), с 15000 MB мобилен интернет на максимално достижима скорост в БГ (на месец), с 2000 МБ допълнителен мобилен интернет на максимално достижима скорост в БГ (на месец), с 5200 МБ мобилен интернет на максимална скорост в зона на ЕС на месец, определен съгласно политиката за справедливо ползване, 500 минути към международна зона 1,2 и Балкани, и 4

100 ГБ пространство за съхранение в Capture“. В предметния обхват на договора от **.**.****г. е включено и получаване от потребителя на мобилно устройство марка „*****************“, а от представената по Декларация – съгласие (л. 12 от ч.гр.д. № 1132 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково) се установява, че ответникът декларира, че е получил екземпляр от Общите условия на оператора, както и че му е предоставена информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка процесните общи условия (Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услугия) са представени на л. 21 до л.24 от заповедното производство.