Решение № 1394 от 23.02.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110125384 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „В 3 Дизайн“ ЕООД срещу „Темида Проджект“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 266 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5880 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение по Договор за проучване и проектиране от м.09.2019г. за сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в "Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с психични разстройства и лица с умствена изостаналост", съгласно фактура № 0000000077/21.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.10.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадената заповед за изпълнение по ч.гр. дело №52260/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че на „В3 Дизайн“ ЕООД било възложено по договор за проучване и проектиране от края на месец август 2019г. от ответника изпълнение на проект в два етапа: заснемане, проучване и проектиране на обект- сграда 4 с идентификатор ***, сграда 5 с идентификатор *** и сграда 13 с идентификатор *** в „Център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена изостаналост“, разположени в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Малиново, община Своге, област Софийска, представляваща публична общинска собственост съгласно Акт за публична общинска собственост № 1252 от 04.04.2019г., вписан с вх. рег. № 371/05.04.2019г., акт № 57, том Втори, дело 262. Възлагането било извършено първоначално от Венцислава Лалова, която била изискала заснемане на сградите с цел възстановяване на строителните книжа, които били изгубени или унищожени и след това изготвяне на проекти в съответните части. На 30.08.2019г. изпълнителят заедно с архитектурен техник Недялка Нанова посетила обекта и извършила заснемането. След 2-3 дни изпълнителят изпратил 1 оферта на имейла на дружеството длъжник, като била включена и дейността по строителния надзор, но възложителят заявил, че ще ползва друг строителен надзор. Приемането на офертата и клаузите на договора били потвърдени чрез телефонни разговори и изпратени съобщения между страните по ел. поща. Било постигнато съгласие изпълнението да се раздели на два етапа: първи етап- изготвяне на проект- „Заснемане на проект за възстановяване на строителни книжа на сгради, общинска собственост, с. Малиново, община Своге в следните части: архитектурно заснемане, конструктивно становище; електро становище; ВиК становище“ и втори етап- „изготвяне на технически проект за смяна на предназначението на сгради в ЦСРИЛПРУИ“ в следните части: архитектура, конструкции, електро, ВиК, геодезия- трасировъчен, озеленяване на прилежащия на сградите терен. Сочи, че сроковете за изпълнение били следните за първи етап- 7 работни дни, за втори етап- 14 работни дни, като започвали да текат от получаване на авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора, ведно с изходните данни и документи, необходими за изработването на проекта. Поддържа, че било уговорено възнаграждение за част първа в размер на 1000 лева и за част втора- 6000 лева без ДДС. Изпълнителят се бил задължил да сключи договори с подизпълнители в определената област за съответните части от проекта, да упражнява авторски надзор по време на изпълнение на проектната разработка и съответно да се счита за титуляр на авторското право върху проектната разработка; да предаде изработеното на възложителя на хартиен и на магнитен или дигитален носител по всички части; да защити технически проекта пред одобряващите инстанции. Сочи, че изпълнението било извършено в края на септември 2019г., когато обективно бил предаден подписания от възложителя договор за изпълнителя. Сочи, че на 30.08.2019г. било извършено заснемане на сградите, на 03.09.2019г. изпълнителят бил уведомил възложителя, че е изпълнил част първа от възложената задача; на 25.09.2019г. били изпратени проектите от част първа и втора по електронната поща, посочена от възложителя; на 26.09.2019г. проектите и документите в двете части от договора; на 18.12.2019г. била изпратена фактура № 72 за дължимото плащане от 30 % от стойността на договора, а именно 2100 лева, с ДДС общо 2520 лева. На 27.12.2019г. било получено частично плащане на дължимата сума в размер на 2520 лева. Сочи, че на 16.01.2020г. изпълнителят информирал представител на възложителя, че е участвал и извършил дейност по одобрението на проектите от техническия орган в община Своге, като е коригирал част от текста в обяснителната записка относно предназначението на обекта; на 21.01.2020г. било издадено разрешение за строеж № 08 на Община Своге да извърши преустройство на сграда № 4, 5 и 13 в център за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена изостаналост, находящи се в с. Малиново, община Своге, област Софийска; на 21.04.2020г. била изпратена от изпълнителя на възложителя проформа фактура № 77 от 21.04.2020г. за дължими суми по предоставената услуга в размер на 4900 лева с ДДС на обща стойност 5880 лева. Поддържа, че предаването на проектите станало на 30.09.2019г. по част първа и втора от договора в офиса на изпълнителя. Твърди, че изработените проекти са одобрени от възложителя и от компетентните технически органи на Община Своге, като изпълнението било прието чрез преки и конклудентни действия, защото посочения от възложителя 2 строителен надзор е издал оценка за съответствие на изработения проект с основните изисквания по строежите съгласно чл. 142, ал. 6, ет. 2 ЗУТ и на основание на изработените проекти е издадено разрешение за строеж, от което било видно, че изработеното отговаря на възложената работа, а възложителят не бил изплатил изцяло дължимото възнаграждение на изпълнителя. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Темида Проджект“ ЕООД, с който е посочено, че не оспорва подписването на договор за проучване и проектиране от септември 2019г. за обект сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в центъра за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена изостаналост, находящи се в ПИ с идентификатор *** с. Миланово, общ. Своге, но оспорва твърдението, че не е платено възнаграждение по него. Поддържа, че на 17.11.2019г. била издадена фактура № 68 с основание „Инвестиционен проект: уточняване предназначението на сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в центъра за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и за лица с умствена изостаналост, находящи се в ПИ с идентификатор *** с. Миланово, общ. Своге“. Посочената сума била 7000 лева без ДДС или 8400 лева с ДДС. На 17.02.2020г. били платени 5200 лева, а остатъкът до пълната стойност на договора, а именно 2520 лева с ДДС бил платен на 27.12.2019г.

Поддържа, че претенцията на ищеца е неоснователна и плащането било извършено редовно.

Твърди, че направеното плащане било по фактура в оригинал, издадена съгласно условията на Закона за счетоводството. Оспорва представеното уведомление чрез електронно съобщение до „Темида Проджект“ ЕООД, както и електронно съобщение за изпратена фактура от 21.04.2020г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

По предявения иск с правно основание чл. 266 ЗЗД ищецът следва да докаже наличие на валидно правоотношение между страните с посочения в исковата молба предмет, извършване на услугите по договора, приемането им от страна на ответника, както и размера на дължимото възнаграждение.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си за плащане на процесната сума.

Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че страните са сключили Договор за проучване и проектиране от м.09.2019г. за сграда 4, сграда 5 и сграда 13 в "Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с психични разстройства и лица с умствена изостаналост“, изпълнението по него от страна на ищеца и приемането му от ответника, както и че ответникът на 27.12.2019г. е изплатил сумата от 2520 лева с ДДС по договора.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетите по делото 3 писмени доказателства – Договор за проучване и проектиране с възложител „Темида Проджект“ ЕООД и изпълнител „ВЗ Дизайн“ ЕООД с предмет заснемане, проучване и проектиране свързани с обект: „Център за социална реабилитация и интеграция на лица с психични разстройства и умствена изостаналост“, разрешение за строеж от 24.01.2020г., издадено от Главния архитект на Община Своге, от приобщения и неоспорен инвестиционен проект, изготвен от ищеца, както и от представената по делото фактура № 0000000068 от 07.11.2019г., издадена от ищеца на ответника за пълния размер на договореното възнаграждение за изпълнение на дейностите по договора от 8400 лева с ДДС, която ответникът твърди, че е получил, осчетоводил и платил.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху възражението на ответното дружество, че е извършило надлежно плащане на процесната сума. В тази насока съдът намира следното.

От приетия Договор за проучване и проектиране се установява, че уговорената от страните обща цена за изпълнение на услугата е 7000 лева без ДДС /раздел IV, т. 1 от договора/, тоест 8400 лева с включен ДДС. В раздел IV, т. 2, б. „а“ и б „б“ от договора страните са се уговорили възнаграждението да се заплаща по следния начин: в срок от три работни дни от предаването на изготвените проекти и документи се изплащат 30% от предвидения хонорар /т.е. 2520 лева с ДДС/, а останалите 70% от хонорара /т.е. 5880 лева с ДДС/ се заплащат в срок от 30 работни дни от предаването на изготвените проекти и документи.

От приетите по делото фактури се установява, че ищцовото дружество „Темида Проджект“ ЕООД първоначално е издало представената от ответника фактура № 0000000068 от 07.11.2019г. за пълния размер на възнаграждението по договора от 8400 лева с ДДС, а впоследствие /видно и от експертното заключение по ССчЕ/ е анулирал тази фактура и вместо нея е издал фактура № 0000000072 от 18.12.2019г. за сумата от 2520 лева с ДДС, представляваща първата вноска по договора, и проформа фактура № 0000000077 от 21.04.2020г. за процесния остатък от 5880 лева с ДДС. Страните по делото не спорят и от представеното от ищеца в заповедното производство платежно нареждане от 27.12.2019г. се установява, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 2520 лева с посочено основание фактура № 0000000072 от 18.12.2019г. Доказателства за плащане на остатъка от възнаграждението в размер на 5880 лева по процесната фактура № 0000000077 от 21.04.2020г., обаче, не се ангажирани. Ответникът твърди, че е извършвал плащания по първоначалната фактура № 0000000068 от 07.11.2019г., както следва: на 27.12.2019г. – 2520 лева и на 17.02.2020г. – 5200 лева /общо 7720 лева/. Липсват, обаче, доказателства за твърдяното плащане от 17.02.2020г., а същевременно, доколкото ответникът твърди, че тогава е извършил окончателното плащане на възнаграждението, следва да се приеме, че най-късно на 17.02.2020г. ответникът е приел изпълнението по договора, и задължението му за плащане на остатъка е станало изискуемо.

Тези изводи се потвърждават от експертното заключение по допуснатата по искане на ответника съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че съобразно 4 счетоводните записи на ищцовото дружество, сумата по първоначалната фактура № 0000000068 от 07.11.2019г. не е платена и фактурата е анулирана. По издадените вместо нея фактури е налице плащане на сумата от 2520 лева по фактура № 0000000072 от 18.12.2019г., а по процесната фактура за остатъка не са установени данни за плащане. Ответното дружество не е осигурило на вещото лице достъп до счетоводните си книги за изготвяне на допуснатата по негово искане експертиза, с което е създало пречка за събиране на това доказателство, а представената с отговора на исковата молба таблица не удостоверява извършени плащания, а съдържа единствено твърдения за такива.