Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 30.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 441/2024
Вид
Решение № 277
Подписан
30.05.2025
В сила
20.06.2025
Състав
ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.126 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Велико Търново, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20244100100441 по описа за 2024 година

Осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ с цена на иска от 26 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 08.05.2024г. до окончателното изплащане.

Ищецът К. Г. Т. от гр.Елена излага твърдения в ИМ, че е ищец по Гр.д.№644/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, като делото е било висящо пред различни съдилища и по него са допуснати множество процесуални нарушения, нарушена е и автономната разпоредба на чл.14 от ЕКЗПЧОС, по делото не е проведено нито едно открито СЗ, кредитирането на възраженията на субект делегирал процесуални права сам на себе си, „поставя процесуалния съда на равнището му като гаранция за справедливост, безпристрастност и равенство“. Сочи се, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване на Гр.д.№644/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, в резултат от което ищецът е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразени в душевни болки и страдания и най - вече е загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните му права. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на Гр.д.

№644/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ /08.05.2024г./ до окончателното изплащане.

1

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът РС – Горна Оряховица по същество оспорва предявеният иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ като неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло, съобразно развити доводи по съществото на спора. Сочи, че отговорността на ответника РС – Горна Оряховица по ЗОДОВ би могла да се ангажира само за действия или бездействия, извършени от или пред този съд и докато делото е било висящо пред него, поради което и движението на производството преди образуване на Гр.д.№644/2024г. пред РС – Горна Оряховица и периодът, през който е било висящо производството пред ОС – Велико Търново по инстанционен контрол на прекратителното определение, попадат извън предмета на настоящото производство и не следва да бъде съобразяван от съда. Проследена е подробно хронологията на производството по Гр.д.№644/2024г. пред РС – Горна Оряховица, образувано пред ГОРС на 21.03.2024г. и с Определение №726/28.05.2024г. делото е съединено за общо разглеждане към Гр.д.№630/2024г. по описа на ГОРС, каквото искане и самият ищец е отправил, по което е постановено съдебно решение №475/05.07.2024г. в срока по чл.235 ал.5 ГПК. Твърди се, че ищецът е предявил иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 ЗОДОВ за нарушение на правото му на разглеждане на Гр.д.№630/2024г. по описа на ГОРС в разумен срок, предмет на разглеждане по гр.д.№1297/2024г. по описа на РС – Велико Търново. Сочи се, че ищецът сам е създал всяка от причините за служебните действия на съда, разделяйки търсеното обезщетение за периоди и предявявайки исковете пред общо седем съдилища, всеки от които очевидно не е местно компетентен. Твърди се ирелевантност, касателно продължителността на производството, соченото без всякаква конкретика от ищеца нарушение на чл.14 КЗПЧОС.

Оспорва твърдението ищецът да е претърпял вреди от продължителността на производството по гр.д.№644/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица или по гр.д.

№630/2024г. , към което е съединено то.

В СЗ ищецът с писмени молби поддържа предявеният иск.

В СЗ ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

В СЗ Окръжна прокуратура – Велико Търново, конституирана в процеса на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ, представлявана от прокурор Т. Катрева, по същество заема становище за неоснователност на предявеният иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 от ЗОДОВ, който моли да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан по основание и размер.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№644/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, по което ищецът твърди да е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, първоначално е образувано пред РС – Трявна под ГД №226/2023г. по неговия опис по предявена от ищеца К. Г. Т. ИМ с вх.№1249/21.11.2023г. против ответника М А М, като с Определение №3/08.01.2024г. производството по гр.д.

№226/2023г. по описа на РС – Трявна е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС – Елена, като определението по подсъдността е обжалвано от ищеца К. Г. Т. с частна 2 въззивна жалба от 15.01.2024г. и е потвърдено с Определение №124/19.02.2024г. по В.ч.гр.д.

№39/2024г. по описа на ОС – Габрово. Пред РС – Елена производството е образувано на 08.03.2024г. под ГД №100/2024г. по неговия опис, като след постановени отводи на действащите съдии от РС – Елена производството по гр.д.№100/2024г. по описа на РС – Елена е прекратено с определение от 11.03.2024г. и е изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа и по реда на чл.23 ал.3 ГПК с Определение №341/18.03.2024г. по в.ч.гр.д.№227/2024г. на ВТОС е определен да го разгледа РС – Горна Оряховица, пред който производството е образувано на 21.03.2024г. в деня на постъпването му в ГОРС под ГД №644/2024г. по описа на ГОРС.

С Определение №543 от 16.04.2024г., производството по Гр.д.№644/2024г. по описа на ГОРС е прекратено на основание чл.126 ал.1 ГПК, против което е постъпила въззивна частна жалба от ищеца по делото К. Г. Т., което прекратително определение на ГОРС е отменено с определение по в.ч.гр.д.№382/2024г. по описа на ВТОС и гр.д.№644/2024г. по описа на ГОРС е върнато в ГОРС за разглеждане на 21.05.2024г. На 15.05.2024г. е постъпила по делото молба от ищеца К. Т. за присъединяване на ГД №644/2024г. по описа на ГОРС към висящо ГД №630/2024г. по описа на ГОРС за съвместно разглеждане и издаване на общо решение по тях. С Определение №726/28.05.2024г., постановено по ГД №644/2024г. по описа на ГОРС е присъединено гр.д.№644/2024г. по описа на ГОРС към производството по гр.д.

№630/2024г. по описа на ГОРС, като общото производство следва да се води под номер 630/2024г. по описа на ГОРС. С Определение №656/13.05.2024г., постановено по гр.д.

№630/2024г. по описа на ГОРС, делото е насрочено за разглеждане в първо ОСЗ за 07.06.2024г. от 10,20ч. и по делото е постановено Решение №475/05.07.2024г. в срока по чл.235 ал.5 ГПК. По постъпила въззивна жалба от ищеца К. Т. против постановеното съдебно решение №475/05.07.2024г. по Гр.д.№630/2024г. по описа на ГОРС е образувано В.гр.д.№741/2024г. по описа на ВТОС, по което е постановено Решение №26/16.01.2025г., което не подлежи на касационно обжалване.

В настоящото производство по почин на ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Г., заемаща длъжност „Главен специалист информационно обслужване" в ДСП – Елена, от чийто показания се установи, че не познава лично ищеца по делото К. Г. Т., но го е виждала, не поддържа абсолютно никакви отношения с ищеца, никога не са комуникирали помежду си. Св.Г. установява, че не е виждала ищеца след 08.05.2024г., когато е подадена настоящата ИМ и до момента не са комуникирали. Св.Г. посочва, че не й е известно ищецът К. Т. да е ищец по Гр.д.№644/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, не й е известно какво е развитието на това производство, не й е известно нищо за личността на К. Т., нито за живота му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

ИМ, предмет на делото, е предявена пред съда на 08.05.2024г., към който момент производството по Гр. д.№644/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица е било висящо, поради което предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, който е процесуално допустим, доколкото е 3 налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице, при решаването основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок.

Уважаването на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна – ищец по Гр.д.№644/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, присъединено по реда на чл.213 ГПК за съвместно разглеждане с Гр.д.№630/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, последното приключило на 16.01.2025г. /т.е. до приключване на устните състезания по настоящото дело/ на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, е претърпял твърдените в процеса неимуществени вреди по вид и продължителност на търпене, както и иска си по размер. Съгласно трайната съдебна практика, на която се позовава и ищецът в процеса, относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. /Така, Определение №50744/19.10.2022г. по Гр.д.

№732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о./.

Съдът, след съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като взема предвид обстоятелствата по чл.2б ал.2 ЗОДОВ приема, че при разглеждане и решаване на Гр.д.№644/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, присъединено по реда на чл.213 ГПК за съвместно разглеждане с Гр.д.№630/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, последното приключило на 16.01.2025г. с влизане в законна сила на Решение №26/16.01.2025г. по В.гр.д.№741/2024г. по описа на ВТОС, не е допуснато нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, което обуславя отхвърляне изцяло на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр.а л.1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв. само на това достатъчно основание, без да се изследва наличието на останалите елементи от ФС по чл.2б ал.3 вр. ал.1 от ЗОДОВ, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 08.05.2024г. до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер. Противно на твърденията на ищеца в ИМ, по време на висящност на производството пред ответника РС 4

– Горна Оряховица не е нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, производството е своевременно администрирано, като пред ГОРС производството по Гр.д. №644/2024г. по неговия опис, присъединено към ГД №630/2024г. по описа на ГОРС, е висящо за период по - кратък от четири месеца /от 21.03.2024г. до 05.07.2024г./ и не е допусната забава при разглеждането и решаването му. Тъй като с определение от 16.04.2024г. на ГОРС производството по гр.д.