Решение № 1363 от 20.10.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1363

Варна, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА административно дело № 20237050701090 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Р.С.Д. чрез пълномощника му адвокат Т.П. жалба срещу обективирания в писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г. отказ на кмета на район „Приморски“ при община Варна да издаде по заявление на Д. с рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР/04.04.2023 г. заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ за свободен достъп до самостоятелен обект в сгР. с идентификатор ***.1.2 за извършването на ремонтни работи по възстановяване на прекъсната канализация, находяща се в избеното помещение на самостоятелния обект.

Обжалването на постановения от кмета на район „Приморски“ отказ почива на следната изложена в съдържанието на жалбата хронология на фактите по случая:

Според изложеното в жалбата Р.С.Д. е собственик на ид. ч. от дворно място с площ 1347 кв. м., находящо се в гр. Варна, Приморски парк 536, № 55, заснето в кадастралната карта на гр. Варна като поземлен имот с идентификатор ***, като притежава и ид. ч. от правото на собственост върху изградения в дворното място кладенец, както и собствеността върху нанесения по КККР самостоятелен обект в сгР. с идентификатор ***.1.1 с площ 44, 05 кв. м. и предназначение за жилище, находящ се в изградената в дворното място основна вилна сгР. на едно ниво.

Така индивидуализираният в жалбата недвижим имот е придобит от жалбоподателя на основание наследствено правоприемство и съдебна делба по гр. д. № 1972/2005 г. на ВРС, Х състав, по която с протоколно определение от 25.01.2010 г. е одобрена постигнатата между съделителите Р.Д. и О.Г. спогодба въз основа на приет от ЕСУТ при община Варна инвестиционен проект и разрешено обособяване, след извършване на преустройство, на два самостоятелни жилищни дяла, при запазване на общото ползване на дворното място.

Според изложеното в жалбата след извършване на делбата съделителят О.Г. е продал на купувача Д.И.Г. правото на собственост върху своя самостоятелен дял, състоящ се от: останалата ид. ч. от правото на собственост върху дворното място, съставляващо по КККР поземлен имот с идентификатор ***; ид. ч. от правото на собственост върху изградения в дворното място кладенец и правото на собственост върху обособения при делбата самостоятелен обект в сгР. с идентификатор ***.1.2, целият с площ 60, 75 кв. м., заедно с покрита тераса с площ 6, 95 кв. м. и открита тераса с площ 57, 30 кв. м.

Сделката е изповядана нотариално с нот. акт *** на СВ – Варна.

Според твърденията на жалбоподателя одобрените при съдебната делба на сгР.та инвестиционни проекти са включвали и проект „ВиК“, който съгласно Обяснителната записка към проекта е бил изпълнен като е била изградена вътрешна канализационна инсталация от окачени в сутерена PVC тръби. Канализационната инсталация е съществувала и при закупуването на самостоятелния обект в сгР.та с идентификатор ***.1.2 от новия собственик Д.И.Г., както и след това, доказателство за което според жалбоподателя е заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по гр. д. № 1658/2019 г. на ВОС, според което двата дяла на сгР. с идентификатор ***.1 се обслужват от обща окачена канализация от PVC тръби ф110 и ф50, която преминава през избените помещения и се включва заедно с вкопаната канализация на построената в дворното място сгР. с идентификатор ***.2 в разположена в двора обща канализационна шахта.

Според изложеното в жалбата през м. януари

2020 г. собственикът на самостоятелния обект в сгР. с идентификатор ***.1.2 Д.И.Г. е прерязал самоволно преминаващите през избеното му помещение канализационни тръби, с което е повредил общата канализация на сгР.та и е лишил от канализация собствения на Д. самостоятелен обект в сгР.та с идентификатор ***.1.1.

Това е станало причина жалбоподателят да сезира районната администрация с искане за издаването на заповед по чл. 194 ал.

1 ЗУТ за осигуряване на свободен достъп до частта от сгР.та, собственост на Д.И.Г., с цел поправяне/възстановяване на прекъснатите канализационни тръби.

Жалбоподателят сочи, че искането му е било удовлетворено с издадена от кмета на район „Приморски“ заповед № 30/15.01.2021 г., която обаче е отменена от ВАС РБ с постановено по реда на глава ХІІ АПК и влязло в законна сила решение № 8528/05.10.2022 г. по адм. дело № 3744/2022 г.

Последвало е подаване на ново заявление от жалбоподателя до администрацията на район „Приморски“ за издаване на нова заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, което е било заведено под рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР/04.04.2023 г. и по което кметът на район „Приморски“ се е произнесъл с писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г., обективиращо отказа му да го удовлетвори.

С жалбата до съда този отказ се оспорва с твърдението, че е постановен в нарушение на материалния закон. При позоваване на изложените от ВАС РБ мотиви в решение № 8528/05.10.2022 г. по адм. дело № 3744/2022 г. жалбоподателят счита, че причината за постановената от ВАС отмяна на заповед № 30/15.01.2021 г. е единствено пропускът на административния орган пространствено да определи разрешения до чуждия имот свободен достъп за възстановяване на канализационната тръба и да конкретизира по вид необходимите за целта ремонтни работи, което е следвало да направи посредством предписването им с нова заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ. Наместо обаче да ги предпише конкретно с такава заповед, административният орган изцяло е игнорирал по мнение на жалбоподателя данните за вече изпълнения ВиК проект, одобрен още при съдебната делба на сгР.та, и пренебрегвайки факта на съществуващата канализационна мрежа, е приел, че е налице нов строеж, за изграждане на който е необходимо издаването на разрешение за строеж, поради което според жалбоподателя необосновано и в противоречие със закона му е отказал издаването на заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ.

Въз основа на така изложените факти по случая и приемайки, че е налице основание по чл. 146 т. 4 АПК за оспорване на постановения с писмо рег. № РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г. отказ на кмета на район „Приморски“ при община Варна да издаде заповед по чл. 194 ал.

1 ЗУТ по подаденото до него заявление рег. №

РД23005407ПР_004ПР_002ПР/04.04.2023 г. жалбоподателят моли съда да го отмени и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за издаването на поисканата заповед при спазване изискванията на ЗУТ. Наред с това претендира и за присъждането на направените в съдебното производство разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.09.2023 г. жалбата се поддържа от жалбоподателя Р.С.Д., който се явява лично и заедно с пълномощника си адвокат Т.П., която наново повтаря пред съда изложените в нея съображения за незаконосъобразност на постановения отказ.

Кметът на район „Приморски“ при община

Варна, ответник по делото, се представлява в съдебното заседание от пълномощника си юрисконсулт В. А., която се придържа към изложеното становище в писмо вх. док. № 7337/16.05.2023 г. /л. 2 – 4 от делото/, с което административната преписка е изпратена в съда. Според становището оспореното с жалбата писмо е изцяло с уведомителен характер, поради което не представлява отказ за издаване на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, а в отношение на евентуалност, ако се приеме, че е налице отказ да се издаде заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, се сочи, че той е законосъобразен, тъй като преценката дали се касае за текущ или за основен ремонт с издаването на необходимото за това предписание за извършване на текущи ремонтни работи, респективно на разрешение за строеж, като задължителна предпоставка за издаване на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, е изцяло в правомощията на главния архитект на община Варна.

Заинтересованото лице Д.И.Г. се представлява по делото от адвокат Е.Ж., която в с. з. на 20.09.2023 г. също изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В подробно развити съображения в писмено становище с. д. № 12913/13.09.2023 г. /л. 83 – 92 от делото/ адвокат Ж. оспорва твърденията на жалбоподателя, че в сгР.та е реализиран одобреният при съдебната делба по гр. дело № 1972/2005 г. на Районен съд – Варна ВиК проект, като сочи, че във връзка с приетия при делбата инвестиционен проект не са били извършвани никакви СМР, свидетелство за което е заключението на приетата от съда експертиза в производството по гр. д. № 14742/2017 г. на ВРС. Сочи, че самата сгР. е изградена още през 1943 г. с позволителен билет № 210/31.07.1943 г. като в проектите й не е предвидена канализация, тъй като районът не е водоснабден. Твърди, че след закупуването на имота доверителя й Д.Г. е подал до главния архитект на община Варна запитване рег. № АГУП18000347ВН/07.03.2018 г. относно валидността на приетите в делбеното производство инвестиционни проекти, включително и част ВиК, в отговор на което с писмо изх. № АГУП18000347ВН_001ВН/14.03.2018 г. главният архитект, след като е разгледал проект част ВиК, е посочил, че той е загубил правно действие и трябва да се изготви нов за издаването на разрешение за строеж. Наместо обаче да инициира процедура по изготвянето на нов ВиК проект, жалбоподателят оказал според твърденията на адвокат Ж. безпрецедентен натиск върху административните органи като с многобройни жалби, писма и заявления настоял кметът на район „Приморски“ да му издаде заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ за реализирането на ВиК-проект с вече изтекъл срок на действие. По тези искания на Д. *** с писма изх. № ЗК19001611ВН-001-002ПР/20.09.2019 г. и изх. №

УСКОР20001162ПР-01162ПР_015ПР_001ПР/25.11.2020 г. първоначално на два пъти отказал издаването на заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ, а заповед № 30/15.01.2021 г., с която накрая удовлетворил искането на жалбоподателя, била отменена впоследствие от съда като незаконосъобразна. Адвокат Ж. сочи, че въз основа на отменената от съда заповед № 30/15.01.2021 г. жалбоподателят още преди отмяната, възползвайки се от продължителното отсъствие на доверителя й, който по професия е моряк, изградил канализация, обслужваща единствено неговия дял от сгР.та, въпреки че се намирала изцяло в избените помещения на Г.. По твърдения на адвокат Ж. изградената от жалбоподателя канализация въз основа на отменената впоследствие заповед № 30/15.01.2021 г. не отговаряла както на актуалните санитарно-хигиенни изисквания, така и на одобрения и вече станал невалиден проект по делбата, като отходният й канал бил включен в шахта непосредствено пред входа на жилището на Г. и било установено, че канализацията се оттича в съседния държавен имот с идентификатор 101365.536.429, представляващ част от Морската градина, където фактически била предвидена септичната яма по одобрения на 04.06.2009 г. ВиК- проект /обстоятелство, което било установено посредством съдебно-графологическа и съдебно-техническа експертиза/.

Относно обективирания в писмо рег. №

РД23005407ПР_004ПР_002ПР_001ПР/19.04.2023 г. отказ на кмета на район „Приморски“ да издаде по искането на Д. заповед по чл. 194 ал. 1 ЗУТ адвокат Ж. счита, че той е в пълна кореспонденция с постановеното от ВАС решение № 8528/05.10.2022 г. по адм. дело № 3744/2022 г., тъй като съгласно мотивите на решението причина за отмяна на първоначално издадената на основание чл. 194 ал.

1 ЗУТ заповед № 30/15.01.2021 г. е не само фактът, че в нея не са конкретизирани подлежащите на извършване в имота на доверителя й монтажно-ремонтни работи и не е определен пространствено свободният достъп до него, но и установеното от касационната инстанция обстоятелство, че липсват като предпоставка за издаването на заповедта предписани или разрешени по съответния ред строително-монтажни работи по компрометираната канализационна тръба. В тази връзка адвокат Ж. сочи, че тричленният състав на ВАС изрично се е позовал в мотивите на решението на съставен от общинската комисия констативен протокол № 2/02.10.2020 г., с който на собствениците на имоти с идентификатори ***.1.1 и ***.1.2 е предписано да предприемат за своя сметка действия по изграждането на обща канализационна мрежа на сгР.та, след издаване на разрешение за строеж, от което не се обосновава извод за извършването на текущ ремонт, за който не е необходимо разрешение по чл. 148 ал. 1 ЗУТ. Наред с това адвокат Ж. се позовава и на частта от решението на ВАС, в която съдът изрично е обсъдил одобрения на 04.06.2009 г. ВиК-проект, послужил в делбеното производство на сгР.та, приемайки за ирелевантно обстоятелството относно изпълнението на място на канализацията по този проект, тъй като според съда доколкото със заповед № 30/15.01.2021 г. е разрешен свободен достъп до чуждия имот за извършване на монтажно-ремонтни работи по вече изградена канализационна тръба, този проект не може да се приеме нито като разрешени, нито като предписани ремонтни работи от компетентните за това органи. При позоваване на практиката на ВАС по чл. 194 ал. 1 ЗУТ адвокат Ж. коментира, че за да се стигне до прилагане на разпоредбата, е необходимо заявителят да представи пред компетентния административен орган предхождащ административен акт, чието изпълнение да може да се осигури именно посредством заповедта по чл. 194 ал. 1 ЗУТ. Сочи, че доколкото в съдебното производство по адм. дело № 3744/2022 г. на ВАС са участвали същите страни, то установените в него факти и обстоятелства, както и направени от съда изводи са задължителни за тях. Оттук извежда заключени, че след като в случая след постановяването на решение № 8528/05.10.2022 г. на ВАС по адм. дело № 3744/2022 г. не е настъпила промяна в обстоятелствата, обусловили извършената от съда отмяна на издадената при условията на чл. 194 ал. 1 ЗУТ заповед № 30/15.01.2021 г., то липсва основание за издаването на последваща заповед, с която наново да се разреши достъп до имота на доверителя й за извършване на претендираните от жалбоподателя ремонтни дейности по канализационната тръба. Претендира при отхвърляне на оспорването съдът да присъди на доверителя й направените в производството съдебни разноски, за които в с. з. на 20.09.2023 г. представя доказателства и списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.