Определение № 2142 от 17.09.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2142 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Катерина В. Ненова

Николай Св. Василев като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500847 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 526/20.02.2026 г. по ч. гр. д. № 892/2026 г. по описа на РС – Ботевград е отхвърлено изцяло заявлението на „АПС Бета” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. С. Р. ЕГН **********.

Разпореждането е обжалвано от заявителя изцяло с оплаквания за неправилност, като се иска отмяна му. Излагат се доводи, че в конкретния случай застраховката не била задължителна и не представлявала условие за получаване на кредита, поради което и не следвало да се включва в ГПР. Акцентира се, че застрахователната премия не е заплатена от потребителя с негови лични средства, а е платена от кредитора чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс. Частният жалбоподател сочи, че процесната застраховка била взета предвид при изчисляването на ГПР, но била включена като главница. Потребителят по своя воля избрал съответната застраховка и същата не му била наложена едностранно от кредитора.

Настоящият въззивен състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд подробно е изследвал клаузите на сключения договор за потребителски кредит и приложенията към него. Първостепенният съд е приел, че застрахователната премия представлява общ разход по кредита и като такъв е следвало да се включи в ГПР, т. к. е пряко свързан с договора за кредит и условие за сключването на същия. Предвид, че кредиторът не е отчел застрахователната премия при изчисляване на ГПР, е прието, че същият е нарушил императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което влече като последица недействителност на целия договор за кредит и по него се дължи връщане само на чистата стойност на основание чл. 23, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Първоинстанционният съд е разграничил като размери компонентите, включени в общия размер на кредита, а именно установил е, че усвоената главница е 406,47 евро, а общият размер на 1 застрахователната премия възлиза на 61,31 евро.

Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на заповедния съд.

Същият правилно е упражнил правомощията си по чл. 7, ал. 3 ГПК и служебно е извършил преценка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за противоречие на искането със закона или с добрите нрави, за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор или обоснована вероятност за това.

Възраженията, че процесните застрахователни премии са предвидени факултативно в договора и са уговорени изцяло по избор на потребителя, са неоснователни. Изначалното включване на застрахователни премии в главницата, предварителното им залагане като параметри в договора и фактът, че по този начин лихвоносното задължение се увеличава като размер, представляват конструкция за скрито увеличаване на печалбата на кредитора, уговорено по заблуждаващ начин за икономически по - слабата страна в правоотношението. Независимо, че в договора формално е посочено, че застраховката не е задължителна, в действителност тя е именно такава, защото е предварително включена в главницата, защото върху нея също се начислява възнаградителна лихва (т.е. генерира се допълнителна печалба за кредитора), защото застрахователната премия никога не е предоставяна на разположение на потребителя, той не е имал възможност да избира с кой застраховател и при какви условия да договаря и не на последно място застраховката е изцяло в полза на кредитора, който едновременно има качеството и на застрахователен посредник, и ползващо се лице.

В конкретния случай застрахователните премии, които привидно са уговорени като факултативни, но в действителност са задължителни, представляват част от общия разход по кредита. Според легалната дефиниция в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, “общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за кредит кредиторът включва в общия размер на кредита главница и застрахователни премии. „Общият размер на кредита“ е легално понятие, чието съдържание е регламентирано в чл. 3, б. „л“ от Директива 2008/48/ЕО и включва общата сума, предоставена по договора за кредит. Същевременно, застрахователната премия попада в обхвата на „общи разходи по кредита за потребителя“ (чл. 3, б. „ж“ in fine от същата директива), доколкото в случая същата е била част от типов договор и е представлявала необходимо условие за сключване на договора. В решението си от 21.04.2016г. по дело C-377/2014 в § 85 Съдът на Европейския съюз е приел, че щом понятието „обща сума, дължима от потребителя“ (чл. 3, буква „з“ от Директива 2008/ 48) се определя като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“, то понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита на потребителя. Нещо повече незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, според СЕС задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като за ГПР е относим общият размер на кредита (арг. от § 87). Това нарушение от своя страна води до неточност на данните, които заемодателят е трябвало да посочи съгласно чл. 10, § 2 от директивата и които са от основно значение за потребителя за преценка на обхвата на неговото задължение.

Същата позиция съдът застъпва и в решението по дело С-714/2022, в което е приел, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява по 2 последиците си на случаите, в които ГПР не е посочен изобщо, тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент (§ 55).

Фактът, че кредиторът не е включил застрахователните премии при изчисляване и посочване на ГПР, е нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, обуславящо недействителност на целия договор за потребителски кредит (ДПК). По недействителен ДПК се дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, т. е. остатъчната, непогасена стойност от усвоената главница.

Чистата стойност по кредита е сумата, отпусната като кредит на потребителя. За да се установи какъв е размерът на дължимата чиста стойност на кредита, съдът приема, че се взимат предвид всички извършени плащания от потребителя по сключения от него договор за кредит, които се приспадат от отпуснатия кредит, без да е необходимо съдът да бъде сезиран с нарочно възражение за прихващане. В този смисъл са Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр.д № 3620/2021 г. III ГО на ВКС, Решение № 59 от 20.05.2023 г. по гр.д № 2695/2022 г. II ТО на ВКС, Решение № 129 от 30.07.2024 г. по гр.д № 630/2023 г. I ТО на ВКС.

Действайки при условията на пълен въззив в настоящото въззивно частно производство, съдебният състав е оставил без движение подаденото заявление, като е указал на жалбоподателя и заявител да уточни какви погашения и в какъв размер са извършени от длъжника по договора. Разпореждането за оставяне без движение на заявлението е връчено надлежно на частния жалбоподател на 31.08.2026 г., като в него са указани и неблагоприятните последици по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. В указания тридневен срок, жалбоподателят не е предприел действия по отстраняване на нередовностите, не е уточнил извършвани ли са погашения, поради което и въззивният съд, аналогично на първоинстанционния съд, е в невъзможност да установи чистата стойност по договора за кредит в рамките на заповедното производство.

В заключение, частната жалба е неоснователна, обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 526/20.02.2026 г. по ч. гр. д. № 892/2026 г. по описа на РС – Ботевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3