Решение № 21551 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21551 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110167615 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 34522/08.02.2023 г., молба с вх. № 77185/21.03.2023 г., молба с вх. № 100904/11.04.2023 г./ на ********************** ЕАД срещу Г. Д. С., с която са предявени осъдителни искове за следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********************, с абон. № 17320, а именно: 2 441.99 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.

10.2019 г. до м. 08.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното плащане; 454.37 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г.; 18.06 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 10.2019 г. до м.

04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното плащане; 4.05 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, получен по наследство от предишния собственик Д. Д. С., респ. от неговия наследодател Д.

Д.в ***********************, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необхоД. изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от него.

Излага, че ответницата е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. Д. С. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. Твърди, че е наследник на баща 1 си Д. Д. С., но не е единствен наследник на неговия баща и неин дядо Д. Д.в ***********************. Посочва, че наследници на последния са тя и още четири лица, като тя притежава само 1/3 ид. ч. от собствеността. Освен това сочи, че няма достъп до процесния имот и не е потребявала топлинна енергия за него, а имотът се ползва изцяло от единия от съсобствениците – Л. Д. С., включително през исковия период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете срещу нея да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че тя следва да отговаря за задълженията, моли отговорността й да се ограничи до 1/3 от сумите съобразно притежавания от нея дял в съсобствеността. Претендира разноски.

Предявен е от Г. Д. С. срещу Л. Д. С. обратен осъдителен иск с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД за всички суми, които С. би била осъдена да заплати по исковете на ********************** ЕАД.

Ищцата по обратния иск твърди, че е единствен наследник на баща си Д. Д. С., както и един от наследниците на дядо си Д. Д.в С., поради което притежава 1/3 ид. ч. от процесния имот. Излага, че имотът се ползва изцяло само от единия съсобственик – Л. Д. С., включително през исковия период, поради което той е ползвал и доставяната в него топлинна енергия, а тя няма достъп до имота. Поради това счита, че ако бъде осъдена да заплати на ********************** ЕАД каквито и да е задължения за имота, Л. Д. С. следва да бъде осъден да й ги възстанови, защото като лице, което единствено е ползвало имота през процесния период, той би се обогатил без основание за нейна сметка.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по обратния иск Л. Д. С. е подал отговор на обратната искова молба, в който е инкорпорирано и становището му по предявените от ********************** ЕАД искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на дружеството. Оспорва предявения срещу него обратен иск. Възразява, че не се е обогатил за сметка на С., във връзка с което оспорва да е ползвал процесния имот през исковия период, респ. да е ползвал топлинната енергия в него. Оспорва тя да е обедняла. Оспорва наличието на връзка между обедняването и обогатяването, която да произтича от общи факти. Твърди, че за С. е налице друго средство за защита. Счита, че той не носи отговорност за повече от 1/9 от задълженията, съответстваща на притежаваната от него 1/9 ид. ч. от собствеността, която при това е придобита след исковия период. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по обратния иск. Моли за отхвърляне на обратния иск. Претендира разноски.

В молба с вх. № 165615/21.05.2024 г. Л. Д. С. като трето лице – помагач на ответника оспорва Д. Д.в *********************** да е бил собственик на процесния имот до смъртта си.

С протоколно определение от 23.05.2024 г. е допуснато изменение на периода на претенцията на ********************** ЕАД за цената на доставената топлинна енергия, като новият период е от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 2 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на исковата претенция на ********************** ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и Г. Д. С.; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца ********************** ЕАД.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая ищецът обосновава наличието на договорно правоотношение с ответницата С. при твърдение, че тя е била собственик на процесния имот през исковия период, получен по наследство от нейния баща Д. Д. С., респ. от нейния дядо Д. Д.в ***********************. Верността на това твърдение е изрично оспорена от третото лице – помагач на ответника. В тази връзка са уважени всички направени от ********************** ЕАД доказателствени искания, целящи събирането на писмени доказателства относно собствеността на процесния имот, но в крайна сметка такива не са събрани, поради което твърдението, че Д. Д.в *********************** е бил собственик на имота до смъртта си е останало недоказано. Ето защо е недоказано процесният имот да е бил включен в неговото наследство, респ. недоказано е той да е придобит от ответницата по силата на наследствено правоприемство.

За пълнота следва да се посочи, че в случая не се установява и сключен с ответницата писмен договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, включително чрез откриване на партида при доставчика по нейно искане.

По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената тежест, разпределена с доклада на делото, и наличието на договорна връзка между страните е останало недоказано. Това обуславя неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с който стойността на доставената топлинна енергия се претендира на договорно основание, респ. неоснователни са и искът за мораторна 3 лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, искът за стойността на услугата дялово разпределение и искът за мораторна лихва върху нея.

Предвид неоснователността на предявените от ********************** ЕАД срещу Г. Д. С. искове обратните искове, заведени от последната срещу Л. Д. С., не подлежат на разглеждане.

По разноските:

При този изход на спора ********************** ЕАД дължи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г. Д. С. сторените от нея разноски по делото, но само тези, които са свързани с предявените от дружеството искове, като не дължи разноските, направени от нея във връзка с нейния обратен иск.

В случая С. е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар по делото в общ размер на 1 394.07 лв. Не е представен договор за правна защита и съдействие, а от представените фактури е видно, че хонорарът е заплатен общо за процесуално представителство на С. по настоящото дело. По него обаче е осъществявана защита не само срещу исковете на ********************** ЕАД, но и по обратния иск на С.. При липса на доказателства каква част от хонорара за кой иск е уговорена и заплатена съдът приема, че в тежест на ********************** ЕАД следва да се възложи само половината от него, защото другата половина касае процесуалното представителство на С. по нейния обратен иск, който не е разгледан. Ето защо ********************** ЕАД й дължи разноски в размер на 697.04 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т Х В Ъ Р Л Я предявените от

**********************

ЕАД,

ЕИК

********************, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************, срещу Г. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **********************, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********************, с абон. № 17320, а именно: 2 441.99 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м.

04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното плащане; 454.37 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г.; 18.06 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното плащане; 4.05 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.

ОСЪЖДА ********************** ЕАД, ЕИК ********************, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************, да заплати на Г. Д. С., ЕГН **********, ЕГН **********, с адрес: гр. **********************, на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 697.04 лв. – разноски по делото.

4

Решението е постановено при участието на Л. Д. С. като трето лице – помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5