Решение № 13228 от 27.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13228 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20211110163618 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Н. Е. П., М. Е. Д. и В. П. Н. като наследници на А. П. Н. срещу държавата, с която се иска признаване за установено по отношение на ответната страна, че ищците са собственици по силата на наследствено правоприемство и давностно владение (вкл. присъединено от праводателката им) в периода от 03.10.1990 г. до датата на предявяване на иска – 28.06.2021 г. (съгласно уточнения с молба от 18.04.2023 г. (на лист 66 от делото) и в съдебното заседание от 19.04.2023 г., на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – ателие с идентификатор: ***, и административен адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл.*, вх. *, ет. *, ателие **, при съседи на същия – коридор и ограждаща сградата площ, а отгоре – самостоятелен обект с идентификатор ***.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на А. Н. П., която през 1900 г. инициирала производство за придобиване на право на собственост върху описания имот чрез покупка по реда на Наредбата за държавните имоти. Твърди се, че през октомври 1990 г. тя била изплатила цената на имота от

12 583 лева, но въпреки това процедурата не била завършена до 1992 г., когато на 30.06.1992 г. наследодателката поискала да сключи договор за покупка на имота. Твърди се, че от 1990 г. наследодателката на ищците необезпокоявано е живяла в имота и го е придобила въз основа на давностно владение преди въвеждането на мораториума за придобиване на имоти по давност преди 2006 г. Същите били нейни наследници при равни квоти и затова били придобили собствеността.

1

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че наследодателката не била владелец на имота, тъй като знаела, че не е сключила сделка за придобиване на собственост, евентуално – че не е била добросъвестна, а също така и че по силата на разпоредбите на чл. 86 ЗС (отм.) и § 1 ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г.).

В съдебното заседание ищците поддържат претенциите си, като сочат, че владението на наследодателката им е продължило повече от 10 години и затова е станала собственик на имота. В писмени бележки поддържат твърдението за добросъвестно владение и че същото е изтекло много преди завеждане на иска. Ответникът поддържа, че ищцата не е имала намерение за своене на имота, както и че давността е спряна от законодателя.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представена на лист 14 от първоначалното дело на Софийския градски съд (СГС) Настанителна заповед от 24.09.1990 г. наследодателката на ищците А. Н. П. е настанена от главния редактор на вестник „Поглед“ във ведомствено, собствено на държавата, жилище, предоставено на вестника, което представлява ателие с адрес: С., ж.к. „Л.“* , бл. *, вх. *, ет. *.

Редакцията е дала изрично съгласие наследодателката да закупи ателието с площ 58,33 кв.м. за направената му от Столичния народен съвет оценка от 12 583 лева, като с писмото е инициирана процедура за това пред районната администрация на район „Кремиковци“.

На лист 16 от делото на СГС е представено писмо, че бл. * в ж.к. „Л.“ * има ** държавни апартамента, предоставени за управление на териториална администрация „Кремиковци“.

Съгласно представено в копие на лист 13 от делото на СГС платежно нареждане наследодателката на ищците е превела на 03.10.1990 г. сумата от 12588 лева по сметка на районната администрация. същото е потвърдено с представено на лист 18 от делото на СГС писмо с изх. № 407-00-8090/25.01.1990 г. на Столичния народен съвет.

Съгласно представено на лист 44 от делото писмо от главния редактор на в. „Поглед“ от 29.06.1992 г. редакцията на вестника е дала на общинския народен съвет „Кремиковци“ съгласие наследодателката А. Н. П. да придобие процесния недвижим имот.

Съгласно представено на лист 45 от делото молба с вх. № ДИ-03749/30.06.1992 г. на наследодателката А. Н. П. до общинския народен съвет „Кремиковци“ последната е поискала изрично да придобие процесното ателие.

Съгласно представено на лист 50 от делото съобщение преписката за придобиване на процесния имот от наследодателката е прекратена с Решение № 9/18.09.1995 г. По делото, въпреки дадената възможност на страните, не се 2 представиха доказателства съобщението някога да е било връчвано на наследодателката.

Съгласно представена на лист 20 от делото Заповед № РД-22004/17.11.2017 г. областният управител на Област София (столицата) е отказал отписване на процесното ателие от книгите на актовете за държавна собственост, което наследодателката А. Н. П. е поискала с писмо от 2016 г., тъй като за продажбата на имота не е сключен договор по Наредбата за държавните имоти и не са установени данни за други начини, по които наследодателката може да е придобила имота.

Съгласно представена на лист 9 от делото на СГС молба с вх. № СОА18-ГР94-2225/24.04.2018 г. наследодателката А. Н. П. е поискала отново отписване на процесното ателие, тъй като е платила за него и живеела там необезпокоявана и без да плаща наем от 1990 г. По делото няма данни какво е станало с тази преписка.

В съдебното заседание на 10.05.2023 г. е разпитан свидетелят Г. Й., който дава показания, че е съсед на процесния апартамент – живее на първия етаж в ж.к. „Л.“ *, бл.*, като до смъртта си през 2018 г. там е живяла А. П.. свидетелства, че в жилищата си били настанени заедно с А. от техните работодатели, като А. П. е работела за вестник. Дава показания, че А. П. е участвала като собственик в събранията на етажната собственост.

Свидетелства, че лично е открил в апартамента трупа на А. П. след нейната смърт, а сега в жилището живее неин племенник – Н..

Съдът кредитира показанията на свидетеля, които се подкрепят от писмените доказателства по делото – платежно нареждане, молби на наследодателката, кореспонденция и заповед на областния управител.

Установява се, че процесният имот е бил жилище на наследодателката от 1990 г. до смъртта ѝ през 2018 г.

Съгласно представено на лист 7 от делото на СГС Удостоверение за наследници № РПД21-ДИ09-104/18.06.2021 г. на район „Подуяне“ на Столичната община А. Н. П. е починала на **.**.****г. и е оставила за наследници племенниците си от починалия на **.**.**** г. свой брат Е. Н. П.

– ищците Н. Е. П. и М. Е. Д.. Представено е на лист 8 от делото на СГС и удостоверение за наследници на брата на наследодателката Е. Н. П., според което той е починал женен и негова наследница е и съпругата му – ищцата В.

П. Н..

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на иска – положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим, когато едно лице твърди, че е собственик на дадена вещ, а ответникът по иска оспорва това. В случая ответникът оспорва собствеността на ищците, тъй като е издал акт за държавна собственост на имота, с което твърди по правно значим начин (с оглед на презумпцията за вярност на актовете за държавна собственост по чл.

78, ал. 1 ЗДС), че е собственик на имота.

3

Ищците се легитимират материално като собственици по силата на твърдението си, че са наследили А. Н. П. – според тях собственица на имота по силата на давностно владение от 03.10.1990 г. до смъртта си през **.**.****г. За да се уважи искът, следователно, следва да се установят наследствените права на всеки от тях.

От представените по делото документи и твърденията на страните се установява, че ищцата В. П. Н. не е наследник на починалата А. Н. П.. По делото не се твърди последната да е оставила завещание, поради което се прилагат правилата за наследяване по закон.

Съгласно представените по делото удостоверения за наследници ищцата В. П. Н. е зълва на починалата наследодателка А. Н. П. – съпруга на брат Е. Н. П., починал 23 години преди сестра си на **.**.**** г. При това положение към датата на смъртта си наследяването на наследодателка А. Н.

П. се е определяло при липса на наследници от първи ред – низходящи съгласно чл. 5 ЗН и чл. 10, ал. 1 ЗН, и от втори ред – родители съгласно чл. 6 ЗН, от правилата за наследяване в трети ред, уредени в чл. 7 ЗН, чл. 8, ал. 1 – 3 ЗН и чл. 10, ал. 2 ЗН. Съгласно тези правила починалият се наследява от своите братя и сестри, ако няма живи баба, дядо или по-далечни преки възходящи, а ако братята или сестрите са починали преди смъртта на наследодателя, те се заместват само от своите низходящи.

В случая наследодателката А. Н. П. е починала само при живи племенници – ищците Н. Е. П. и М. Е. Д., които наследяват равни части.

Съпругата на починалия брат не може да го замести в наследяването по закон, като заместването е допустимо само за кръвни роднини на починалата наследодателка А. Н. П., а съпругата на починалия брат няма наследствени права, тъй като такива не са уредени нито в чл. 10, ал. 2 ЗН, нито в чл. 9 ЗН.

Съпругата на брата може да наследява единствено в случай на наследствена трансмисия по чл. 57 ЗН – ако при смъртта на наследодателката нейния брат беше жив и я беше наследил лично, като в този случай, ако няма изрично приемане или отказ от наследството, тези права биха могли да се упражнят от неговите наследници, вкл. и съпругата, след смъртта на последния. В случая обаче няма случай на наследствена трансмисия, а на заместване на наследници в трети наследствен ред, при което съпругата на починал брат няма наследствени права. Поради това искът следва да се отхвърли спрямо ищцата В. П. Н., тъй като тя не е наследница на починалата А. Н. П..

По същата причина – липса на наследствени права, ищцата В. П. Н. няма как да е придобила и идеални части от имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като няма как да присъедини давностно владение на починалата А. Н. П., а свое собствено владение тя е установила най-рано към датата на смъртта на последната – **.**.****г., като от тази дата до датата на предявяване на иска – 28.06.2021 г., не са били изтекли 5 години – периодът на минималния давностен срок по чл. 79 ЗС.

Ищците Н. Е. П. и М. Е. Д. наследяват починалата А. Н. П., като нейни най-близки родственици към момента на нейната смърт – племенници, заместили по силата на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗН във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗН 4 починалия ѝ по-рано брат Е. Н. П..

При това положение следва да се изясни спорния между страните момент дали наследодателката А. Н. П. е владяла процесния недвижим имот – ателие № **, и какви биха били последиците на това владение за придобиване на имота по давност.

Ищците поддържат през целия ход на процеса дотук, че наследодателката е упражнявала само добросъвестно владение.

Същевременно, съгласно направените в първото по делото открито заседание уточнения (на лист 66 – 67 от делото) ищците твърдят владение в периода от 03.10.1990 г., като не са заявили изрично евентуално искане съдът да разгледа дали е било налице недобросъвестно владение в същия период.

Действително, исканията са крайно непрецизно оформени от правна страна, но според указанията, дадени от Върховния касационен съд в редица решения по конкретни правни спорове – вж. напр. Решение № 528/11.06.2010 г. по гр. д. № 1218/2009 г., I ГО, преценката за вида на владението – дали е добросъвестно или не, е изцяло правна и съдът не е обвързан от твърденията на страните по този въпрос. Поради това съдът ще преценява твърдението за владение и придобиване по давност и в хипотезата на добросъвестно, и в хипотезата на недобросъвестно владение.

Между страните няма спор, а и това се установява от свидетелските показания и документите по делото, че наследодателката на ищците обитава процесното ателие от 1990 г. и е платила цена за придобиването му на 03.10.1990 г.