Решение № 6 от 07.01.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Смолян, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело № 20205400100395 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Х. М.Д. от гр. Крън, общ. Стара Загора, а след смъртта му са били конституирани наследниците му Д.Д., Ц.Х., С.Х. и Е.Р., в която се твърди, че вследствие на допуснати от съдията при РСЗлатограв В.Ю. непрофесионализъм и некомпетентност при разглеждането на гр.д. №№ 57/2006г. и 58/2006г. на РС-Златоград, ищецът, а впоследствие универсалните му правоприемници претърпели имуществени вреди в размер н а 67 200лв. Твърди се, че в проведените по делата съдебни заседания на 20.04.06г. /погрешно отбелязано 15.06.06г./, разглеждащият съдия без направено искане за оттегляне на исковите молби бил прекратил производството по делата поради оттегляне и бил допуснал да се издаде съдебно удостоверение на ищците за снабдяване с необходими документи от държавните архиви в София и Анкара.

Твърдят, че съдията е провел заседанията без да назначи тълковникпреводач, въпреки че Х.Д. бил глухоням. Очевидно било, че при назначаването на този съдия ВСС не съблюдавал стандартите за нравствени и професионални качества, и като пряка и непосредствена последица от това 1 поведение ищците понесли значителни имуществени вреди, изразяващи се в създадената от съда невъзможност да упражнят правата си по ЗВСЗГФ за възстановяване на собствеността върху земи и гори в горски фонд, които ищците оценяват на 67 200лв.

Ищците са насочили иска си към ответниците в качеството им на възложители на извършваната от съдия В.Ю. работа като съдия в Районен съд – Златоград, с която причинил посочените имуществени вреди от изпълнение на тази работа.

Поради невъзможност да реализират правата си за възстановяване на земите и горите от горския фонд, за ищците се пораждал правен интерес от образуване на дело за обезщетение за причинени от Висшия съдебен съвет и Районен съд – Златоград вреди, подлежащи на парично обезщетяване за претендираните и невъзстановени имоти по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ във вр. с § 56 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, както следва: 200дка гора /смесена/, находяща се в землището на с. Старцево, общ. Златоград, в местността К., С. дол, при тогавашни стари реални граници на имота: от юг Ш.Ш., от запад Ъ.к., от север Ч. П., от югоизток - И.д. 440 дка. гора /иглолистна/, находяща се в землището на гр. Неделино, в местността К.К., при реални граници на имота: от изток Т. п., от север Б.д. от запад Е.Ч.к., от юг - държавна гора /широколистна/ П. под връх Света Неделя; 7дка. гора /смесена/, находяща се в землището на гр. Неделино, в местността Е.срещу К. в., при стари реални граници на имота: от югоизток Х. Ч. от запад Л.В.и К. к. от юг - Б. и земя на М. Ъ. от север - Неделинска река; пасище от 2 дка., находящо се в землището на гр. Неделино, в местността Х. Ч. при граници М. П. гроб на А. и М.К., Л.

В., от север Е..

Молят съда да постанови решение, с което осъди ответниците Висш съдебен съвет и Районен съд - Златоград да му заплатят сумата от 67 200 лв., представляваща равностойността на полагащата му се наследствена част от претендирани невъзстановени земи, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното им изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от Районен съд – Златоград, чрез административния ръководител.

Поддържа, че искът бил допустим, но неоснователен.

2

На първо място счита, че искът бил погасен по давност. Според чл.

110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвиждал друг срок. По-кратка давност била предвидена в чл. 111 ЗЗД, но предявеният иск бил на деликтно основание и за него важала общата петгодишна давност. Според чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземането от непозволено увреждане давността започвала да тече от откриването на дееца, и ако се приложело това правило, петгодишната давност била изтекла преди повече от десет години. Следвало да се има предвид и обстоятелството, че по гр. д. № 172/2014г. на РС - Златоград искът на Х. Д. бил отхвърлен с Решение № 131/08.09.2014г. Това решение било потвърдено с решение № 519/17.12.2014г. по в. гр. д. № 426/2014г. на ОССмолян, недопуснато до касационно обжалване с определение № 134/25.03.2015г. по гр. д. № 1194/2015г. на ВКС. С исковата молба, по която било образувано първоинстанционното производство в РС-Златоград, Х.Д. претендирал обявяване на нищожността на определение от 15.06.2006г. по гр. д. № 58/2006г. на РС-Златоград, с което било прекратено производството по делото. От влизане в сила на определението на ВКС- 23.05.2015г. до 27.08.20г., датата на подаване на исковата молба, били изминали повече от пет години, т.е. искът бил погасен по давност.

Същите съображения за изтекла давност следвало да се изложат и по повод атакуването на определение от 15.06.2006г. по гр.д. № 57/2006г. на РСЗлатоград, относно което също бил предявен иск за прогласяване на нищожността му. Този иск също бил отхвърлен от РС - Златоград с решение № 133/17.09.2014г. по гр.д № 176/2014г. Последното било потвърдено с решение № 504/11.12.2014г. по в. гр. д. № 427/2014г. на ОС - Смолян, което било допуснато до касационно обжалване с определение № 225/02.06.2015г. по гр. д. № 1198/2015г. на ВКС. От 02.06.20г., датата на влизане в сила на горното определение, до датата на предявяване на иска били изтекли повече от пет години.

На второ място, като аргумент за неоснователност на предявения иск можело да се посочи обстоятелството, че в случая нямало съдебен акт, прогласен за незаконосъобразен или нищожен. Двете протоколни определения, които били атакувани като нищожни, с които било прекратено производството по гражданските дела, били обсъдени от първата, въззивната и касационната инстанция, като всички приели, че те не били нищожни, а 3 можели да се атакуват по реда на инстанционния контрол. Прието било, че по гр. д. № 57/2006г. на РС-Златоград, адв. Е.бил редовно преупълномощен от адв. К., направил оттегляне на иска и съдът прекратил производството по гр.д. 57/2006г., поради оттегляне на иска. Този извод се налагал и от прегледа на протокола от съдебно заседание, проведено на 20.04.2006г. Съгласие на ответника не било искано, но това било първото по делото заседание, поради което съгласие и не било необходимо. В решението си при въззивното обжалване ОС-Смолян коментирал, че дори горното определение да било постановено при липса на искане за оттегляне, то определението нямало да е нищожно, а недопустимо, който порок можел да бъде атакуван само чрез обжалване.

По гр.д. № 58/2006г. на РС-Златоград, в протокол от съдебно заседание на 15.06.2006г., адв. Е.бил посочил, че за него и доверителя му била налице невъзможност да представи определени писмени доказателства и било нужно време за това. Представителят на ответника ОСЗГ-Златоград, посочил, че не възразява да се оттегли молбата и да се даде възможност на ищците да представят необходимите документи. Не бил даден ход на делото и производството било прекратено, поради оттегляне на иска. В този протокол липсвало отбелязване на изявление на адв. Е. за оттегляне на иска, но такова най-вероятно било направено, но не било протоколирано, тъй като представителят на ответника бил взел становище, че не възразява да се оттегли молбата и да се даде възможност на ищците да представят необходимите документи. В диспозитива на определението изрично било посочено, че производството било прекратено поради оттегляне. В решение № 519/17.12.2014г. по в.гр.д. 426/2014г. на ОС-Смолян се посочвало, че не било възможно без да е направено конкретно искане /макар и неотразено в съдебния протокол/, ответникът да изрази съгласие за прекратяване на делото, поради което оплакването на жалбоподателя за нелогично прекратяване на делото било прието от ОС-Смолян за неоснователно.

Или от всичко изложено се налагал извод, че липсвал основен елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно незаконосъобразно действие или акт от страна на РС-Златоград. Цитираните две определения не били прогласени за нищожни, не били отменяни като незаконосъобразни, нещо повече, те не били обжалвани при все че били 4 постановени в съдебно заседание, в което присъствал упълномощен представител на Х.Д..

Постъпил е и отговор на исковата молба от ответника Висш съдебен съвет, чрез процесуален представител Д.Г.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

На първо място, от обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум можело да се направи извод, че искането за заплащане на исковата претенция било в условията на солидарна отговорност на двамата ответници. Искът, предявен срещу ВСС и Районен съд - Златоград при условията на солидарна отговорност, бил недопустим. Според чл. 121, ал.

1 ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниквала само когато била уговорена. В случая не била налице солидарна отговорност, произтичаща от закона, още по-малко била налице договорка между ответниците. Напротив, твърденията на ищеците, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, сочели на различни материално-правни отношения с ответниците. За всеки от тях се претендирало, че било налице отделно материално-правно основание за ангажиране на отговорността му. В исковата си молба ищецът сочел задълженията на всеки един от ответниците, съобразно което ги квалифицирал като страни по предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Процесуалният способ за ангажиране на отговорността на ВСС и Районен съд - Златоград, а именно субективно съединяване на искове при условията на солидарна отговорност, не ги правело надлежни страни в процеса. Напротив, налице била разделност в материалното правоотношение на ищеца с всеки един от ответниците, макар с исковата молба да бил придаден вид на единност /общност, солидарност/ от гледна точка на твърдяното съпричиняване.

По отношение на ответника ВСС пасивната легитимация била обоснована с приложението на чл. 160 ЗСВ във вр. чл. 49 ЗЗД с твърдение, че ВСС носел отговорност за вредите, причинени от лицето, на което били възложени правораздавателни функции. Искът срещу РС - Златоград бил обоснован с обстоятелството, че съдията В.Юрчиев, разглеждащ посочените дела - гр. дело № 57/2006 г. и гр. дело № 58/2006 г., по които ищецът Х.Д. бил страна, проявил непрофесионализъм и некомпетентност, като сочел 5 конкретни действия на съда, от които настъпили имуществените му вреди.

Посочените обстоятелства не сочели на необходимост или задължителност за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците. Различното съдържание на материалното правоотношение с всеки един от тях, изключвала както възможността, така и необходимостта от субективното съединяване на исковете, независимо от твърдението, че била налице солидарна отговорност. Разширително тълкуване на чл. 121, ал. 1 ЗЗД било недопустимо. Изложените от ищеца обстоятелства не се включвали в хипотезите на чл. 121, ал. 1 ЗЗД за възникване на солидарна отговорност.

Съединяването на исковете не можело да се приеме и при условията на необходимо другарство под формата на задължително другарство, където съвместната процесуална легитимация, активна или пасивна, била процесуална предпоставка за допустимостта на исковете. Ответниците нямали качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като решението на съда не трябвало да бъде еднакво спрямо тях, нито поради естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждането на закона. Ненадлежното упражняване на правото на иск се изразявало в неправилната пасивна процесуална легитимация на страните. Положителна процесуална предпоставка за допустимостта на исковата молба било надлежното упражняване на правото на иск. В случая правото на иск не било надлежно упражнено. Процесуалните предпоставки за успешно развитие на исковото производство били свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника била сред абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, за които съдът следвало да следи служебно, а липсата й имала за последица недопустимост на иска, която пораждала задължение на съда да върне исковата молба.