Определение № 2438 от 18.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2438 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502152 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 538, ал. 2, вр. чл. 278 от ГПК.

Образувано е по повод жалба на Е. С. М., ЕГН ********** против протоколно определение №6827 от 01.07.2024 г., постановено в проведеното по ч.гр. д.

№ 2767/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което на основание чл. 51 от ЗН, съдът е постановил да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, че наследникът Е. С.

М., ЕГН ********** е загубил правото да приеме наследството от Е. М. М., ЕГН **********, починал 06.08.2022 г.

Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че не бил редовно уведомен.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от молителя в производството по реда на чл. 51 от ЗН – БАНКА ДСК АД.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл.

275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Частната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима. Съгласно формираната по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗН практика, обективирана в определение № 1152 от 17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1569/2023 г. на I г. о. на ВКС, производството по чл. 51 от ЗН макар да е охранително е особено. В него съдът следва да съобрази интересите, както на заинтересуваните лица, така и на наследника, който се призовава като страна в производството. Въпреки че няма качеството молител, единствено наследникът 1 търпи правните последици от решението (определението) по чл. 51 от ЗН. Вписването в особената книга на съда, че призованият към наследяване е загубил правото си да приеме наследството, засяга в изключителна степен правната сфера на наследниците и има сила не само спрямо молителя в конкретното производство, но и спрямо всички останали заинтересувани лица.

Действително съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК когато актът, с който молбата за издаване на искания акт се уважава, засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта и при уважаването на иска, издаденият акт се отменя или изменя. Това правило обаче намира приложение в хипотеза, при която по реда на охранителното производство са признати определени права на ползващото се от постановения съдебен акт лице и по исков ред съдът се произнася кому принадлежи спорното право.

Лицето, което е поискало от съда да определи срок за приемане на наследството, по принцип не претендира права върху наследството за себе си. Когато това лице има качеството кредитор на наследството за него е важно да бъде установено срещу кого може да насочи действията си за удовлетворяване на вземането си. Поради това по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК спорът не би могъл да бъде разрешен.

Тези особености на производството по чл. 51 от ЗН обуславят извода, че на призования към наследяване, на когото е бил определен срок, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него, следва да бъде признато правото да обжалва определението, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда.

Предвид изложените аргументи за допустимост на подадената частна жалба, същата следва да бъде разгледана по същество.

Откриването на наследство и възникването на право на наследяване е съпроводено с възможността за наследниците да приемат наследството на своя наследодател или да се откажат от него. Формирането на такава воля от страна на наследник представлява строго личен акт, като за отговорността му спрямо кредиторите на наследството значение има дали е приел или е направил отказ от него.

Законодателят е предвидил възможност, когато липсва изразена воля на наследника или същата е неясна, всеки заинтересуван да поиска от районния съд да определи срок на призованите към наследяване лица, в който те да заявят приемат ли наследството или се отказват от него (чл. 51, ал. 1 от ЗН). Производството, което се образува безспорно е охранително, но действието на искания акт пряко е насочено към правата и интересите на наследниците, докато молителят има косвен интерес – от постановения охранителен акт той не черпи права за себе си. За допустимостта на това производство е необходимо единствено твърдението на молителя, че е кредитор на починалото лице, като въпросът за съществуването на твърдяното вземане е вън от 2 предмета на делото. Предпоставките за уважаване на искането на молителя са: да е открито наследство, да са установени наследниците по закон или завещание и да липсва изразена от тях воля по отношение на наследството.

В настоящия случай първоинстанционното производство е образувано по молба на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, с правно основание чл. 51 от Закона за наследството.

В изпълнение на процедурата по чл. 51, ал. 1 от ЗН първоинстанционният съд е призовал наследника за открито съдебно заседание, насрочено за 30.05.2024 г., като му е указал, че в същия срок следва да заяви дали приема или се отказва от наследството. Посочена е и санкцията при неизпълнение на указаното – наследникът ще загуби правото да приеме наследството. В проведеното отрито съдебно заседание на 30.05.2024 г. Е. С. М. не се е явил, въпреки че е бил редовно уведомен.

Първостепенният съд е дал още една възможност на жалбоподателя в следващо съдебно заседание да заяви дали приема или се отказва от наследството на покойния наследодател Е. М. М., като му е указал отново, че в случай че в така определения срок не отговори, ще загуби правото да приеме наследството.

До посочената дата от жалбоподателя не е постъпило изявление относно приемането, респективно отказа от наследство. За проведеното открито заседание страната е била редовно призована, като жалбоподателят не се е явил. Поради това първоинстанционният съд в обжалваното определение е приел, че следва да се впише в особената книга при РС – Пловдив, че Е. С. М., ЕГН ********** е загубил правото да приеме наследството от Е. М. М., ЕГН **********, починал 06.08.2022 г. и е прекратил производството по отношение на посочения ответник.

Първоинстанционното определение е правилно.

Твърдението на жалбоподателя, че не е бил редовно призован се опровергава от приложената към ч.гр.д. 2767/2024 г. на ПдРС /л.38/ призовка, същата е получена на 19.04.2024 г. лично от Е. С. М.. Поради това за проведените открити съдени заседания на 30.05.2024 г. и на 01.07.2024 г. жалбоподателят е бил редовно призован, като за последното е бил призован по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, която разпоредба предвижда, ч е страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. По своята правна природа призовката е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила относно фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице –връчител. Поради това съдът е обвързан от тази доказателствена сила на официалното удостоверяване до момента на оборването и по предвидения в закона ред. С оглед на това и предвид, че останалите твърдения на жалбоподателя са 3 доказателствено неподкрепени, настоящият състав намира доводите в жалбата за неоснователни.

Съобразно изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №6827, постановено в проведеното открито заседание на 01.07.2024 г. по ч.гр. д. № 2767/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.

1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4