Решение № 31 от 06.03.2024, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към решение №31, постановено на 06.03.2024г. по АНД № 98/2024г. по описа на Районен съд – Търговище .

Производството е образувано по постановление на РП – Търговище по чл. 375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 103/2023г. по описа на РУ – Търговище Я. А. Х., ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му бъде наложено административно наказание за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК – за това, че на 13.02.2023 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Търговище, потвърдил неистина - че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на &6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП в Република България, в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на власт - съответен служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство.

Районна прокуратура – Търговище, редовно призована, не изпраща представител в с.з.

Обв.Х., редовно призован, не се явява в с.з. В хода на ДП същият се е признал за виновен, описал е фактическата обстановка и е изразил съжаление за деянието си.

Защитникът на обвиняемия в с.з. пледира за приложение на чл.78а от НК и налагане на административно наказание глоба в минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :

Обвиняемият Я. А. Х. е роден в ******, но от 2016 г. със семейство си се заселил във ******.

Като български гражданин обвиняемият притежавал българско гражданство и българско свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, срокът на което изтичал и той решил да го поднови.

Българско СУМПС обаче, съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, може да бъде издадено само на лица, „които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“.

Така на 13.02.2023 г. обв. Я. Х. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Търговище в гр. Търговище, за да подаде необходимите документи за издаване на СУМПС. Там служителката в сектор „ПП“ - св. Д. Н.-С., която приела и обработила документите на обвиняемия, му обяснила, че за да му бъде издадено българско СУМПС е необходимо обичайното му пребиваване да е в България и че съгласно &6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на 1

ЗДвП „Обичайното пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различна място от личните му връзки и което в следствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване“.

Обвиняемият отговорил, че отговаря на условията, тъй като живее и има необходимите 185 дни престой в България и собственоръчно попълнил и подал Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, с която независимо че от няколко години живеел в ********** декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в България.

При извършена справка в „АИС - Граничен контрол“ обаче било установено, че Х. не е пребивавал 185 дни през последните 12 месеца в Република България.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на обв.Я. Х., показанията на свидетелите Р. Г., Р. Г. и Д. Н.-С., заключението на съдебно – почерковата експертиза, к а к т о и останалите писмени доказателства по досъдебното производство. Събраните доказателства са непротиворечиви, кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват описаната фактическа обстановка – съответстваща на фактическите положения, съдържащи се в постановлението на РП – Търговище.

Предвид изложеното, съдът прие, че събраните доказателства несъмнено доказват, че на 13.02.2023 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Търговище, обв.Х. потвърдил неистина в писмена декларация – че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на &6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП в Република България, в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на власт - съответен служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство.

От субективна страна деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл от обвиняемия - същият от 2016 г. живеел в ********* и респ. е бил наясно, че не е пребивавал 185 дни през последните 2 месеца в България, но въпреки това декларирал обратното - че е пребивавал в България.

Следователно посредством описаното поведение обв.Х. е осъществил престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен.

За посоченото престъпление законът предвижда наказание лишаване от 2 свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. От справката за съдимост на пълнолетния обвиняем е видно, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Предвид изложените обстоятелства, съдът прие, че в случая са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК, поради което освободи обв.Х. от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв. При определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства направените самопризнания и проявеното разкаяние за извършеното. Съдът счете, че така определеният размер на глобата е достатъчен за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция.

На основание чл.189, ал.3 от НПК обв.Х. бе осъден да з аплати по сметка на ОД на МВР – Търговище сумата от 209,27в., представляваща разноски за вещо лице, направени в досъдебната фаза на процеса.

Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.

Председател:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Търговище, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20243530200098 по описа за 2024 година РЕШИ:

П Р И З Н А В А обвиняемия

Я.

А.

Х.,

*********************************************, ЕГН

********** за

ВИНОВEН в това, че на 13.02.2023 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище, потвърдил неистина, – че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на &6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП в Република България, в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на власт – съответен служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство – престъпление по чл. 313, aл. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА обвиняемия Я. А. Х., със снета по-горе самоличност да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от 209,27 лева, представляваща разноски за вещо лице, направени в досъдебната фаза на процеса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес, пред Окръжен съд – Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 1

2