Решение № 579 от 05.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Димитрова

Членове:

Петя Алексиева

Капка Павлова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000503503 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2. (2) от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба № 35877/13.03.2018 г., подадена по пощата на 12.03.2018 г. (първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден) от ищеца в първоинстанционното производство Н. М. Н., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Х. М. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към въззивната жалба, против решение № 761/02.02.2018 г., постановено по гр.д. № 1389/2008 г. по описа на СГС, І-2 състав, с което исковите претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу ответниците Б. С. М. и М. Й. М., както и исковите претенции с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу Районен съд-Нови Пазар, Окръжен съд-Шумен и Държавата са отхвърлени изцяло като неоснователни.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл.197, ал.1 от ГПК от 1952 г. отменен от 01.03.2008 г. (по правилото на чл.33, ал.3 от ГПК отм.), срещу акт подлежащ на обжалване.

1

С въззивната си жалба, въззивникът-ищец в първоинстанционното производство поддържа нищожност, евентуално недопустимост, евентуално неоснователност на постановеното от първоинстанционния съд решение.

Твърди се, че съдебният състав постановил решението не представлява „независим и безпристрастен съд“. Твърди, че съдът не се е произнесъл по предявения иск, а по фактически и правни твърдения, които са съвсем различни от предявените. Поддържа се, че съдебният състав изобщо не се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.403 ГПК. Твърди се, че предявеният от ответниците граждански иск, който е бил предмет на гр.д.№ 5380/2006 г. на РС-Варна, е отхвърлен с влязло в законна сила решение и то представлява правопораждащ факт, съобразно който на основание чл.403 от ГПК ответниците дължат деликтно обезщетение за всички причинени вреди, вследствие на наложените по тяхно искане обезпечителни мерки за обезпечаване на очевидно неоснователен граждански иск. Твърди се, че не е налице произнасяне и по предявения срещу Държавата и срещу създадени от държавата държавни учреждения, който е предявен на основание на ПЕС.

Твърди се, че Държавата носи отговорност за всички вреди, причинени от правораздавателната дейност.

Поради горното въззивникът твърди, че постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове, поради което моли съда да го обезсили и върне за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания съдът да се произнесе по реално предявените искове.

Въззивникът твърди още, че по време на разглеждане на делото, първоинстанционният съд е допуснал множество съществени нарушения на процесуални правни норми: не е събрал всички необходими доказателства, за които ищецът своевременно е направил искане, не са събрани дори и доказателства, които са допуснати от съда за събиране.

Във въззивната жалба са развити подробни аргументи по съществото на спора с оглед твърдението на въззивника, че и при събраните доказателства по делото, макар и без тези които съдът неправомерно не е събрал, се установява основателността на исковите претенции.

Въззивникът моли съда да прогласи нищожността на постановеното съдебно решение, тъй като е постановено от незаконен състав, след което да възложи делото за разглеждане от първоинстанционния съд в друг състав по 2 отношение на който не са налице основанията за отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, при условията на евентуалност да го обезсили и върне за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания съдът да се произнесе по реално предявените искове, при условията на евентуалност да го отмени като неоснователно, необосновано и незаконосъобразно и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявените искови претенции в пълния им предявен размер. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.201, ал.1 от ГПК отм., е постъпил отговор само от ответника по жалбата Държавата, с който моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Останалите ответници по жалбата не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Жалбоподателят-ищец в съдебно заседание въпреки дадената му възможност не заявява становище по съществото на спора. В хода по същество предявява поредно искане за отвод на състава с твърдението, че са му нарушени всички процесуални права, както и ново искане за правна помощ, все искания, по които съдът се е произнесъл с окончателни съдебни актове, подробно докладвани в заседанието.

Ответниците по жалбата, редовно призовани, не са изпратили представители, не са се явили в съдебно заседание, не изразяват становище по същество на спора.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С първоначалната искова молба, подадена по пощата на 27.02.2008 г., регистрирана в Софийски градски съд под № 8040/19.03.2008 г. и съобразно молби - уточнения от 06.06.2008 г. /стр.6/, 18.05.2009 г. /стр.15/ и 18.06.2009 г.

/стр.22/, и трите молби, приложени на посочените страници по гр.д. № 11757/2008 г. по описа на СРС, І-24 състав, ищецът е предявил срещу ответниците Б. С. М., М. Й. М., Районен съд-Нови Пазар, Окръжен съдШумен и Държавата чрез Министъра на финансите следните осъдителни искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца 3 претендираните суми, както следва:

1.Иск в пълен размер за сумата от 10 500 лв., представляваща претърпяна от него имуществена вреда от несъбрани вземания по изпълнително дело № 475/2001 г., от която: 1000 лв.-главница, 7000 лв.законна лихва върху главницата и 2500 лв. разноски, 2.Частичен иск за сумата от 1000 лв., от общата претенция от 150000 лв., имуществена вреда претърпяна от неприключилата публична продан по изпълнително дело № 475/2001 г., като претенцията за сумата от 150 000 лв. е формирана от сбора на сумата от 25 000 лв.-неустойки по договор за изработка от 10.03.2003 г., сключен с „Екани“ АД-Шумен, от която сума е предявил частично сума в размер на 200 лв. и 125 000 лв.-пропуснати ползи от същия договор, от която сума първоначално ищецът е предявил частично 800 лв. и

3.Частичен иск за сумата от 1000 лв. от общата претенция от 349500 лв.-неимуществени вреди, т.е. първоначално исковата претенция е възлизала на сумата от 12 500 лв., за която ищецът е внесъл дължимата държавна такса от 500 лв. /л.7/ от делото на СГС № 1389/2008 г.

С молба вх.№ 27656/28.03.2011 г. /стр.23 от делото на СГС/ ищецът е поискал увеличение по отношение на предявения частичен иск за имуществена вреда от неустойки по договора за изработка от 200 лв. на 12000 лв., отново частично предявена, т.е. увеличение със сумата от 11 800 лв., върху което увеличение е внесъл дължимата държавна такса от 472 лв. /стр.22 от делото на СГС. Това увеличение е допуснато от съда с протоколно определение от 25.10.2011 г. /стр.115 от делото на СГС/.

Т.е. и с оглед така допуснатото от съда увеличение, вторият частичен иск е бил предявен за сумата от 12 800 лв. частично от общо претендираната сума от 150 000 лв.

С молба от 20.05.2016 г. /стр.332 от делото на СГС/ ищецът е поискал увеличение на частично предявения иск от общата сума от 150 000 лв. по отношение на пропуснатите ползи, с оглед изричното посочване, че изменението се прави съобразно заключението на СИЕ, посочвайки, че увеличава искът си от 10 000 лв. (какъвто размер не е бил предявен, доколкото видно от гореизложеното частичния иск за пропуснати ползи е бил предявен частично за сумата от 800 лв., не 10 000 лв.) на сумата от 24670 лв. Също е 4 заявил увеличение и на частично предявения иск за неимуществени вреди от 1 000 лв. на 10 000 лв. частично от 349 500 лв. С молбата не е представен вносен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса. Въпреки това и с протоколно определение от 20.05.2016 г. съдът е допуснал това увеличение, като по частичният иск същото е допуснато за сумата от 24 470 лв., а не така както е поискано за сумата от 24 670 лв. В последствие и с протоколно определение от 18.11.2016 г. /л.371 и 372 от делото на СГС/ и поради невнасяне на дължимата държавна такса (за което се съдържа изрично изявление на ищеца в протокола от съдебното заседание, че не е внасял такси) съдът е прекратил производството по делото по втория иск, т.е. по иска за имуществени вреди за размера над 10 000 лв. до 24 470 лв. и по иска за неимуществени вреди за размера над 1 000 лв. до 10 000 лв. Това определение не е обжалвано, поради което и на 26.11.2016 г. е влязло в сила.

Преди обаче да бъде допуснато изменение на исковата претенция по втория иск и по третия, прекратени в последствие от съда в тази част, втората искова претенция е била предявена частично за сумата от 12 800 лв., поради което неправилно съдът с протоколното си определение от 18.11.2016 г. е прекратил производството по иска за сумата над 10 000 лв., вместо за сумата над 12 800 лв., но това определение на съда поради необжалването му е влязло в сила, поради което и след прекратяване частичната претенция по втория иск е останала за сумата от 10 000 лв.

В последното проведено открито съдебно заседание на 03.11.2017 г. съдът е допуснал отново увеличение на исковата претенция по втория иск на сумата от 23 700 лв., без да е внесена дължимата държавна такса върху допуснатото увеличение, а същото възлиза на сумата от 13 700 лв. (2370010000), за което се дължи държавна такса в размер на 548 лв., която обаче не е внесена от ищеца.

Т.е. след допуснатите увеличения и прекратяване на производството, исковете са останали предявени, както следва:

1.първият иск за сумата от 10 500 лв.,

2.вторият иск за сумата от 23 700 лв. частично от 150 000 лв. и 3.третия иск за сумата от 1000 лв. частичен от 349 500 лв., т.е. общата цена на исковете, по които се е произнесъл първоинстанционният съд възлиза общо на сумата от 35 200 лв.

5

Пред настоящата инстанция въззивният съд е допуснал увеличение на третия иск за неимуществени вреди от 1 000 лв. на 15 000 лв., като и върху така увеличения иск, ищецът не е внесъл дължимата държавна такса, предвид обстоятелството, че към 19.04.2023 г. все още не бил налице влязъл в сила съдебен акт по чл.83, ал.2 от ГПК, с който да е разрешен въпроса за дължимостта на държавна такса от жалбоподателя-въззивник.

Или след последното допуснато увеличение, общият обжалваем интерес по настоящото дело възлиза на сумата от 25 155,56 евро, която е равна на 49 200 лв.

До момента, въпреки подробно дадените указания на ищеца с Определение № 78/12.01.2023 г., последният не е довнесъл дължимите държавни такси, за чийто размер е бил редовно уведомен и предвид влязлото в сила определение, с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца да бъде освободен от задължението за внасяне на държавни такси, то въззивният съд приема, че следва да се произнесе по исковете, съобразно допуснатите увеличения, а именно:

1.Иск в пълен размер за сумата от 10 500 лв., представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда от несъбрани вземания по изпълнително дело № 475/2001 г., от която: 1000 лв.-главница, 7000 лв.законна лихва върху главницата и 2500 лв. разноски, 2.Частичен иск за сумата от 23 700 лв., от общата претенция от 150000 лв., имуществена вреда претърпяна от неприключилата публична продан по изпълнително дело № 475/2001 г., като претенцията за сумата от 150 000 лв. е формирана от сбора на сумата от 25 000 лв.-неустойки по договор за изработка от 10.03.2003 г., сключен с „Екани“ АД-Шумен, от която сума ищецът е предявил частично сума в размер на 9 200 лв. и 125 000 лв.пропуснати ползи от същия договор, за периода от 10.03.2003 г. до 01.12.2003 г., от която сума ищецът е предявил частично 14 500 лв. Този иск се основава на твърдения за причинени от ответниците имуществени вреди в пряка причинна връзка от техни неправомерни действия, в следствие на които на ищеца не е предоставен спечеления от него по проведена публична продан трактор ЮМЗ, който е бил необходима машина за изпълнение на договора.

Разпечатката съдържа 41 от 153 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3423740a-9a38-4996-b309-9165bbbe660e