Решение № 426 от 21.10.2021, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 221/2021
- Вид
- Решение № 426
- Подписан
- 21.10.2021
- В сила
- 14.07.2022
- Състав
- Ирена Колева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.35 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.41 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.42 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493 ал.1 т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.243 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 426 гр. Велико Търново, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Ирена Колева при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20214100100221 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от Й. АНГ. Д., ЕГН **********, с адрес село К.., община Л.., ул.”К..” № ., чрез пълномощник – адвокат Д.Д., срещу ЗК „..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С.., район С.., бул.” ..” №. В нея ищецът твърди, че на 13.05.2019г., около 8.30 часа, в село К.., на ул.”..” пред № 25, водачът на т.а. влекач „ДАФ”, модел ФТ 95 ХФ 430, с рег. № .. и прикачено полуремарке „ШМИТЦ С01” с рег. № .., при управление от запад на изток в нарушение на правилата за движение по пътищата при изпреварване и осъществяване на маневра „завой надясно” към ул.”Велико Търново” допуснал ПТП, при което го ударил, като водач на велосипед, движещ се в същата посока. Твърди, че вследствие на произшествието получил следните увреждания – разкъсно-контузни рани медиално с дължина около 15 см на дясно ходило и дорзално по хода на първи лъч около 10 см, кожна исхемия и отлепване на подкожието на латерално дисталната част на подбедрицата, посттравматичен тромбофлебит, ограничен обем на движение на глезенната става, нарушена сетивност на подбедрицата, нарушен обем на движения в колянната става, както и посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в безсъние. Посочва, че получените физически травми наложили спешен прием и лечение в лечебно заведение за извършване на медицински интервенции, а две седмици по-късно за извършване на повторна операция поради влошаване състоянието на дясното ходило, съответно 14 дни покъсно - за извършване на трета операция. Твърди, че е с хронични заболявания и при получените травми прогнозата е за много дълго възстановяване, съпроводено с голям обем болки и страдания, като предвид тежестта на увредата пълно възстановяване на дясното ходило няма да настъпи. Сочи, че виновният за настъпилото събитие водач на товарен автомобил попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка „ГО” за 1 посочения автомобил, сключена с ответника и валидна към датата на събитието. Излага, че предявил претенция пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, но такова не му било заплатено. Поради това прави искане за осъждането му да заплати сумата от 30 000 лв., предявен като частичен иск от 60 000 лв., за претърпените от него неимуществени вреди вследствие настъпилото ПТП, ведно със законната лихва, считано от изтичане на 15 работни дни от предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, ведно с акцесорна претенция за законна лихва.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез юрисконсулт К.И., е депозирал писмен отговор на ИМ, в който оспорва исковата претенция по основание и по размер. Оспорва изложените в ИМ твърдения, че процесното произшествие е настъпило единствено по вина на водача на товарния автомобил, твърдения механизъм на същото, че в резултат на него са причинени описаните в ИМ травми на ищеца. Оспорва изложените обстоятелства относно провеждането и естеството на лечението на ищеца и неговата продължителност. Оспорва твърдението, че към датата на подаване на ИМ оздравителния процес при ищеца не е завършен. Твърди, че произшествието е настъпило вследствие действията на ищеца, който като участник в движението нарушил правилото на чл.25 ал.1 от ЗДвП – преди да започне извършване на маневра не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. Оспорва по основание претендираната законна лихва за забава. Прави искане за присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представител по пълномощие, поддържа исковата молба и предявения с нея иск. Моли за уважаването му в предявения размер по съображения, подробно изложени в писмена защита. Прави искане за присъждане на възнаграждение за един адвокат по реда на чл.38 ЗА поради оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца.
Ответното дружество, чрез своя пълномощник, поддържа отговора на ИМ и направените с него възражения. Моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан, а в случай, че съдът намери същия за основателен, при определяне размера на претендираното обезщетение да съобрази приноса на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат. Излага подробни фактически и правни съображения в писмена защита. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото и се установява от приложения Констативен протокол за ПТП и събраните гласни доказателства, че на 13.05.2019г., около 08.30 часа, в село К.., на ул.”..” настъпил пътен инцидент между застрахования при ответника товарен автомобил влекач „ДАФ”, модел ФТ 95 ХФ 430, с рег. № .. , управляван от водача Г.М.Г. и велосипед, управляван от ищеца, при който пострадал последният. С протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата, ведно с фотоалбум към него, било поставено началото на образуваното ДП № 260/2019г. по описа на РУ-Горна Оряховица. С Постановление на 2 прокурор при ГОРП от 25.11.2020г. наказателното производство било прекратено на основание чл.243 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.9 НПК – поради направено от пострадалия искане за това.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен от приетото в настоящото производство заключение на автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице след запознаване с приложения по досъдебното производство огледни протоколи /на мястото на ПТП и на ППС/, оглед, извършен на мястото на произшествието и необходимите изчисления. Вещото лице установява, че произшествието е настъпило в светлата част от денонощието, при сухо и слънчево време и добра видимост, в пътен участък без пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение. Товарната композиция се е движила по платното за движение на ул.“..“ в посока от запад на изток със скорост от 24 км/ч /съгласно иззетата от товарния автомобил тахошайба/, като по същото време и място, в същата посока, се е движил и управлявания от ищеца велосипед със скорост от 8 км/ч. При движението си товарният автомобил изпреварил велосипеда, продължил напред и приближавайки до кръстовището на ул.“..“ и УЛ. .., намалил скоростта си, при което се изравнил с велосипеда.
Впоследствие товарният автомобил отново изпреварил велосипеда. В момента, в който последният бил в областта на задната дясна част на кабината на влекача, водачът му предприел завой надясно към УЛ. .., променил траекторията си на движение надясно по крива и навлязъл в обособения на кръстовището площад, като по този начин пресякъл траекторията на движение на велосипеда. Липсват доказателства, които да установяват, че преди извършване на маневрата водачът на товарния автомобил е подал светлинен сигнал, указващ предприемането й. В този момент за велосипедиста възникнала опасност, на която той реагирал, отклонявайки се вдясно спрямо посоката си на движение, като навлязъл в същия площад, без да променя скоростта си на движение. В следващия момент траекториите им се пресекли и между тях настъпил удар, при който в контакт влезли предна дясна част на предна броня на влекача и предна част на велосипеда. Вследствие на удара, велосипедът и водача му паднали върху пътното платно надясно, а влекачът, който бил в процес на спиране, продължил движението си напред, като изминал разстояние от порядъка на около един метър, след което спрял. При падането върху платното десният крак на ищеца бил притиснат от предното дясно колело на влекача. Съгласно заключението, в процеса на движение на двете ППС до момента, в който водачът на товарния автомобил е предприел маневрата завой надясно към УЛ. .., и двамата водачи са имали възможност да следят взаимно движението си. Според вещото лице причината за настъпване на процесното произшествие е пресичането на траекториите на движение на двете ППС – ситуация, в който водачите им взаимно са се поставили. Вещото лице пояснява, че ако в момента, в който възниква критичната пътна ситуация, двамата водачи са реагирали на опасността, всеки от тях задействайки спирачната система чрез аварийно спиране, и двамата са имали техническата възможност и време да предотвратят настъпването на произшествието. При изпреварването на велосипедиста и предприемане на маневрата, водачът на застрахования при ответника автомобил е имал възможност да наблюдава велосипедиста, тъй като освен страничните външни огледала за задно виждане, влекачът има и огледала, поставени над него, които осигуряват видимост към зоната между предната и задната ос на самия влекач, в която се е намирал велосипедистът. Отчитайки мястото на удара и описаните в огледния протокол спирачни следи на мястото на произшествието, вещото лице е заключило, че траекторията на движение на велосипеда е била максимално близо до южния ръб на платното за движение по ул.“..“, т.е. най-вдясно на платното за движение. Поради липсата на достатъчно обективни данни експертът не е могъл да определи мястото на влекача по широчината на платното за движение към момента на започване извършването на маневрата „завой надясно“.
От приложените 3 бр. епикризи се установява, че по време на болничния престой за 3 времето от 13.05.2019г. до 17.05.2019г. в Отделение по ортопедия и травматология при МОБАЛ „ Д-р Ст. Черкезов“ АД с диагноза „смазване на глезена“ на ищеца е било преведено оперативно лечение на фрактурата на дясната му глезенна става, след което в периода от 03.06.2019г. до 10.06.2019г. и от 25.06.2019г. до 04.07.2019г. постъпил в Отделение по изгаряне и пластична хирургия при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД поради некроза на меките тъкани в областта на раните била извършена автотрансплантация на кожа и подкожие.
По делото са представени етапна епикриза за периода от 27.10.2020г. до 27.11.2020г., издадена от хирург, в която е посочено, че дясната подбедрица на ищеца е силно оточна, болезнена, с данни за прекаран посттравматичен тромбофлебит, ограничен обем на движение в глезенната става, частична контрактура, нарушена сетивност на подбедрицата, болка и ограничен обем на движение в колянната става.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, при процесното произшествие ищецът е получил разкъсно-контузна рана на десен глезен и гърба на дясно стъпало /с отлепване и размачкване на кожа, подкожие и мускули в тези области/, късна посттравматична некроза на меките тъкани в областта на раните, наложило автотрансплантация на кожа и подкожие върху увредените участъци, реактивен посттравматичен тромбофлебит на дясна подбедрица, груби келоидни белези от зарасналите рани в областта на десен глезен и дясно ходило, посттравматична частична контрактура на дясна глезенна става и дясна колянна става, намалена сетивност на дясна подбедрица и дясно ходило. Според заключението периодът на лечение и възстановяване на ищеца от получените рани и извършената оперативна трансплантация на кожа продължил около шест месеца, като първоначално болките са били със значителен интензитет. Към момента на експертизата вещото лице е констатирало, че е налице частично възстановяване, като са затворени само получените рани с наличие на останали груби посттравматични белези, но са налице болка и оток в дясна подбедрица /поради наличен посттравматичен тромбофлебит/ и болезнени и ограничени движения на глезенната става и дясното коляно /поради наличната контрактура в тези стави/, с оглед на което е налице накуцваща походка. Установеният дефицит в движенията на глезенната става и дясното коляно и тяхната болезненост според експерта са пожизнени.