Решение № 12703 от 05.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12703

Варна, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ канд № 20267050702179 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез главен юрисконсулт К. Л. - А., срещу Решение № 668/04.06.2026г., постановено по АНД № 20263110201812/2026 г. по описа на Районен съд - Варна, 44 състав, с което е отменено Наказателно постановление № 26-0819-000653 от 17.04.2026 г., издадено от Началник група в ОД на ММВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което на А. Г. Й., с [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], ет.1, ап. № 4, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. С решението ОД на МВР Варна са осъдени да заплатят на А. Г. Й. адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро.

Решението е оспорено с твърдения за незаконосъобразност и формулирано искане за неговата отмяна по изложени съображения. Излага съображения, че след изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г., е отпаднало задължението за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОД на МВР Варна. Пояснява, че изричното уведомяване за прекратяване на регистрацията не е необходима, за да обоснове субективен елемент на нарушенията по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Сочи, че са налице обективните и субективните елементи на деянието. Твърди, че като правоспособен водач на МПС Й. е запознат с чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 10 ЗДвП, съответно е следвало да се убеди, че управлявания от него автомобил съответства на изискванията на закона, не само по отношение на регистрация, но и за сключена Гражданска отговорност. Сочи, че незнанието на факта, че автомобила е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Позовава се на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, според която разпоредба деянието е обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът - А. Г. Й., в депозирано чрез адвокат В. Ш. писмено становище с. д. №17062/10.08.2026 г., оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанции.

Административен съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оглед събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 18.03.2026 г. в 10:10 часа в с. Старо Оряхово, обл. Варна, по [улица]в посока към гр. Варна, до бензиностанция „ОМI“ Й. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], като автомобила е със служебно прекратена регистрация на 24.02.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Приемайки, че с това свое поведение Й. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на 18.03.2026 г. мл. автоконтрольор Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

Въззивният съд е изложил, че от обективна страна със своето поведение Й. е извършил противоправно деяние, като липсват доказателства, че същият е знаел за това, че управляваното от него МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Липсват доказателства, че Й. е бил уведомен от МВР, че е била служебно прекратена регистрацията на МПС рег. № [рег. номер]. Въззивният съд се е позовал на становището на наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура Варна, който е отказал да образува досъдебно производство по пр. пр. № 5508/2026г., мотивиран от липсата на субективен елемент в действията на Й.. Предвид липсата на субективна страна в действията на Й., Варненска районна прокуратура е отказала да образува наказателно производство, предвид липсата на умисъл, поради което Й. не е извършил престъпление, като въззивният съд с още по-голяма степен е приел, че същият не е извършил и административно нарушение. С тези мотиви въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 53, ал. 1 ЗАНН, тъй като не е установено по безспорен и категоричен начин виновно поведение от страна на Й. в извършване на нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Приел е, че Гаранционния фонд има нормативно установено задължение /чл. 547, ал. 10 КЗ, поради което не приема за справедливо поведението на Гаранционния фонд да не изпълнява нормативно установените си задължения и отговорността за това поведение да бъде понесена от Й..

Постановеното решение е правилно.

Относно въведените в касационната жалба възражения, районния съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован извод и относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от въззивния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл. 221 от АПК ги възприема като свои.

Не се спори по делото, че на посочената в акта и наказателното постановление дата ответникът по касация е управлявал МПС, чиято регистрация е била прекратена към момента на извършената проверка на водача.

Установява се от събраните доказателства, че основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила е чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба в настоящата редакция, в сила към момента на посочената дата на прекратяване на регистрацията на автомобила, изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е. след уведомление от ГФ, че за превозното средство няма сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съобразно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), служебно се прекратява регистрацията на превозно средство по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 (относимата към процесния казус), се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

В случая липсват доказателства за изпълнението на това задължение. Посоченото задължение е нормативно установено, предвид характера на акта, в който се съдържа, като посочената наредба урежда именно реда, по който се извършва прекратяване на регистрацията на автомобила на основанията, разписани в закона. Доколкото задължението е нормативно установено, за съда липсва основание да не приложи нормативната разпоредба.

Съобразно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, което не е загубило сила, с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съобразно чл. 14 от НК, приложим в административнонаказателните производства по ЗАНН, с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото тълкувателно постановление, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл. 18б, ал. 2, във вр. с чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45/24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него по какъвто и да е начин "деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно", както изрично се сочи в горепосоченото постановление.

При установените обстоятелства липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника. Деянието на лицето в случая е несъставомерно.

Следва да се има предвид, че нарушението следва да е установено по несъмнен и безспорен начин. Тежестта на доказване на елементите от фактическия състав на нарушението лежи върху административнонаказващия орган, а ответникът не е длъжен да доказва, че е невинен.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно правилността на НП и безспорното доказване на нарушението.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед на извършените процесуални действия, действителната правна и фактическа сложност на делото, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което на ответника Й. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав