Решение № 3675 от 17.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6234/2025
- Вид
- Решение № 3675
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- Веселин Пламенов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 203 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 3675 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330106234 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Г. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес: ****************, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За периода от 05.07.2023 г. до 05.10.2023 г., ответникът има задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода, в общ размер на 268,08 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 31.07.2023 г. до 31.12.2024 г. в размер на 29,64 лв., за обект, находят се в ****************. Твърди, че ответникът, е потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2, ал.
1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги от оператор в гр. П. – собственик на водоснабдения имот, като фигурира в базата данни на дружеството като потребител № ***********.
Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Твърди, че ответникът подал Заявление за промяна на партидата с рег. № 2726/25.09.2015 г., касаещ процесния имот, като към него е приложил и Удостоверение за наследници на Т. Т. Ш., който се явява негов наследодател и бивш собственик на имота.
Отчетът в имота на потребителя е извършван по показанията на монтирани в имота измервателни устройства с номера в картотеката на дружеството, както следва:
************ и ************. Срещу вписаните показания в карнет има поставени подписи от ответника или негов представител. До водомерите в имота на ответника не е бил осигуряван редовен достъп. Поради това на 04.08.2023 г. е бил съставен от служител на ищеца, отчитал имота – Протокол за отказан достъп, който е бил подписан от свидетел – живущ в жилищната сграда, в която се намира и апартаментът на ответника. С оглед изложеното заявява, че предпоставките за начисляване на количеството вода при отказан 1 достъп са били налице и съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 4 вр. с чл. 49 и чл. 25, ал. 2 от ОУ – количеството вода е било начислявано при отказан достъп, като същото е било ограничено до разликата отчетена по общия водомер на етажната собственост, поради което и била вписана разликата от общия водомер, намиращ се на сградното водопроводно отклонение на жилищната сграда.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 1413/2025 г. по описа на ПдРС, ХХ гр.с. била издадена Заповед № 633 от 28.01.2025 г., срещу която в срок постъпило Възражение от длъжника. В указания от съда срок по чл. 415 ГПК, дружеството предявило срещу ответника настоящите установителни искове за заплащане на следните суми: 268,08 лв. – главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 05.07.2023 г. – 05.10.2023 г., за обект, находящ се в ****************, по партида с абонатен № ****************; 29,64 лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2023 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.Моли за уважаване на предявените установителни искове. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е депозирал отговор на исковата молба, с който счита същата за неоснователна.
Прави възражение за изтекла погасителна давност относно всички претендирали вземания - за главница в размер на 268.08 лв. и мораторна лихва в размер на 29.64 лв., посочени по периоди в исковата молба и лихви.
Твърди, че не дължи сумите по фактури № 56624025 от 05.07.2023 г., № 57545441 и № 57546828 и двете от 05.10.2023 г., защото не е използвал количествата вода, посочени като основание за издаването им. Тези количества вода са използвани до 01.10.2009 г., като за тях са издадени фактури през 2009 г. и вземането по тях е погасено по давност, за което ищецът прави настоящото възражение за погасяване на вземанията поради изтекла давност.
Поради неоснователност на претенцията за сумата от 268.08 лв. неоснователна е и претенцията за акцесорни вземания - лихви, както и за присъждане на разноски.
Заявява, че през 2015 г. прехвърлил партидата със Заявление, което е посочено и в исковата молба, на негово име, като наследник на родителите си.
От 2009 г. не ползва апартамента и не е изразходвал вода по посочените в исковата молба два водомера. За да установи и фиксира показанията на водомерите при промяната на партидата през 2015 г. поискал и му била издадена справка от “ В и К” ЕООД през същата 2015 г.От тази справка се установява: За водомер № ************ до дата 01.10.2009 г.: последно показание - 1315, разлика 78, плащане - до 30.11.2009 г. за последната фактура.
Това е сумата за общо 10 фактури от 01.01.2009 г. до 01.10.2009 г. Издадени са фактури: с номера: 24157732 от 01.01.2009 г., 24157735 от 01.02.2009 г., № 24464413 от 01.03.2009 г., № 24750424 от 01.04.2009 г., № 25024799 от 01.05.2009 г., № 25318087 от 01.06.2009 г., № 25617083 от 01.07.2009 г., № 25910186 от 01.08.2009 г., № 262139914 от 01.09.2009 г., № 26515273 от 01.10.2009 г. за отчитанията по водомер № ************.
За водомер № ************ до дата 01.10.2009 г.: последно показание 433, разлика 15, плащане - до 30.11.2009 г. за последната фактура. Това е сумата за общо 10 фактури от 01.01.2009 г. до 01.10.2009 г. Издадени са Фактури с номера: 24157733 от 01.01.2009 г., 2
24157734 от 01.02.2009 г., 24464419 от 01.03.2009 г., 24750430 от 01.04.2009 г., 25024808 от 01.05.2009 г., 25318090 от 01.06.2009 г., 25617085 от 01.07.2009 г., 25910191 от 01.08.2009 г., 262139917 от 01.09.2009 г., 26515274 от 01.10.2009 г. за отчитанията по водомер № ************. От справката се установява, че към 01.10.2009 г. показанието на водомер № ************ c 1315, а на водомер № ************ е 433.
От Известие за нередовен водомер на „В и К“ ЕООД от 02.10.2023 г. се установява: За водомер № ************ - показание 1316, За водомер № ************- показание 434. От това следва, че разликата в показанията и на двата водомера за периода от 01.10.2009 г. до 02.10.2023 г. е по един куб. м. вода. От 30.11.2009 г., когато са последните фактури при горните показания до датата на предявяване на съдебната претенция на ищеца са изминали повече от 15 години и вземането е погасено по давност, която за периодичните плащания/вземания е три години съгласно ЗЗД. За да избегне ефекта на възражението за погасяване на задълженията по давност, ищеца съставя нови фактури през 2023 год. за същите количества вода, които е отчел през 2009 г. и за които е съставил горните фактури.
Оспорва истинността на двата броя карнети към исковата молба относно отразените в тях данни за установени показания за дати 03.07.2023 г. за посочена разлика 86 куб. м.и заявявам, че не е полагал подпис на тях нито лично, нито чрез пълномощник или чрез друго лице. Подпис е положил само за датата 02.10.2023 г., когато е установена разлика по 1 куб. м. вода за всеки един от водомерите.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Безспорно е че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира 3 няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.
2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период за имот находящ се в гр. *************************** са налични по делото тъй като ответникът е подал заявление за промяна на партида с рег. № 2726/25.09.2015г., която касае процесния имот и към това заявление е приложено удостоверение за наследници на Т. Т. Ш., който се явява наследодател и бивш собственик на имота, поради което и ответникът е собственик на този имот по силата на наследствено правоприемство, а от там и има качеството на ползвател на ВиК услугата.
Не е спорно по делото, че водоснабдения имот е с два водомера – единият с номер ************ /обект баня/, а другият водомер с номер ************ /обект кухня/.
От справката Приложение № 3 за водомер № ************-баня е установено, че на 01.09.2009г показанията на водомера са 1315м3 и до 02.10.2023г партидата няма движение/няма направени начисления/, това е потвърдено от вещото лице К. в експертизата приета по делото и неоспорена от страните.
От представената карнета /Приложение №5/ за същия водомер е установено, че в периода 01.09.2009г до 20.09.2017г показанията са били също 1315м3 На 03.07.2023г ищеца „Водоснабдяване и канализация" ЕООД по карнета начислява 86м3 с основание отказан достъп до обекта издадена е фактура № 56624025/05.07.2023г., която е спорна
На 02.10.2023г инкасаторът отчита по карнета 1316м3, което е с 1/един / кубик разлика. Същият е начислен в счетоводството на ищеца с фактура № ************/02.10.2023г., която е заплатена от ответника в хода на процеса.
Следователно, при наличието на протокол за отказан достъп начислението на количеството вода би следвало да е при спазване установена методиката на чл. 49 вр. с чл.
24, ал.4 и чл. 25, ал.2 от ОУ съгласно която при отказ на потребителя за осигуряване на достъп разходът на вода се начислява по пропускателна способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с за период до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца като начисленото количество вода се ограничава до разликата съгласно чл. 25, ал.2, която пък разлика се формира като резултат от общото количество питейна вода отчетено по общия водомер и индвидидуалните водомери, а при липса на такива по начина уредена в чл.