Определение № 4168 от 20.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4168 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100501694 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в лично качество и като процесуален представител на ищеца Б. Н. Н., срещу определение № 51592/18.12.2025 г. по гр.д. № 28754/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 21209/20.11.2025 г. по гр.д. № 28754/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, в частта, касаеща разноски, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, както и разноски в размер на 400 лв. в полза на ищеца.

Жалбоподателят поддържа, че в негова полза следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, а в полза на ищеца – направените по делото разноски, доколкото предявеният иск е уважен изцяло. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено, като претендира присъждането на разноски в полза на ищеца, както и адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, дължимо на основание чл. 38 ЗА.

Насрещната страна – „Файненшъл България“ ЕООД, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното определение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана 1 в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца Б. Н. Н. и процесуалния му представител - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, не се дължат разноски, въпреки че предявеният иск срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД е уважен. Счел е, че чрез предявения иск ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 3 ГПК, тъй като е налице злоупотреба с право, а осъществяваната безплатна правна помощ от страна на процесуалния му представител представлява „бизнес стратегия“ и затова не следва да се уважава искането за присъждане на разноски в негова полза.

С решение № № 21209/20.11.2025 г. по гр.д. № 28754/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, е уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Б. Н.

Н., чрез процесуален представител - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, осъществяващ безплатна правна помощ, срещу „Файненшъл България“ ЕООД, като ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 568,12 лв. – частичен иск от сумата в размер на 852,18 лв., представляваща недължимо дадено възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция № 3656420/15.10.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2024 г., до погасяването.

Нито се твърди, нито се установява да са налице предпоставките за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която хипотеза разноските остават в тежест на ищеца, доколкото ответникът не е признал иска и с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноските в първоинстанционното производство, които са в общ размер на 400 лв. – 50 лв. за държавна такса и 350 лв. за експертиза, или 204,52 евро, която сума следва да се възложи в тежест на ответника.

В рамките на първоинстанционното производство ищецът е бил представляван от адвокат, който е осъществявал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА (съгласно приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие).

Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като съдът осъжда другата страна да го заплати. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение за посоченото производство е в размер на 400 лв., без ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата), тъй като интересът по делото е до 1000 лв. Ето защо, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 245,42 евро, с ДДС (480 лв., с ДДС), представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

2

Неправилен е изводът, формиран в обжалваното определение, че е налице злоупотреба с право, поради което ищецът няма право на разноски, както и че не е налице основание за провеждане на производство по чл. 248 ГПК, доколкото при несъгласие на страните с решението в частта, касаеща разноските, е налице възможност за оспорването му с частна жалба. На първо място, не се установява да е налице злоупотреба с право, тъй като чрез предявения иск ищецът претендира защита на негово притезателно право да получи плащане на дължима от ответника сума, което по никакъв начин не може да се квалифицира като недобросъвество упражняване на процесуални права. Правото на иск е гарантирано от закона, като самото уважаване на предявения иск означава, че същото е упражнено добросъвестно. На следващо място, страните не могат да обжалват самостоятелно с частна жалба решението по делото, в случай че са недоволни от начина на разпределяне на отговорността за разноските.

Следва по реда на чл. 248 ГПК да се иска изменение/допълване на решението в частта, касаеща разноските, и постановеният акт в тази връзка подлежи на обжалване, както е процедирано от ищеца и процесуалния му представител.

При посочените мотиви обжалваното определение следва да бъде отменено, като молбата на ищеца и процесуалния му представител за изменение на постановеното решение в частта, касаеща разноски – уважена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 51592/18.12.2025 г. по гр.д. № 28754/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 21209/20.11.2025 г. по гр.д. № 28754/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, в частта, касаеща разноски, като

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати в полза на Б. Н. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 204,52 евро (400 лв.), представляваща разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати в полза н а Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата в размер на 245,42 евро, с ДДС (480 лв., с ДДС), представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4