Определение № 48944 от 01.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23123/2023
- Вид
- Определение № 48944
- Подписан
- 01.12.2024
- Състав
- ВИКТОРИЯ МИНГОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 66649 от 30.05.2023 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
- Разпореждане № 97605 от 08.08.2023 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
- Разпореждане № 3123 от 08.01.2024 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
- Определение № 26160 от 25.06.2024 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
- Разпореждане № 100585 от 15.07.2024 · ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
- Разпореждане № 105102 от 25.07.2024 · ВИКТОРИЯ МИНГОВА
- Разпореждане № 142523 от 07.10.2024 · ВИКТОРИЯ МИНГОВА
- Разпореждане № 184738 от 15.12.2024 · ВИКТОРИЯ МИНГОВА
- Разпореждане № 15124 от 23.01.2025 · ВИКТОРИЯ МИНГОВА
- Разпореждане № 24657 от 07.02.2025 · ВИКТОРИЯ МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 245, ал. 3, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 309, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 397 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48944 гр. С., 01.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: В.М. като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20231110123123 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Й. С. с ЕГН ********** срещу „Т. С.“ ЕАД с ЕИК ***********, с която от ищеца срещу ответника е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК респ. чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск за съществуване на вземане в размер 157, 41 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 17.08.2022 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед № 34659 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2022 г. по ч. гр. дело № 44607 по описа за 2022 г. на СРС, 119 състав. Видно от заявлението вземането в размер 157, 41 лева заявителят претендира като имуществена вреда от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 2399/2017 г. по описа на ЧСИ С. Х., изразяваща се в събрани такси по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание Разпореждане от 31.05.2017 г. по ч. гр. дело № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав, с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2015 г. по ч. гр. дело № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав, което Разпореждане от 31.05.2017 г. по ч. гр. дело № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав е отменено с влязло в сила Определение от 04.05.2018 г. по в. ч. гр. дело № 15199/2017 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ, I с-в.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2017 г. по гр. д. № 31190/2015 г. на СРС, е било образувано изпълнително дело № 2399/2017 г. на ЧСИ С. Х.. В хода на изпълнителното производство и въз основа на запор, ЧСИ разпределил сума в размер на 1546.83 лв., както следва: за „Т. С.“ ЕАД (взискател) - 1389,42 лв. и към ЧСИ за такси - 157.41 лв.
Излага, че посоченият изпълнителен лист е издаден при липса на изпълнително основание. Посочва, че с Определение от 04.05.2018 г. по ч. гр. д. № 15199/2017 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ, I състав, е отменено Разпореждане от 31.05.2017 г. на 74 състав при СРС, по гр. д. № 31190/2015 г., с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.06.2015 г. по 1 същото дело в полза на „Т. С.“ ЕАД. Излага, че въз основа на разпореждане на съда по гр. д. № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав е издаден Обратен изпълнителен лист от 19.07.2022 г. по гр. д. № 31190/2015 г. на СРС, ГО, 74 състав, но само за сумата разпределена към взискателя по изпълнителното дело - „Т. С.“ ЕАД, а именно само за сумата от 1389,42 лв. Не бил издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 157,41 лв. – разпределени като такси по ТТРЗЧСИ.
Счита, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 157, 41 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, представляваща имуществени вреди за ищеца, които са причинени в пряка причинно-следствена връзка от образуване на изпълнително дело за събиране на неликвидно и неизискуемо вземане. Излага, че изпълнителният лист от 31.05.2017 г. е обезсилен именно поради липса на ликвидно и изискуемо вземане, доколкото с влезли в сила решения предявените срещу ищеца искове за установяване на вземанията по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2015 г. по ч. гр. дело № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав, били отхвърлени с Решение от 01.05.2016 г., постановено по гр. дело № 65902/2015 г. по описа на СРС, 74 с-в, потвърдено с Решение от 03.05.2017 г. по гр. дело № 12567/2016 г. по описа на СГС, IV-д с-в. Излага, че въпреки отхвърлянето на исковете, предявени за установяване съществуването на вземане по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2015 г. по ч. гр. дело № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав, с Разпореждане от 31.05.2017 г. на 74 състав при СРС, по гр. д. № 31190/2015 г., било постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.06.2015 г. по същото дело в полза на „Т. С.“ ЕАД, което разпореждане било отменено с влязло в сила Определение от 04.05.2018 г. по ч. гр. д. № 15199/2017 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ, I състав, но с Разпореждане от 18.08.2021 г. по гр. д. № 31190/2015 г. по описа на СРС, 74 състав бил издаден Обратен изпълнителен лист от 19.07.2022 г. по гр. д. № 31190/2015 г. на СРС, ГО, 74 състав, но само за сумата разпределена към взискателя по изпълнителното дело - „Т. С.“ ЕАД, а именно само за сумата от 1389,42 лв., но не и за сумата в размер на 157, 41 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
Посоченото обстоятелство според ищеца било известно на служителите на „Т. С.“ ЕАД, доколкото решението било постановено по иск на дружеството.Счита, че снабдявайки се с изпълнителен лист за несъществуващо вземане, възползвайки се от грешката на съда, служителите на „Т. С.“ ЕАД са причинили на ищеца имуществени вреди, които подлежат на възстановяване по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Излага, че тъй като по обратния изпълнителен лист на ищеца щели да бъдат възстановени единствено сумите разпределени от ЧСИ към „Т. С.” ЕАД, но не и сумите, разпределени като такси по ТТРЗЧСИ, то за него е налице правен интерес от снабдяване с изпълнителен лист и за така причинените му имуществени вреди. Счита, че нямало да претърпи имуществени вреди в размер на 157,41 лв. - такси по изпълнителното дело, образувано въз основа на обезсилен изпълнителен лист, ако този изпълнителен лист не бил използван от 2 служителите на „Т. С.“ ЕАД за образуване на изпълнително производство и насочване на принудително изпълнение срещу него, поради което намира, че вредите се намират в пряка причинно-следствена връзка с поведението на служителите на ответника.
Представено е Удостоверение с изх. № 26914/30.05.2018 г. по описа на ЧСИ С. Х., от което се установява събирането на сумата от 157, 41 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 2399/2017 г. на ЧСИ С. Х..
Представен е обратен изпълнителен лист от 19.07.2022 г. по гр. д. № 31190/2015 г. на СРС, ГО, 74 състав, от който се установява, че е издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 1389,42 лв. – принудително удържана сума по изпълнително дело № 2399/2017 г. на ЧСИ С. Х., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 31190/2015 г. на СРС, ГО, 74 състав.
Настоящият съдебен състав намира така предявеният иск за недопустим, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. второ – съдът, който е постановил решението издава обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство, освен ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.
Събирането на суми след издадена заповед за незабавно изпълнение е вид предварително изпълнение, преди установяване на вземането със сила на присъдено нещо. Отхвърлянето на иска за установяване на вземането, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК означава, че и предприетото принудителното изпълнение е неоснователно.
В мотиви към ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, т. 6, е изяснено, че привидният кредитор не може да запази правата, придобити в материално незаконосъобразния изпълнителен процес. Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан (поради своята недобросъвестност, в това качество той не може да придобие нито възложената му движима вещ на оригинерно основание, нито възложения му недвижим имот с кратка давност), тъй като то е получено без основание.
Възможно е от неоснователното принудително изпълнение да бъдат причинени вреди и пострадалият има право да ги претендира. Именно възможността за обезщетение от вреди е обусловила и правото на съда да изисква от ищеца (претендиращия кредитор) да внесе обезпечение, за да се признае правото на предварително изпълнение. Обезпечението служи именно за удовлетворяване на евентуално настъпили вреди от неоснователното принудително изпълнение, а то е такова винаги, щом със сила на присъдено нещо е отречено, че не съществува. Правото да се търси обезщетение е различно от правото да се иска връщане на даденото/платеното по неоснователното предварително изпълнение.
Обезщетението за вредите, причинени от незаконното принудително 3 изпълнение лежи на плоскостта на отговорността на непозволеното увреждане, като специфичното е, че тя е невиновна. Ищецът не може да се освободи от нея, като докаже, че е положил дължимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска/вземането. Той отговаря за вредите, причинени от предварителното принудително изпълнение на иска, който бъде отхвърлен, като носи риска от несбъдване на очакването, че той ще бъде уважен. Справедливо е той да понесе този риск, защото той търси и получава облагата, в която се състои предварителното принудително изпълнение. Понеже е невиновна, отговорността се отличава и от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която предпоставя умисъл.
За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. Така длъжникът трябва да води иск само за останалите настъпили вреди, които трябва да докаже. Такива вреди са напр. обезценяването на запорираната или възбранената вещ през време от извършване до отмяна на изпълнението, както и настъпилата през този период преоценка на лева при даден паричен залог; дадената между платената по ползвани банкови заеми лихва и пр. Тези вреди подлежат на обезщетение чрез предявяване на деликтен иск – чл. 45/49 ЗЗД.
В т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ВКС по тълкувателно дело. д. № 4/2017 г., е разяснено, че събраната от съдебния изпълнител окончателна такса е също причинена имуществена вреда на длъжника. Тя е била платена за „удовлетворение“ на взискателя в предизвикания от него материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не я дължи обратно, тъй като това е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа. Ето защо тя трябва да се възстанови от взискателя. Посочената сума подлежи на възстановяване обаче не чрез исково производство, а направо с издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника. В ТР са изложени съображения, че защитата на длъжника не следва да се осъществява в отделно производство, защото това противоречи на идеята на разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК, а именно, че на същия следва да се възстанови всичко, което е дадено от него в изпълнителното производство. В противен случай длъжникът би се поставил в понеблагоприятно положение от това преди започване на принудителното изпълнение, въпреки че изпълнителният титул въз основа на който е проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила. Взискателят отделно би получил разноски, които не му се полагат, именно поради отпадане на основанието, въз основа на което е било постановено предварително изпълнение. Това е обосновано и от общия правен принцип за обезщетяване на причинените вреди, каквито в случая се явяват ненужно направените разноски в материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес. Вземането за законната лихва върху дължимата за възстановяване от взискателя сума до окончателното заплащане е също безспорно като основание и размер, и също не се налага установяване в отделно производство - аргумент от чл. 499 от ГПК (чл. 397 от ГПК, отм.). По отношение на законната лихва върху събраните суми е формирана също константна практика на ВКС, намерила 4 израз в определение № 243/03.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 221/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 528/26.11.2012 г., постановено по ч. гр. д.
Разпечатката съдържа 20 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/341ec507-0dbd-4089-9917-8b1b66e4798d