Решение № 170 от 08.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Русе, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20254500900067 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковете са обективно съединени, с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.183 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „АЛКОТЕКА“ ЕООД, ЕИК 207323848, представлявано от М. И. М. твърди, че на 28.11.2024г. между него като продавач и „М-ПауверОил“ ЕООД, като купувач бил сключен Договор зa покупко — продажба на движими вещи, пo силата на който „АЛКОТЕКА“ EOOД продало цялостно оборудване зa магазин, представляващо мебели, обзавеждане и техника, находящо ca в търговски обект в град Русе, ул. Константин Иречек № 9 , Магазин АЛКОТЕКА 1 /Центьр/, a „М-Паувер-Оил“ EOOД се зaдължило дa заплати уговорената между страните цена, пo нaчинa и в сроковете предвидени в договора. Оборудването, предмет нa договора зa покупкопродажба е подробно описано в чл. 1 oт същия договор, както следва: 1.1.

Мебели — 9000 лeвa; 1.2. Xлaдилнa стьклена витрина вертикална /2 броя/ 10000 лeвa; 1.3. Витрина хоризонтална фризер голям /1 брой/ - 1000 лева; 1.4.

Стелажи склад — 1000 лева; 1.5. Табела брандиране — 1000 лeвa; 1.6. Касово оборудване — 1000 лева. В чл. 2 от договора от 28.11.2024г. е посочено, че купувачът следва да заплати на продавача обща продажна цена в размер на 1

23000 лева без ДДС за цялото описано оборудване, представляващо мебели, техника и оборудване за магазин, която да бъде заплащана на части, както следва: Сумата от 5000лв. — да бъде заплатена в срок до 06.12.2024. ; - Сумата от 5000 лева — в срок до 30.12.2024г.; Сумата от 5000 лева — в срок до 30.01.2025г.; Сумата от 8000 лева — в срок до 15.03.2025г. Твърди, че „АЛКОТЕКА“ EOOД е изпълнило стриктно и пълно вменените му c договора за покупко — продажба от 28.11.2024г. задължения - да предаде вещта във вид, количество и качество, съгласно уговореното, като видно от уговореното в чл. 4 от същия , собствеността на вещта преминава върху купувача в момента на предаването й, което се удостоверява с подписването на договора и той служи за приемо-предавателен протокол за предаване-получаване на вещите, като купувачът е декларирал, че няма забележки към тях. Следователно „АЛКОТЕКА“ ЕООД, като продавач е изпълнило основното си задължение да предаде вещите, предмет на договора за продажба, което се е случило на 28.11.2024г., в деня на сключването му. Твърди, че са проведени редица разговори с управителя на ответника за заплащане на вноските с настъпил падеж, нo плащане до настоящия момент не е получено, нито частично, нито изцяло. Ha 13.02.2025г. чрез упълномощен адвокат, изпратили с куриерска фирма покана за доброволно изпълнение до ответното дружество, тъй като първите 3 /три/ вноски нe били заплатени, a падежа им бил настъпил, но поканата не била получена oт ответника и била върната с отбелязване „Oтказана от получателя“. C поканата за дoбpoвoлнo изпълнение oт 13.02.2025г., бил даден 3-дневен срок за плащане на сумата 15000 лева /петнадесет хиляди/, дължими към 13.02.2025г., а отделно от това, в нея било посочено, че съгласно разпоредбата на чл.11 от договора, страните са се договорили, че при неплащане в срок на което и да е частично плащане от страча на купувача, цялата оставаща и неплатена договорена сума се сч ита за дължима, ведно с неустойката, съгласно разпоредбата на чл.10 от договора.

Въпреки отправената покана, ответното дружество така и не заплатило първите три вноски в общ размер на 15000 лева /петнадесет хиляди/, a междувременно на 15.03.2025г. настъпил падежът и на последната вноска в размер на 8000 лева. Ищецът твърди, че към момента „М-Паувер-Оил" ЕООД, като купувач не е заплатил изцяло уговорената цена в размер на 23000 лева без ДДC за цялото оборудване, представляващо мебели, техника и оборудване за магазин, като вече е налице пълно неизпълнение от страна на ответника, 2 изразяващо се в нарушение на негово основно задължение, посочено в чл. 6 от Договора за покупко-продажба на движими вещи от 28.11.2024г., a именно да заплати уговорената цена. Поради това, претендира съдът да постанови съдебен акт, с който дa осъди „М-Паувер-Оил" ЕООД, EИK 206908293, със седалище и адрес на управление гр. Ветово, ул. Велико Търново № 21, представлявано от управителя Г. В. Д. да заплати на „АЛКОТЕКА" ЕООД, EИK 207323848, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Константин Иречек № 9, представлявано от управителя М. И . М. сумата 29900лв.

/двадесет и девет хиляди и деветстотин лева/, от които 27 600лв. /двадесет и седем хиляди лева/ с включен ДДС, представляващи главница пo неизпълнен Договор за покупко - продажба на движими вещи от 28.11.2024г. и 2300 лв.

/две хиляди и триста лева/ - неустойка върху главницата, ведно със законна лихва за забава върху главницата и неустойката, считано от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Сочи банкова сметка по чл.127, ал.4 ГПК.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди, че на 09.10.2024г. закупил магазина с адрес в гр.Русе, ул. Константин Иречек №9 в който М. М. е наемател на предходния собственик, който и към момента се държи от него и има незаплатени сметки за ток, вода и СОТ, заради което той не може да си открие партиди и да сключи договори за ток, вода и СОТ.

Твърди, че ищецът държи ключове от магазина и влиза, изнася и внася вещи без негово съгласие, а той не може да ползва имота си повече от шест месеца.

След като закупил имота се запознал с М. М., който му се представил като сериозен и отговорен човек, занимаващ се с бизнес и политика. Предложил да продължи да ползва обекта като магазин, като вместо да плаща наем му остави стоката, евентуално някои мебели и да продължи да работи под своята фирма, която впоследствие да му прехвърли, т.е. да направят лизинг срещу обособена част от бизнеса-въпросния магазин за алкохол. На база тази уговорка М. останал да държи ключовете от магазина, той нямал ключове и достъп до магазина. М. му съобщил, че ще се кандидатира за депутат за парламентарните избори провели се на 27.10.2024г. и го помолил да му помага финансово и организационно за изборите, като демонстрирал увереност, карал скъп джип и бил убеден, че ще бъде добър народен представител за ромската общност, която ДПС Ново Начало ще защитават.

3

Уговорили се, че ще му заплати за организацията и вложените от него усилия и от негови приятели и роднини сумата, равняваща се на стоката и оборудването в магазина и като стане депутат само той ще е фактически собственик на бизнеса, но формално останал към неговото дружество, за което той се съгласил. В този момент и до изборите М. М. постоянно м у звънял, държал се много фамилиарно и приятелски, карал скъпия джип и той останал с убеждението, че е сериозен човек и му има л много голямо доверие.

Идвал многократно на гости в дома му, постоянно звънял и му пишел, пращал му звукови и видео съобщения, идвал в бензиностанцията му, като основно и постоянно уж случайно и точно в момента му трябвали няколко хиляди лева, които уж чакал да му дойдат от другаде, но ги нямало. Така лично и в брой от 09.10.2024г. до 27.10.2024г. дал на М. И. М. около 30000лв., като различни суми на различни дати, а отделно извършвал дейности по агитация, събирал хора на събрания, плащал почерпките им, организирал разлепване на плакати, организирал провеждането на веселия и концерти, за да подпомогне, както се били договорили избирането на М. И. М. за депутат. В този момент има л абсолютно доверие и безпрекословно вярвал на М. М., който твърдял, че му е приятел, че го уважава и че всичко ще е точно между тях. След като не бил избран за депутат, М. И. М. го уверил, че бизнеса на магазина и всичко в него вече е мое, но не му дал ключовете на магазина, а продължил да работи той, като го уверявал, че всичко между тях е добре и няма проблеми. Продължавал да му има доверие и не е предприемал действия за освобождаване на магазина или други действия свързани с проверки на плащания за ток, вода, СОТ и др.

На 28.11.2024г. се срещнали с М. М. в гр. Русе и той пак обяснил, че всичко е мое, но счетоводителят му искал да имат някакъв формален договор, за да може да отпише активите от дружеството му, като го уверил, че този договор няма никакво значение, а само ще служи формално за счетоводството, да му влезе в положението и да му помогн е. Тъй като и тогава му вярва л, се съгласил да подпише без да чете договора, защото бил сигурен, че реално не сключват договор, а просто създава документ за нуждите на неговото счетоводство. Твърди, че това е един привиден договор, като горепосоченият договор между тях е реалният такъв, поради което прави възражение за нищожност на договора от 28.11.2024г., който е недействителен, поради липса на съгласие. Отделно от това, твърди, че договора от 28.11.2024г. е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 4

ЗЗД. Извън това, твърди, че процесния договор е предварителен договор, касаещ неиндивидуализирани вещи, тоест предварителен договор за договор за бъдеща продажба или договор за продажба на вещи, определени по своя род. Договорът не е обявен за окончателен, няма срок за обявяването му в окончателен, следователно не е породил каквито и да е правни ефекти относно собствеността и дължимост на плащането поради липса и на фактическо предаване на неиндивидуализирани движимите вещи, а други като табела, счетоводни апарати и хладилни витрини били изнесени от ищеца без да са предавани или пък да е искано съгласие на ответника. Твърди и че по същество по договора не се дължи ДДС, както и оспорва да дължи неустойка.

В условията на евентуалност прави възражение и искане за прихващане на дължимото от ищеца за наем и консумативи на магазина и полученото от него в брой и без правно основание, с евентуалните му дължими от него средства.

Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа твърденията в исковата молба. Сочи, че сключения между страните договор не е предварителен договор, а съдържа всички белези на договор за продажба по чл.183, ал.1 ЗЗД, а с оглед качеството на лицата, който го сключват е търговска сделка, поради което спорът подлежи на разглеждане по реда на Глава 32 ГПК.

Оспорва възражението на ответника за нищожност на договора, като поддържа, че е налице постигнато съгласие на страните по него по всички съществени и необходими уговорки, определящи съдържанието му-предмет, страни, цена, срокове за плащането и. Сочи, че договорът е подписан от страните без възражения и като частен документ представлява доказателствено средство за авторство на материализираното изявление и се ползва с формална доказателствена сила. Твърденията в ОИМ за други взаимоотношения, между различни правни субекти счита за неотносими, тъй като са извън предмета на спора. Твърди, че „АЛКОТЕКА" ЕООД е напуснал магазина на ул.Константин Иречек №9, тъй като е прекратено наемното му правоотношение с предишния собственик Е. Т., защото магазина е продаден на ответника, който е поискал много висок наем. Цялостното оборудване, описано в процесния договор от 28.11.2024г. е закупено от ответника с отложено плащане, по който договор е налице неизпълнение. Твърди, че намеренията на ответника били ясни, той заявил желание да продължи да експлоатира търговския обект, като водил преговори за закупуване на стоката 5 в магазина. В подкрепа на това представя договор за лицензия на търговска марка от 28.11.2024г., по силата на който ответника заявил желание и придобил правото да ползва търговската марка /АЛКОТЕКА/ALKOTEKA/, макар да не е изпълнил задължението си да заплати дължимото по договора.

Твърди, че в договора за продажба на движими вещи от 28.11.2024г. е изрично записано, че върху продажната цена се начислява ДДС и след заплащане на вноска ищецът трябва да издаде фактура. Тъй като плащане не е осъществено, фактура не е издавана.