Определение № 90 от 08.02.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. София, 08.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500754 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. М. Н. срещу определение от 19.10.2023 г. по гр.д. № 402/2023 г. на РС – Самоков, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като не е съгласен с изводите на съда, че липсва пасивна процесуална легитимация на ответника. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В срока по чл. 276 ГПК ответникът В. Й. О. е подал отговор, с които оспорва частната жалба и претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена срещу обжалваем съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено по отношение на В. Й. О., че наследодателят на ищеца – Р.С., е била собственик на поземлен имот № *** към момента на колективизацията и включването на имота в ТКСД респ. одържавяването.

От приложената по делото скица проект се установява, че процесния недвижим имот е със стар идентификационен номер *** и е образуван от отделянето от имот № ***.

Ответника В. Й. О. на 12. 08. 2020 г. по силата на договор за покупко1 продажба, обективиран в НА № 144 на нотариус Спасимир Хаджиангелов, е придобил два поземлени имота, единия от които процесния недвижим имот, видно от приложения по делото нотариален акт. Праводатели на ответника се явяват лицата, наследници на Д.Х. О. в полза, на който с решение на поземлената комисия от 18.09.1999 г. е възстановено правото на собственост върху процесния имот.

Константна е съдебната практика, че ответници по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ могат да бъдат само титулярите по решението на поземлената комисия в полза, за който е възстановена собствеността. Третите лица, придобили права от тях не могат да бъдат страна по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Те не са обвързани от решението по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ като частни правоприемници, дори да са придобили правата си след предявяване на иска, съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК, тъй като те не могат да встъпят, или да заместят ответниците по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и така да защитят правата си.

Обективните предели на силата на пресъдено нещо, която решението по чл.

14, ал. 4 от ЗСПЗЗ създава, обхваща само притежанието на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС и не включва в пределите си правото на собственост към настоящия момент.

В конктетния случай искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е предявен срещу ответник, който не е титуляр на решението на поземлената комисия и с когото липсва спор за собствеността на земята към минал момент, тъй като ответникът се легитимира като собственик въз основа на нотариален акт за продажба на процесния имот от 12.08.2020 година.

Налице е липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, поради което и предявеният иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се явява недопустим, а производството по недопустим иск следва да бъде прекратено.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на ответника в размер на 500 лева.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.10.2023 г. по гр.д. № 402/2023 г. на 2

РС – Самоков.

ОСЪЖДА Г. М. Н. ЕГН ********** да заплати на В. Й. О. сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3