Определение № 160 от 11.04.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Смолян, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500128 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 248 от ГПК.

С Определение № 4/06.01.2025 г. по гр. д. № 830/2024 г.

Смолянски районен съд е оставил без уважение молбата на ответника „К.“ ЕООД за изменение на Решение № 437/04.12.2024 г. по гр. д. № 830/2024 г. на РС – Смолян в частта за разноските относно присъдения размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца – като неоснователна.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „К.“ ЕООД, чрез адв. Х. М., с оплаквания, че е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и трайната съдебна практика.

В частната жалба се твърди, че когато насрещната страна оспори, че лицето е материално затруднено, при претендиране на възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, тези предпоставки подлежат на изследване и преценка от съда, като в тази връзка се прави позоваване на практика на РС – Пловдив, РС – София, както и на ВКС.

Твърди се, че иска е заведен при условията на злоупотреба с право, като се сочи, че ищецът е завел идентично дело в РС – Смолян и срещу друг кредитодател.

Излагат се доводи, че размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия – обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото; съдът следва да съблюдава принципа за пропорционалност и справедливост, съобразно действителната 1 фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от процесуалния представител. Прави се позоваване на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.

С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното определение, като вместо това се отхвърли искането за присъждане на разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА; в условията на евентуалност да се отхвърли искането за присъждане на ДТ и адвокатско възнаграждение по делото предвид злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от ищецът Д. Д. К., чрез пълномощник адв. М. О., с който се оспорва частната жалба.

Възразява срещу доводите, че за да се присъди възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, при направено възражение от другата страна, следва да се установи дали лицето е материално затруднено, като в тази връзка се прави позоваване на практика на ВКС, цитирана в отговора.

Твърди се, че не могат да служат като основание за преценка декларираните доходи от ищеца при сключването на договора за кредит, тъй като кредиторът сам не е проверил декларираните обстоятелства.

Относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение се сочи, че регламентираният в чл. 7 ал. 1 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. не е прекомерен, а е адекватен на положения от адвокат труд и съответства на правната и фактическа сложност. Прави се позоваване на Определение № 203/20.05.2024 г. по В. гр. д. № 9982004 г. на ОС – Смолян.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното определение.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

По отношение доводите в частната жалба за изследване на обстоятелството дали представляваното лице е материално затруднено, при направено възражение в тази насока от другата страна, е налице противоречива практика, видно и от Определение № 616/10.02.2025 г. по к. ч. гр. д. № 203/2025 г. на І г.о. на ВКС, с което предложено на основание чл. 292 от ГПК на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА при направено искане по чл. 38 ал. от ЗА или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда.

До постановяване на тълкувателно решение настоящата инстанция споделя практиката, която приема, че страната, която получава безплатна адвокатска помощ не е длъжна да доказва наличието на обстоятелствата по чл.

38 ал. 1 т. 2 от ЗА, нито съдът следва да събира доказателства за 2 имущественото и финансовото й състояние.

Законосъобразен и обоснован е извода на районния съд, че така присъдения с първоинстанционното решение размер на адвокатско възнаграждение като дължими разноски за ищеца при уважаване на иска, не е завишен.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се отчете, че не се касае за производство по чл. 410 или чл. 417 от ГПК.

В настоящия случай, въпреки че размера на кредита е 3 500 лева, сумата, дължима от ищеца въз основа за приетата за нищожна клауза от договора, е в размер на 6 826, 40 лева. Съобразявайки този размер и извършената работа по подготовка на делото, изготвяне на исковата молба и осъществената аргументирана защита, настоящата инстанция счита, че присъдения размер на адвокатско възнаграждение съответства на принципа на пропорционалност и справедливост, застъпен в практиката на СЕС.

По повод доводите в частната жалба, съдът извърши служебна проверка и установи, че в РС – Смолян са предявени редица искове /шест към настоящия момент/ от ищецът Д. Д. К., чрез пълномощник адв. М. О., една част от тях по чл. 55 от ЗЗД, а другата по чл. 26 от ЗЗД, по сключени от ищеца договори за потребителски кредити. Действително, в тези производства се атакуват като нищожни клаузите от договорите за кредит, които предвиждат неустойка при непредставяне на обезпечение /в повечето случаи значително надхвърляща размера на заемната сума/ или заплащане на възнаграждение за поръчителство, като и в двата случаи сумите по тези клаузи не са включени в ГПР. Тези искове обаче са предявени срещу различни кредитодатели и въпреки наличието на сходства в депозираните искови молби, няма основание да се приеме, че делата са идентични или че е следвало част от исковете да бъдат предявени в едно производство /каквито доводи има в частната жалба/.

Друг би бил извода при предявени искове в отделни производства по отношение на един и същи договор за кредит, при които в едното производство претенцията е само по чл. 26 от ЗЗД, а в следващото само по чл.

55 от ЗЗД.

Настоящата инстанция споделя практиката по повод решение от 25.01.2024 г. по дело С-438-22 на СЕС, като в случая намира, че размера на защитимия интерес и обема на положения от адвоката на ищеца труд съответстват на определеното от районния съд възнаграждение по реда на чл.

38 ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 650 лева.

Предвид гореизложеното обжалваното определение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което Смолянски окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4/06.01.2025 г. по гр. д. № 830/2024 г. на Смолянски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4