Решение № 190 от 06.11.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 468/2025
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 06.11.2025
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева
Други актове по делото
- Определение № 600 от 04.09.2025 · Николина Петрова Дамянова, Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500468 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Ж. И. П., чрез процесуален представител – адв. Б. Ф. от АК – Варна, срещу Решение № 1367/06.12.2024г. постановено по гр. д. № 622/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което въззивникът е осъден да върне на В. Г. В. сумата от 26 000 лв., дадена по развален договор от 27.11.2022 г., със заверени подписи на 28.11.2022г., за извършването на груб строеж на еднофамилна жилищна сграда в УПИ XII-1262, кв. 23 по плана на СО „Планова“, гр. Варна, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, както и да му заплати сумата от 8 862.44 лв., представляваща обезщетение за вредите от развалянето на договора – разноски за осъществяване на необходимите мероприятия за възстановяване на носещите конструктивни елементи в проектно положение, на осн. чл. 88, ал. 1, изр. ІІ от ЗЗД; законната лихва върху всяка главница от датата на предявяване на исковете – 16.03.2023г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 12 170.69 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Наведените във въззивната жалба оплаквания са за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Сочи се, че с отговора на исковата молба, въззивникът е оспорил предявените от В. В. искове и е предявил възражение за прихващане 1 на сумата от 7 000 лв., представляваща стойността на материалите и труда за изграждане на избено помещение в УПИ XII-1262, което е било възложено допълнително от ищеца по време на строителството. Изграждането на това помещение не е било включено в предмета на договора от 28.11.2022г., което се установява и от представената от ищеца проектна документация и обясненията на вещото лице, депозирало заключение по допуснатата съдебнооценителна експертиза, съответно от показанията на св. Д.Д.. Посочва, че в проекта и в хода на осъществяване на строежа не бил предвиден изкоп за избено помещение, а такъв фактически е започнал да се копае на 09.12.2022г. и спора между страните относно избата възникнал едва след разминаване в разбиранията за платимите по договора строително-монтажни работи. Излага, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по наведеното възражение за прихващане на сумата от 7 000 лв., представляваща незаплатената стойност на материалите и труда за изграждане на допълнително възложеното избено помещение, с претендираните от ищеца суми. Счита, че искът на по чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД е неоснователен, тъй като въззивникът е изправна страна по договора, предвид завършения първи етап от строежа, включващ извършване на изкоп и изграждане на фундамент, макар при неправилно поставени колчета от предходно ангажирани от въззиваемата страна геодезисти. Неправилно съдът не е кредитирал като достоверни показанията на св. Д.Д. в частта им, в която е изложено, че е проведен телефонен разговор с предходно ангажирания от ищцовата страна геодезист, който отказал да дойде на строителния обект, за да постави колчетата на предвидените в проектната документация места. Оспорва като необоснован извода, че е излят бетон, при незавършени процесите по връзване на арматура и поставяне на кофраж и твърди, че посочените работи биха могли да бъдат завършени, поради което не съставляват неотстраними отклонения от изпълнението на грубия строеж на сградата. Предвид неоснователността на иска по чл. 55, ал.
1, предл. трето от ЗЗД, неоснователен е и иска по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, В. В., чрез процесуален представител, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва доводите в нея, като поддържа други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. По подробно изложени съображения, отправя искане решението да се потвърди и да се присъдят разноските по делото.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, зада се произнесе съдът съобрази следното:
Производството пред ВОС е образувано по предявени от В. Г. В. срещу Ж. И. П. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и чл.88, ал.1, изр.
2-ро ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000лв., 2 като получена на отпаднало правно основание по договор от 27.11.2022г., със заверени на 28.11.2022г. подписи, за извършване на груб строеж на еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХІІ-1262, кв.23 по плана на СО „Планова“, гр. Варна, развален поради виновно неизпълнение с отправено от ищеца на 06.02.2023г. едностранно изявление и 8 862,44лв. обезщетение за вредите от развалянето на договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на 27.11.2022г./ със заверени на 28.11.202г. подписи/ между страните е сключен договор с който ищецът е възложил и ответника в качеството на изпълнител е приел да извърши груб строеж на еднофамилна жилищна сграда, вкл. труд и материали, находяща се в УПИ ХІІ-162, кв.23, по плана на СО“Планова“,гр. Варна, със ЗП-59,96 кв.м. и РЗП 96,44 кв.м. Ищецът е заплатил в брой дължимите по договора суми, в размерите и сроковете, уговорени в раздел ІІ и приложение № 1 към договора: при подписване на договора – 5000лв., при започване изграждане на фундамент- 11000лв., при завършване на фундамент – 10 000лв. или общо 26 000лв. При подписване на договора, на 28.11.2022г. на изпълнителя е предадена строителната площадка с трасирани и означени на терена гранични точки и строителната документация. Изпълнението на СМР на фундамента е започнало на 07.12.2022г. с извършване на изкопни работи, като възложителят е заплатил сумата от 11000 лв. Въпреки, че фундамента не е завършен по настоятелни и многократни искания на изпълнителя, ищецът е заплатил авансово на две вноски сумата от 10 000лв. / на 16.12.2022г. – 6000лв. и на 27.12.2022г. – 4 000лв./ При извършена по инициатива на ищеца проверка от проектната на част „Конструкции“ от инвестиционния проект и от част „Геодезия“ се установило, че строителят не е изпълнил задължението си да уведоми наблюдаващите строежа проектанти за извършване на оглед и приемане със заповед всяко от нивата на конструкцията. При извършеното заснемане на изпълнения строеж са установени съществени отклонения на изпълнените СМР от одобрения проект. На 20.01.2023г. изпълнителят напуснал обекта без предупреждение и сменил кода на заключващото устройство на входа на имота. Ищецът твърди, че към момента е налице изграждане на основите на фундаментите и започнало изпълнение на кофража за останалата част от основите; няма подписани заповеди за приемане на земната основа и СМР по етапи; изработеното не е прието от възложителя поради това, че поради съществените недостатъци на изработеното същото е негодно за ползване по предназначение. Допуснатите отклонения са повсеместни, засягат всички ъгли на сградата и се дължат на недобросъвестното изпълнение на възложената работа. Същите представляват непреодолима пречка за по-нататъшното изпълнение на сградата, като е необходимо СМР да се започнат от начален етап; да се демонтират изпълнените кофраж и армировка на стените; да се възстановят носещите конструктивни елементи в проектно положение, като са 3 демонтират кофража и армировката на всички основи и стени, изрязване на фусовете за основи, колони и шайби, подравняване на земната основа и ново изпълнение на фундаменти и стени. Поради това ищецът е приел, че е налице пълно неизпълнение на договора и на това основание с нотариална покана – уведомление от 06.02.2023г. е уведомил ответника, че разваля договора.
Претендираните суми, представляват платеното от ищеца възнаграждение по разваления договор – 26 000лв. и обезщетение за вредите от разваления договор – 8862,44лв.
В отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание. Признава факта на договорна връзка между страните, но оспорва твърдяната негова неизправност, както и осъществяването на предпоставките за развалянето й. Твърди, че уговореното между страните в договора е изпълнено от ответника. Ищецът не е изправна страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението си по договора за авансово плащане на сумата от 12 000лв. за започване на етап от строителството „изграждане на 1ви жилищен етаж“. СМР са извършени съобразно възложеното и са годни за договореното и обикновено предназначение. Твърди също, че освен посочените в договора е извършил и допълнително възложени СМР, като релевира възражение за прихващане със сумата от 7000лв., представляваща стойността на материалите и труда за изграждане на избеното помещение с размери 5,10 х 3,80 м. и височина 2,60м., допълнително възложено от ищеца по време на строителството.
Възражението е оспорено от ищеца с твърдения, че изменението на проекта е извършено на 05.11.2022г. и изграждането на избеното помещение е било възложено с договора от 28.11.2022г.
Съдът след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и от приетия по делото договор от 27.11.2022г., че на посочената дата В. Г. В. е възложил на Ж. И. П. да извърши груб строеж на еднофамилна жилищна сграда, вкл. труд и материали, находяща се в УПИ ХІІ-1262, кв.23, СО“ Планова“, гр. Варна със ЗП 59,96 кв.м. и РЗП-96,44 кв.м. при цена, която възложителят следва да заплати по начин и срокове, посочени в приложение №1, неразделна част от договора – 1.1 фундамент – 26 000лв., 1.2 изграждане на 1-ви жилищен етаж – 24000лв., изграждане на 2-ри жилищен етаж – 16 000лв.; начини на плащане 2.1 при подписване на договора – 5000лв., 2.2 при започване изграждане на фундамент – 11000лв., 2.2 при завършване на фундамент – 10000, 2.4 при започване на 1-ви етаж – 12 000лв., 2.5 при завършване на 1-ви етаж – 12 000лв., 2.6 при започване на 2-ри етаж – 8 000лв., 2.7 при завършване на 2ри етаж 8 000лв. Изпълнителят се е задължил да изпълни: договорените строителни книжа при спазване условията на възложителя и действащата нормативна уредба; възложителят се е задължил да приема извършените СМР 4 съгласно договореното. В чл.3/5/ страните са се споразумели всички допълнителни работи, извън приложение 1 от договора да се уточняват допълнително на място и да се договарят. Нотариалната заверка на подписите на страните по договора е извършена на 28.11.2022г.
Не се спори, а и от направените отбелязвания в договора, с подпис на изпълнителя се установява, че възложителят е заплатил на изпълнителя суми, както следва: на 27.11.-5000лв., на 07.12.-11000лв., 16.12.-6 000лв. и на 27.12.4000лв.
По делото е представен съгласуван и одобрен на
11.05.2021г. инвестиционен проект за строеж на еднофамилна сграда в посочения в договора имот.
Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ за обекта, предмет на процесния договор е издадено разрешение за строеж №3/11.06.2021г., влязло в сила на 30.06.2021г. На 05.10.2021г. е определена строителна линия и открита строителна площадка с Акт обр.2. Предвидената за изграждане сграда е двуетажна монолитна сграда със скелетно-гредова стоманобетонна конструкция и тухлена зидария. Основите са проектирани като ивични фундаменти на три нива, съобразени с денивелацията на терена.
Фундаментите представляват стъпки с ширина 60 см., височина 40 см.; котите на фундиране – 1,05, 1,95 и 2,85, като под тях е предвиден 10 см. подложен бетон Над ивичните фундаменти са предвидени стоманобетонни стени 25 см.
Разпечатката съдържа 26 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/341d7e5f-1269-44b5-91c7-94e130b21393