Решение № 503 от 23.10.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Плевен, 23.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20214430200945 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 185А/05.06.2020 г. на ** на 02 РУ на МВР-ПЛЕВЕН, на Б. АС. М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.2 6 4 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - по чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН, без да посочва конкретни съображения в тази връзка. Наред с това, бланкетно оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че същата не отговаря на истината. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата и доразвиват 1 съображенията си /включително – в представени писмени бележки/, а именно – че не оспорват фактите и обстоятелствата на случая, тъй като същите са правилно посочени в АУАН/НП, но същевременно, в хода на административнонаказателното производство е нарушено правото на защита на жалбоподателя: от една страна се посочва, че същият не е изпълнил полицейско разпореждане по чл.64 ал.4 ЗМВР, от друга – не е посочено, че е пречил на полицейски орган, но вместо да бъде наказан на основание чл.257 ЗМВР – наложено му е административно наказание на основание чл.264 ал.1 ЗМВР, като своего рода, са „смесени“ фактическите състави на две отделни нарушения. В този смисъл пледират за отмяна на НП и за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 300 лева, за което представят нарочен списък.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №185а/11.05.2020г. от страна на ПЛ. АЛ. Д. – ст.полицай при 02 РУПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Н. Б. М., както и на нарушителя – Б.

АС. М.. Съставен е за това, че на 11.05.2020 г. около 10:10 часа в гр.ПЛЕВЕН, кръстовището на улиците „***“ и „***“, на гърба на КП „***“, не изпълнява устно полицейско разпореждане, издадено му ясно и разбрано от него - да си даде ръцете и да спре да ръкомаха, за да му поставят белезници; с действията си пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по служба – нарушение по чл.64 ал.4 вр.чл.264 ал.1 ЗМВР. Нарушителят не се е ползвал от правото на възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на на Б. АС.

М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.44 – 47 от делото/. Не са налице претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 2

ЗАНН. Внимателното запознаване с обстоятелствената част на НП разкрива, че е налице ясно, разбираемо описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено; отбелязано е, че същото се издава въз основа на преписката по съставен от ПЛ. АЛ. Д., АУАН № 185а/11.05.2020г. /т.е. доказателствените материали, съдържащи се в същата преписка/. По недвусмислен начин е посочен и вида, и размера на наказанието – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Що се отнася до въпроса за това кои са законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, в тази насока са и наведените от страна на жалбоподателя и неговия защитник възражения, според които, в хода на административнонаказателното производство е нарушено правото на защита на жалбоподателя: от една страна, се посочва, че същият не е изпълнил полицейско разпореждане по чл.64 ал.4 ЗМВР, от друга – не е посочено, че е пречил на полицейски орган, като вместо да бъде наказан на основание чл.257 ЗМВР – наложено му е административно наказание на основание чл.264 ал.1 ЗМВР. Така предложената от страна на жалбоподателя и неговия защитник, интерпретация на Закона, няма как да бъде възприета. Действително, в предадената по-горе фактическа обстановка, изложена в АУАН и НП изрично е отбелязано, че нарушителят не изпълнява устно полицейско разпореждане, издадено му ясно и разбрано от него - да си даде ръцете и да спре да ръкомаха, за да му поставят белезници. Същевременно изрично е уточнено, че с тези свои действия, нарушителят пречи на полицейски орган да изпълнява функциите си по служба. С други думи, неизпълнението на задължителното устно полицейско разпореждане /чл.64 ал.4 ЗМВР „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“/, се явява способ, посредством който се постига противоправния резултат – пречене на полицейския орган да изпълни служебните си задължения. В този смисъл, защитата обособява основния елемент от фактическата обстановка, извеждайки го от неговия контекст – а именно, че неизпълнението на устното разпореждане не е само по себе си и само за себе си, а именно посредством това неизпълнение, компетентният полицейски служител бива препятстван в своята регламентирана по Закон дейност. Ето защо, за никакво „смесване“ на фактически състави на отделни нарушения /чл.257 ЗМВР, чл.264 ал.1 ЗМВР/ не може да става дума, а още по-малко – за някакво ограничаване правото на защита на нарушителя. Следва да бъде отбелязано, наред с това, че възприетата от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган прана конструкция за нарушение по чл.64 ал.4 вр.чл.264 ал.1 ЗМВР, търпи критика, но единствено от гледна точка на юридическата прецизност.

Съдът намира, че в случая е било напълно достатъчно като нарушена да бъде посочена единствено административнонаказателната разпоредба на чл.264 ал.1 ЗМВР. Прибавянето на връзка с чл. 64 ал.4 ЗМВР, явно е възприето за поголяма яснота относно начина на извършване на твърдяното нарушение, но от 3 юридическа страна, се явява напълно ненужно. Поради това, в настоящия съдебен акт не се възприема тази връзка, явяваща се излишна от правна страна, но същевременно, отново следва да бъде подчертано – нейното наличие в съставения АУАН и издаденото НП, макар и в разрез с юридическата прецизност, в никакъв случай не води нито до неяснота или противоречие, нито – ограничава по някакъв начин, правото на защита на Б.

АС. М..

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите ПЛ. АЛ.

Д. и Н. Б. М., писмени доказателства /л.23 – 24, л.29 – 31 от делото/. Съдът намира, че показанията и на двамата свидетели са подробни, последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране; взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, Съдът ги преценява като достоверни и ги кредитира.

Следователно, фактическата обстановка, отразена в АУАН/НП се явява доказана по убедителен начин, като следва да бъде подчертано, че и двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят М. се е държал буйно, агресивно, не е изпълнявал устните им разпореждания да си даде ръцете, за да му бъдат поставени белезници и е ръкомахал, пречейки „всячески“ /св.Д./ на полицейските служители, което е наложило употреба на физическа сила, за да може жалбоподателят да бъде задържан; любопитна подробност е впрочем тази, че генезисът на процесната ситуация е свързан с извършването на друго нарушение от страна на Б.М., а именно – категоричния му отказ да постави предпазна маска в закрито помещение – при това, по време на обявеното от страна на НС, извънредно положение през пролетта на 2020г. и въведените по същото време, противоепидемични мерки. Отново следва да бъде подчертано – на жалбоподателя е дадено ясно устно разпореждане да си подаде ръцете да му бъдат поставени белезници, да спре да ръкомаха, но същият е продължил да буйства, в т.ч. – парадирал с връзки и отправял закани за уволнение на полицейските служители, които е следвало да го задържат, т.е. неизпълнението на полицейското разпореждане е способ, който не само като резултат, но и като цел, е бил насочен към това свидетелите Д. и М. да бъдат препятствани при изпълнение на служебните им задължения. В тази връзка, Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по убедителен начин – и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.264 ал.1 ЗМВР, „Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, 4 се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.“. Налице е задължение за лицата да се въздържат от поведение, с което пречат противоправно на органите на МВР да изпълняват функциите си. Видно е, че при описаните условия на време, място, обстановка, Б. АС. М. не е изпълнил това свое задължение. Следователно, налице е доказано по несъмнен начин нарушение от посочения вид, поради което правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.264 ал.1 ЗМВР – глоба в размер от 500 до 1000 лева. Административното наказание е наложено в предвидения минимум, поради което, този размер повече няма да бъде обсъждан. Не на последно място, нарушението не представлява „маловажен“ случай, тъй като е типично по обществената си опасност на обикновения случай на нарушение по чл.264 ал.1 ЗМВР.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

185А/05.06.2020 г. на ** на 02 РУ на МВР-ПЛЕВЕН, с което на Б. АС. М.

ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5