Решение № 17292 от 25.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47507/2023
- Вид
- Решение № 17292
- Подписан
- 25.09.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 150032 от 28.11.2023 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 22631 от 09.02.2024 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 65720 от 08.05.2024 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Разпореждане № 73204 от 22.05.2024 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Определение № 23647 от 07.06.2024 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Определение № 16273 от 08.04.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198о, ал. 1 · Закон за водите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- § 1, т. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 298, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 17292 гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20231110147507 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Софийска вода“ АД съществуват следните вземания от С. П. Х.: за сумата от 2077.34 лева, представляваща незаплатена цена на вода, потребена в имот, представляващ апартамент 46, находящ се в гр.
София, ж.к. „Сердика“, бл. 9, вх. А, ет. 14, фактурирана в периода от 25.01.2017г. до 23.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 02.07.2020г., до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 88.85 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 25.02.2017г. до 23.02.2020г. върху главното вземане, за които парични притезания по ч. гр. дело № 28403/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот- апартамент 46, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 9, вх. А, ет. 14, е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответникът е потребител на В и К услуги и че му били предоставени такива в посочения имот, но въпреки това клиентът не заплатил формираните за исковия период парични задължения за цената на потребената в имота вода в срок, поради което ищецът претендира тази цена, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват като недопустими поради липса на процесуална легитимация на С. П. Х. да отговаря по претенциите, доколкото от доказателствата по делото не се установявало същата да е в облигационна връзка с ищеца.
По идентични съображения искът се оспорва и като неоснователен, като е оспорена в тази връзка годността на представените с исковата молба доказателства да установят, че ответницата е била собственик или вещен ползвател на процесния имот през исковия период, респ. потребител на доставяните до него услуги. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
На първо място следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че противно на поддържаното от името на ответницата, обстоятелството дали същата има качеството собственик или вещен ползвател на процесното жилище, респ. дали е клиент на „Софийска вода“ АД по договор за предоставяне на В и К услуги касае основателността, а не допустимостта на претенциите за цената на тези услуги.
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги по силата на валидно съществувало през исковия период облигационно правоотношение със соченото от ищеца съдържание, че през процесния период ищецът е предоставил В и К услуги в твърдяния обем в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните в настоящото производство суми, както и че през целия период са били налице конкретни фактически основания (предпоставки) за начисляване на потребено количество вода по съответен ред/методика.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, и юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на цитираните нормативни актове са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване по отношение на съответните водоснабдени имоти, като в общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая, от неоспорените от името на ответницата справка от Столична община, дирекция „Общински приходи“, район „Възраждане“ и приложената към нея данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от ответницата С. П. Х. на 29.03.1998г., се установява, че същата е придобила правото на собственост върху процесното жилище- апартамент 46, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 9, вх. А, ет. 14, по силата на договор за покупкопродажба от 12.03.1991г. С оглед на това, доколкото посочената декларация, подадена лично от ответницата, съдържа признание на неизгодно за нея за целите на настоящото производство обстоятелство- че е носител на право на собственост върху жилището към датата на подаване на декларацията, която обективно предхожда във времево отношение исковия период, а и доколкото не се установява, а не се и твърди преди или по време на този период същата да е отчуждила правото на собственост от правната си сфера, следва да се приеме за установено, че през исковия период именно С. Х. като собственик на имота е била 2 ползвател на доставяните до него В и К услуги, материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената им.
В допълнение към горното и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги всички В и К оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най- малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни след влизане в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не доказва, а и не твърди да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за него и същите го обвързват (в този смисъл е Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО).
За установяване на факта на предоставяне на твърдяните В и К услуги и тяхната стойност по делото са изслушани заключения на допуснатите съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи, които, преценени по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентни и добросъвестно изготвени, даващи пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.
Следва да се изясни, обаче, че по въпроса за стойността на предоставените В и К услуги през исковия период в случая следва да бъдат съобразени доказателствените изводи в заключението на съдебно- техническата експертиза, доколкото същите се основават на констатациите и изчисленията на вещото лице относно реално потребеното в имота през релевантния за спора период количество вода, които са обосновани както в писменото заключение, така и в проведеното на 25.06.2025г. открито съдебно заседание, в което вещото лице е изяснило, че за да установи количеството потребени в имота В и К услуги е взело предвид данните от реално извършваните в имота отчети, вкл. от самото вещо лице, респ. действителните показания на съответните измервателни уреди в имота- два водомера, за които е установило, че са сменени в хода на процесния период.
Така, съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза цената на предоставените във връзка с процесното жилище В и К услуги за исковия период възлиза на сумата от 1780.44 лева.
Доколкото по изложените съображения се достига до извод за възникнали в правната сфера на ответника и останали непогасени задължения, вкл. след извършеното от него едно плащане, касаещо задълженията му за исковия период, съобразено от вещите лица, извършили експертизите, на обсъждане подлежи своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлгащаите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, „периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за 3 всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок, е изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребените В и К услуги.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на В и К услуги, за чиято стойност са издавани ежемесечни фактури в периода от 25.01.2017г. до 23.02.2020г., изискуемостта на които съгласно приложимите през исковия период общи условия на „Софийска вода“ АД е настъпила на 30- я ден след издаване на фактурата за съответния месечен отчетен период. Така, при съобразяване датите на издаване на процесните фактури, отразени в таблицата на л. 5 от писменото заключение на вещото лице- счетоводител, правилото от общите условия, регламентиращо срока за заплащане на формираните месечни парични задължения, т. е. момента на настъпване на изискуемостта им, продължителността на приложимия в случая кратък- тригодишен, давностен срок, както и на предвиденото в нормите на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, специално основание за спиране течението на давностните срокове за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., се установява, че погасени по давност и поради това неподлежащи на съдебно установяване и принудително събиране поради погасяване на правото на иск (в материалния смисъл на това понятие) по отношение на тях са вземанията, фактурирани за периода от 25.01.2017г. до 24.03.2017г. Изискуемостта за задължението по последно издадената за този период фактура от 24.03.2017г. е настъпила на 23.04.2017г., от който момент е започнал да тече тригодишен давноствен срок, изтекъл при съобразяване на цитираните разпоредби на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ на 03.05.2020г. на 30.06.2020г.- 2 дни преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/341c4024-764c-4aa8-987a-dfa7d912744f