Определение № 19606 от 13.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19606 гр. София, 13.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510286 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по възражение, вх. № 2301104/01.07.2025 г. на В. Г. А. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.08.2013 г. по ч.гр.д. № 30654/2013 г. по описа на СРС, 65 състав, издадена срещу длъжника в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД. Изложени са доводи, че длъжника е разбрала за издаване на заповедта след извършване на справка за образувани изпълнителни производства на 01.07.2025 г. Поддържа се, че не е извършено надлежно връчване на заповедта за изпълнение. Моли съда да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Насрещната страна по делото „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД (частен правоприемник на заявителя „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД) оспорва възражението като неоснователно по подробно изложени съображения.

Възражението е подадено в законоустановения срок. Длъжникът е навела доводи, че е посетила кантората на ЧСИ А.Б. на 01.07.2025 г., където се е запознала с образуваното срещу нея въз основа на заповедта за изпълнение изпълнително дело. По делото не са представени доказателства, оборващи твърдението й, нито, че е узнала за заповедта на поранен етап. Що се касае до датата на издаване на представената към делото справка за образувани срещу длъжника изпълнителни производства от 03.02.2025 г., следва да се посочи, че в нея няма данни за изпълнителното основание и титул, въз основа на които изпълнителните производства са образувани. Предвид липсата на данни за самата заповед за изпълнение, не може да се приеме, че длъжницата е узнала за нея от самата справка. Ето защо, съдът намира, че срокът по чл. 423, ал. 1 от ГПК е спазен.

Разгледано по същество, възражението е НЕОСНОВАТЕЛНО.

По заявление на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.08.2013 г. по ч.гр.д. № 30654/2013 г. по описа на СРС, 65 състав.

1

На 19.08.2013 г. е направен опит за връчване на заповедта на постоянния и настоящ адрес на длъжника – гр. София, ж.к. ****, установяващи се от извършената от заповедния съд справка. В разписката за връчване на съобщението връчителят е удостоверил, че по данни на бившия съпруг на адресата, тя не живее на адреса. На 02.09.2013., 14.09.2023 г., 20.09.2013 г. и 25.09.2015 г. адресът е посетен отново, като адресатът отново не е намерен.

Залепено е уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и е пуснато такова пощенската кутия.

Установява се длъжникът не се е явил в указания двуседмичен срок за получаване на книжата.

Разглежданото връчване е извършено преди приемане на законодателните промени на чл. 47 от ГПК с ДВ, бр. 86 от 2017 г. Във формираната към момента на връчването константна и безпротиворечива практика на ВКС е било установено изискването преди залепване на уведомлението, адресът на връчване да бъде посетен поне три пъти в рамките на месец, при които адресатът да не е открит - Определение № 642 от 25.10.2012 г. по ч. т. д.

№ 520/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Определение № 605 от 23.11.2012 г. по ч. гр. д. № 566/2012 г., Г. К., І Г. О. НА ВКС и др. В случая, в периода 19.08.2013 г. до 25.09.2015 г. адресът е посетен четири пъти, като едно от посещенията е било в почивен ден – 14.09.2013 г. (събота). Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че са били налице предпоставките, установени в съдебната практика по прилагането на фингираното връчване по чл. 47, ал. 1 от ГПК, поради което заповедта е била връчена надлежно.

Що се касае до доводите, че жалбоподателката не е живяла на адреса следва да се посочи, че адресът на връчване е вписан като неин постоянен адрес, заявен такъв от самата нея. Съгласно чл. 93, ал. 7 (предишна, ал. 5) от ЗГР постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, като по силата на ал. 8 (предишна, ал. 6) на същата разпоредба служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. От това следва, че ако за лицето не са известни други адреси, на които може да бъде намерено, връчването на постоянния такъв ще е извършено надлежно, независимо от това дали то пребивава там. Предвид тези функции на постоянния адрес, разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗГР задължава всеки гражданин да заяви писмено своя настоящ и постоянен адрес, които могат да са различни, а могат и да съвпадат. Затова в случаите когато връчването се осъществява на такъв адрес, обстоятелството, че лицето не живее на него не е пречка за прилагане на фингираното връчване по чл. 47, ал. 1 от ГПК – в посочения смисъл Решение № 194 от 03.04.2025 г. по гр. д. № 4730/2024 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др. Наред с това, в случая адресът на връчване и е настоящ адрес на длъжника. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗГР, настоящ адрес е адресът, на който лицето действително живее. При промяна на настоящия адрес, лицето е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната – чл. 99 от ЗГР, нещо което длъжника не е била сторила до датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят не може да черпи ползи от пропуска си да заяви промяна на адресът на който действително живее.

Ето защо е ирелевантно обстоятелство, че тя не живее на адреса за законосъобразността на извършеното връчване.

Без значение е също така цедирането на вземанията по заповедта. Това обстоятелство не засяга въпроса за надлежността на връчването и е настъпило след влизането на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК в сила.

Предвид гореизложеното, подаденото възражение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение, вх. № 2301104/01.07.2025 г. на В. Г. А. срещу издадена срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.08.2013 г.

2 по ч.гр.д. № 30654/2013 г. по описа на СРС, 65 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3