Определение № 510 от 22.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 510 гр. Варна, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. П. като разгледа докладваното от Асен Вл. П. Частно наказателно дело № 20253100200942 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Постъпила е жалба от Р. В. П., И. М. П. и В. М. П. против постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.06.2025г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна по досъдебно производство №112/2024г. по описа на ОСлО - ОП – Варна, първоначално образувано за осъществено деяние по чл. 330, ал.3, вр. ал.1 от НК, впоследствие продължено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК и водено срещу неизвестен извършител.

С атакуваното в настоящото производство постановление, досъдебното производство е било прекратено от Окръжна прокуратура - Варна на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, от НПК, с мотивите, че в хода на разследването не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.

330 и сл. от НК, за лице различно от пострадалия което да е предизвикало пожара. Според наблюдаващия прокурор не са събрани доказателства и за лице от медицинския състав на УМБАЛ „Св Марина" ЕАД Варна, чиито немарливи действия при изпълнение на занятие да са причинили смъртта на М.Б П.. В хода на разследването не били установени и нарушения на правилата, в резултат на които нарушения да е извършено престъпление от общ характер, поради което наказателното производство е прекратено.

В депозираната от наследниците на пострадалия жалба се сочи необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Иска се отмяна и връщане делото на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона. По същество се сочат доводи за едностранчивост на изводите, направени от прокурора, 1 несъответстващи на действителните факти. Според жалбоподателите са останали неизяснени множество обстоятелства, касаещи смъртта на М. П., свързани изцяло с установената организация на работата в болничното заведение, при която системно не са спазвани правила от съществено значение за правилното изпълнение на професионалната дейност на работещите лица.

Настоящият състав на съда, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на активна процесуална легитимация на жалбоподателите и правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради което следва да бъде разгледана.

След съвкупна преценка на събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства, Варненски окръжен съд възприема следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

Пострадалия М.Б П. живеел в гр. П., заедно със семейството си. Работел като офицер в РУ – П.. През 2006 година настъпили промени в поведението му, станал потиснат, отчаян и сънят му се нарушил. Започнал да употребява алкохол в по - големи количества, станал агресивен към околните. В част от случаите, близките успявали да го склонят да потърсят лекарска помощ, като постъпвал доброволно на лечение в различни психоотделения на лечебни заведения - ДПБ в с. Царев брод, Карвуна, както и в Първа психиатрична клиника на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна. В случаите в които отказвал да се лекува доброволно, същият бил настаняван по реда на Закона за здравето на принудително лечение. Окончателната диагноза, която му била поставена, била „Биполярно афективно разстройство".

През месец юли 2024 година здравословното състояние на М. П. рязко се влошило. Престанал да приема лекарствата си и започнал да употребява големи количества алкохол.

По жалба на роднини до РП-П., била инициирана предварителна проверка, като след приключването й, е внесено искане до PC - П., по реда на чл. 157 от Закона за здравето. След проведено съдебно заседание, съдът е назначил изготвяне на Съдебно-психиатрична експертиза, като е определил стационарна форма за провеждането й поради което П. бил отведен принудително в Първа психиатрична клиника на УМБАЛ „Св Марина" ЕАД Варна.

2

На 01.08.2024 г в 17:10 часа пациента бил прегледан в КДБ/СО - приемен психиатричен кабинет, от д-р Петър Петров. Издаден е „Лист за преглед на пациент" № 000009, с вписана основна диагноза „Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - маниен, без психотични симптоми". Създадена е История на заболяването (ИЗ) № 33903/2024 г. По време на хоспитализацията са извършени Клинико-лабораторни изследвания.

Извършена е клинична оценка на суицидния риск, който е определен за нисък.

Извършена е клинична оценка на риска от прояви на агресия/автоагресия, със заключение - умерено висок риск.

След проведените изследвания е проведена терапия с Olanzapm tab. 10 mg. 00-2, Depakin tab. 500 mg 1-0-2 и Diazepam tab. 10 mg.

Предвид състоянието на пациента бил настанен в закрития сектор.

По време на болничния престой, състоянието на пациента се отразявало в декурзуси от дежурните лекари, като е вписано, че пациента е с „манийна симптоматика", „психомоторно неспокоен, настоява да му се дадат цигари и да говори по телефона" и "гневно зареден, блъска по вратата на изолатора".

На 05.08.2024 г. понеделник, лекуващия лекар - свидетеля д-р С.Т. прегледал П., като преценил, че манийната симптоматика е овладяна и преценил, че пациента може да пребивава в отворения сектор, след което наредил да го преместят в стая № 9, намираща се непосредствено до решетката на закрития сектор. През деня П. изкарал в отворения сектор.

Вечерта, от 19:30 часа, в клиниката застъпили на смяна св. И.И - медицинска сестра и св. М.Г - санитар. Освен тях, нямало никой друг от обслужващия персонал на болницата.

Дежурен лекар нощна смяна, бил св. д-р С.Ф. Той отговарял за всички отделения на Психиатричната клиника, като се намирал в приемния кабинет на първи етаж.

Св. И.И започнала да подготвя за болните предписаните им лекарства. Тя се намирала в служебно помещение, отделено с врата от открития сектор на отделението.

Според свидетелката докато приготвяла лекарствата М. П. дърпал дръжката на вратата, блъскал, крещял и заплашвал.

След като подготвила лекарствата, около 21:15 часа св. И. отворила вратата 3 към отворения сектор и започнала да раздава лекарствата.

Тя дала на П. „Оланзапин", „Конвулекс“ и „Диазепам". Вместо лекарствата да му подействат, според свидетелката същият продължавал да се държи много агресивно, което притеснило нея и св. Г. тъй като двете били сами в мъжкото отделение.

Към 21:50 часа, св. И. се обадила на д-р Ф. по мобилния му телефон и му докладвала за положението. Той й наредил да отведат пациента до затворения сектор и да го фиксират до успокояването му. Фиксирането представлявало привързване на четирите крайника с кожени колани, към рамката на леглото.

Св. И. казала на М. П., че отново трябва да отиде в затворения сектор. П. бил облечен с тениска и къси панталони, като от десния джоб на панталоните се подавали пакет носни кърпички. Св. И. опипала пакета, но не установила нещо друго, освен кърпичките.

Въпреки, че той не искал да влиза там, вървял след нея. Тя отключила металната решетка на затворения сектор и поканила П. да влезе. Той влязъл, като след него влязла и тя. Отворила стая № 10, където имало настанен друг пациент и го преместила. Св. И. настанила пострадалия в стаята, след което заключила металната вратата. Стаята била обезопасена с решетки на прозорците, а единия от тях бил отворен, тъй като било задушно. Тя се върнала до манипулационната, взела кожените колани и помолила св. Г. за съдействие.

По данни на св. И. – мед. сестра, М. П. продължавал да блъска силно по вратата, но това обстоятелство не е потвърдено от св. Г. която посочва, че когато влязла в стаята, пациентът бил легнал по гръб на намиращото се в ляво легло, което било само с дунапрен. Не съобщава да е буйствал или викал. Св.

Г. фиксирала крайниците му към леглото с кожени колани, като оставила разстояние, за да може да движи китките и глезените си. Според св. Г. пациентът съдействал, тъй като бил леко замаян от лекарствата.

Според свидетелските показания на д-р Ф. и св. И., около 10 мин. след разговора им д-р Ф. се качил да провери дали правилно е извършена манипулацията. По негови данни П. бил още агресивен, въртял си китките в коланите и искал да го пуснат в открития сектор.

След като се убедил, че всичко е наред, д-р Ф. излязъл от стаята, а след него св. И. загасила лампата и заключила вратата на стаята.

4

Св. д-р Ф. посочва, че се отбил до манипулационната да попълни дневника за фиксация на пациент, след което слязъл на втория стаж. Според св. И. към 22:30 часа, се намирала в манипулационната, а санитарката в нейната стая, когато чули викове, излезли в отворения сектор, където чули да се вика „пожар, гори". Видели, че от затворения сектор излиза дим и веднага се насочили натам.

Св. И. отключила металната решетка, а след това и вратата на стая №10.

Видяла голям огън около леглото и гъст черен дим, като П. някак си, се бил изхлузил извън леглото.

Те изпаднали в паника, тръгнали да търсят ножици, за да отрежат коланите, уведомили д-р Ф. за случилото се и позвънили на спешния телефон 112.

Междувременно на място пристигнали и техни колеги от съседни отделения, служители на СОД - свидетелите Д.И и М.Т, които успели да освободят П. от коланите и да го изкарат в коридора. До пристигане на екипи от Първа РСПБЗН-Варна, пожарът е ликвидиран с подръчни средства, върху одеяло във фоайето е изнесено обгорялото тяло на пострадалия, и от третият етаж са евакуирани 17 лежащо болни.

Пострадалият бил транспортиран във ВМА (Военноморска болница), Клиника „Термична травма, пластично възстановителна и естетична хирургия.

Въпреки указаната в пълен обем медицинска помощ в 00:17 часа на 06.08.2024 година М. П. починал.

При проведения оглед на местопроизшествието в стаята, в която бил фиксиран П., по средата е установена конструкция на метално легло с колела, на което са намерени останки от разтопен дунапренен матрак с размери 90x50 см., с дебелина 12 см. По електрическата инсталация, не са установени обгорели части от нея - ключове, контакти и други. В стаята са намери и обгорели части от кожени колани.

При допълнителния оглед, с разчистване на обгорени части на пода в стаята е намерена катарама от колан, свободна от колана за връзване и метална горна част от запалка, с размери 2x2 см. обгоряла и с надпис на нея „SEES".

По делото са били назначени следните експертизи:

Съдебно-медицинска експертиза на трупа на М.Б П., видно от която са налице термични изгаряния по кожата на тялото, главата и крайниците от 11 - 111 5 степен, обхващащи 85% телесна повърхност. Интоксикация на пушечни газове - съдържание на метхемоглобин в кръвта в концентрация 56.14 %; черно зацапване на дихателните пътища, изгаряния на дихателните пътища; кръвоизлив и оток на белите дробове; оток на мозъка; светло червени трупни петна, травматични увреждания - счупване на 4 то ребро в ляво; кръвонасядане на меките тъкани на ребрата в областта на гръдната кост; кръвонасядане в теменната област.

Според заключението на експертите причината за смъртта на М.Б П. е термичен шок, който се е развил в резултат на обширните изгаряния по кожата и дихателните пътища. В генезиса на смъртта, не малка роля има и интоксикацията с пушечни газове, вдишването на които е предизвикало блокирането на 56.14 % от общия хемоглобин, чрез превръщането му в метхемоглобин.

Установените травматични увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети, а именно чрез удар с/върху такива. Всички увреждания са получени приживе или кратко преди настъпването на смъртта, предвид морфологичният им изглед. Кръвонасядането на меките тъкани на ребрата в областта на гръдната кост и счупването на 4 - то ребро в лявата гръдна половина, вероятно са получени в хода на реанимационни мероприятия, предвид тяхната характерна локация.

Видно от назначената по делото пожаро-техническа експертиза източника за възникване на пожара в Първа психиатрична клиника на 05.08.2024 година е малка газова запалка. Като причина за възникналият пожар са небрежни действия при боравене с открит огън, от лице с диагноза „Биполярно афективно разстройство", което при опит за освобождаването си от привързаните колани, е възпламенило с открит огън от малка газова запалка дунапренов матрак и одеяло, върху леглото към което е бил фиксиран сам, в стая №10. С експертизата е отхвърлена възможността за възникване на пожара от техническа неизправност в електрическа инсталации и съоръжения, в огнището на пожара не са открити такива. Според вещото лице огнището на пожара е възникнало, върху дунапреновия матрак на леглото разположено в ляво от входната врата на стая №10, в следствие от небрежни действия при боравене с открит огън, от лице, фиксирано км леглото. При опит за освобождаването си от привързаните колани, е възпламенило с открит огън от 6 малка газова запалка - дунапренов матрак и одеяло, върху леглото към което е бил фиксиран сам. Веднага е възникнало бурно пламъчно горене на дунапреновия матрак, с отделяне на гъст и задушлив дим с висока температура, който е започнал да се издига от долу нагоре и от вътре навън.