Определение № 614 от 12.03.2021, Административен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………………………………….г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 12.03.2021г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело № 906 /2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Ви-Ен-Жи-Конфрот“ ООД, представлявано от управителя В.Х.Ш. срещу акт за установяване на публично държавно вземане №РД-05-13/11.03.2020г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите.

Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден в изпълнение на решение на Европейската комисия С(2014) 6207 final от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212(2011/C) и № SA.26217(2011/C), приведена в действие в Република България при замените на горска земя и в съответствие с чл.162 ал.2 т.6 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Европейската комисия има предоставени от договорите /Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейски съюз/ правомощия, като основните от тях са следните: 1/ изпълнение на бюджета (член 17, параграф 1 от ДЕС, 317 от ДФЕС); След приемането на бюджета от 1 януари на следващата финансова година всяка държава членка извършва дължимите на ЕС плащания с месечни вноски в бюджета на ЕС, които са депозирани по банкова сметка ***ерството на финансите или централната банка на държавата; 2/ правомощия за упълномощаване на държавите членки да предприемат защитни мерки, предвидени в Договорите, особено в рамките на преходни периоди (напр. член 201 от ДФЕС); 3/ правомощия в областта на правилата на конкуренцията, особено при контрола на държавните помощи, съгласно член 108 от ДФЕС.

Видно от началното изречение на решение на Европейската комисия С(2014)

6207 final от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212(2011/C) и № SA.26217(2011/C), приведена в действие в Република България при замените на горска земя, същото е издадено въз основа на Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него. Съгласно тази разпоредба от първичното право на Европейския съюз: „Ако

Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения, установи, че помощта, предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, е несъвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, или че тази помощ е била използвана не по предназначение, тя взема решение, че съответната държава-членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок, който Комисията определя. Ако съответната държава не се съобрази с това решение в определения срок Комисията или всяка друга заинтересована държава може, чрез дерогация от разпоредбите на членове 258 и 259, да отнесе въпроса пряко до Съда на Европейския съюз.“.

Според разпоредбата на чл.258 от ДФЕС: „Ако Комисията счита, че дадена държава-членка не е изпълнила задължение, произтичащо от Договорите, тя издава мотивирано становище по този въпрос, след като е дала възможност на съответната държава да изложи своите съображения. Ако съответната държава не се съобрази с това становище в срока, определен от Комисията, Комисията може да сезира Съда на Европейския съюз.“. И съгласно чл.6 от решение на Европейската комисия С(2014) 6207 final от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212(2011/C) и № SA.26217(2011/C), приведена в действие в Република България при замените на горска земя е подлежало на изпълнение: „В срок от дванадесет месеца след уведомяването за настоящото решение Република България представя документи, доказващи, че помощта е била възстановена изцяло от съответните бенефициери.“.

Следователно, решението на Европейската комисия по чл.108 ал.2 във връзка с чл.107 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/

На основание чл.258 от ДФЕС е задължително за държавата-членка, за която се отнася, в случая за България от датата на постановяването му – 05.09.2014г. След изтичане на дадения от

Европейската комисия срок за изпълнение, България не се освобождава от вмененото ѝ с него задължение, като неизпълнението дава право на Европейската комисия да сезира Съда на Европейския съюз.

Видно от т.І „Процедура“

§6 от решение на Европейската комисия С(2014)

6207 final от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212(2011/C) и № SA.26217(2011/C), приведена в действие в Република България при замените на горска земя, процедурата по РАЗДЕЛ 2 „ДЪРЖАВНИ ПОМОЩИ“ от Договора за функционирането на Европейския съюз е открита от Европейската комисия срещу следните заинтересовани страни: Екобалкани-България ЕООД, Вихрен ООД, Аква Истейт ООД, Елкабел АД, Живка Благоева, Ви-Ен-Жи Конфорт ООД, Явор Хайтов, Симеон Стоев Миров, Ел Ем Импекс ЕООД, Ол сийз пропърти 2 ООД, Литекс Комерс АД, Форос Дивелъпмънт ЕАД, Изгрев 5 ЕООД, БОИЛ ООД, БГ Ленд Ко ООД, Мирта Инженеринг ЕООД, Бета Форест ЕООД, Коста Геров, Мариета Бабева, Д. Терзиев, Светослав Михайлов и Елизабета Михайлова. Процедурата срещу настоящия жалбоподател „Ви-Ен-Жи-Конфрот“ ООД е открита с писмо от 29 юли

2011г. Изложеното подчертава заключението, че решение на Европейската комисия С(2014)

6207 final от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212(2011/C) и № SA.26217(2011/C), приведена в действие в Република България при замените на горска земя е задължително не само за Българската държава, но и в частност за „Ви-Ен-Жи-Конфрот“ ООД.

В цитираното решение на Европейската комисия /ЕК/ е прието следното:

„Член 1: Държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. — 27 януари 2009 г., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар.

Член 2: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета103, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта.

Член 3: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи.

Член 4:

1. Република

България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1.

2. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 по-горе, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка.

3. Сумите, които трябва да бъдат възстановени, включват лихви, начислени от датата на предоставянето им на разположение на бенефициерите до действителното им възстановяване.

4. Лихвеният процент се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 и с Регламент (ЕО) № 271/2008.

5. Република България отменя всички неизплатени плащания на помощ, предоставена в контекста на сделките за замяна и посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение.

Член 5:

1. Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно.

2. Република България гарантира, че настоящото решение е напълно изпълнено в срок от дванадесет месеца от датата на уведомяването за него.

Член 6:

1. В срок от четири месеца от уведомяването за настоящото решение Република България предоставя на Комисията следната информация: а) списък на всички сделки за замяна, като посочва следната информация:

- административните и пазарните цени за частните и държавните горски парцели, които са заменени, информация за допълнителните парични суми, включени във всяка сделка, както и произтичащия от това размер на държавната помощ;

- наименованието на частната страна, т.е. на бенефициера на сделката за замяна, участваща във всяка сделка, и причините, поради които се счита или не се счита, тази страна е предприятие. б) установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997; в) установяване на случаите, при които възстановяването ще се осъществи чрез отмяна на сделката за замяна; г) установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител и документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията.

2. В срок от осем месеца от уведомяването за настоящото решение Република

България предоставя на Комисията следната информация: а) списъка на бенефициерите, които са получили помощ, предоставена при посочените в член 1 сделки за замяна, и общия размер на помощта, получена от всеки от тях в резултат на тези сделки; б) общата сума (главница и лихви по възстановяване), която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер; в) подробно описание на вече предприетите и предвидените мерки за изпълнение на настоящото решение; г) документи, доказващи, че на бенефициерите е наредено да възстановят помощта.

3. В срок от дванадесет месеца след уведомяването за настоящото решение Република България представя документи, доказващи, че помощта е била възстановена изцяло от съответните бенефициери.

4. Република България информира редовно Комисията за напредъка по изпълнение на националните мерки, взети в изпълнение на настоящото решение, до окончателното възстановяване на помощта, предоставена при сделките за замяна и посочена в член 1, като представя доклади на всеки два месеца. По искане на Комисията тя предава незабавно информация за вече взетите и предвидените мерки в изпълнение на настоящото решение. Тя предоставя също подробна информация относно сумите на помощта и лихвите по възстановяването, които вече са възстановени от бенефициерите.

Член 7: Адресат на настоящото решение е

Република България.“

От изложеното следва, че установените с решението на ЕК факти и правни заключения не подлежат на последващ контрол от настоящия национален съд.

Съдебната проверка се свежда до установяване дали акт за установяване на публично държавно вземане №РД-05-13/11.03.2020г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите съответства на решение на Европейската комисия С(2014) 6207 final от 05.09.2014г. относно схема за помощ № SA.26212(2011/C) и № SA.26217(2011/C), приведена в действие в Република България при замените на горска земя, защото ако му противоречи – това ще е основание за отмяната му.

В т.7.1. „Идентифициране на бенефициерите, които трябва да възстановят помощта“ от решението на ЕК, в §171 е посочено: „В настоящия случай потенциалните бенефициери на несъвместима държавна помощ са тези физически и юридически лица, които са участвали в 132-те сделки за замяна с българските органи през разглеждания период. От тази група българските органи следва да изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за „предприятия“ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта „de minimis“), стига тези сделки да съответстват и на другите условия, определени в този регламент. Останалите физически и юридически лица, които са участвали в сделки за замяна, следва да се считат за бенефициери на неправомерно приведена в действие държавна помощ, от които българските органи трябва да възстановят полученото в резултат на тези сделки предимство.“.

В т. 7.2. „Количествено определяне на помощта“ от същото решение, в § 173 е отбелязано: „Като беше обяснено в съображение (147), Комисията счита, че държавата членка следва да спазва следната методика като отправна точка за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер: i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени; и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени. Първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна, се равнява на стойността на ii) минус стойността на i).