Определение № 168 от 13.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Б., 13.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело № 20221200100476 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба с вх.№ 917/23.01.2024г. от О. Б., с която на основание чл.4б ЗДТ се иска връщане на сумата от 1820,80 лв., като надвнесена държавна такса.

Твърди се, че ОС Б. неправилно е определил, че дължима за въззивно обжалване държавна такса е в размер на 3662,50 лв. Сочи се, че на основание чл.18, ал.1 вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК при обжалване се дължи половината от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжлваемия интерес. Или по обжалвания иск по чл.109 ЗС е в размер на 2762,50лв., но тъй като не се обжалва решението изцяло, а само в размер на 2/3 от него то дължимата държавна такса е в размер на 1841,70 лв. Иска се връщане на надвнесената сума от 1820,80 лв., като недължима, с оглед на обжалвания интерес.

Молбата следва да се остави без разглеждане, поради следното:

По делото са предявени кумулативно два иска – по чл.109 ЗС и по чл.50 ЗС.

Цената на иска по чл.109 ЗС е определена с ползване специалните знания на вещо лице в размер на 552 500 лв. При така определената цена държавната такса е изчислена, на основание чл.71, ал.2 вр. с чл.69, ал.1, т.2 ГПК в размер на 4 % от една четвърт от цената на иска или сумата в размер на 5 525 лв., която в този размер е внесена от ищеца по делото.

Следователно, по арг. на чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които 1 се събират от съдилищата по ГПК при въззивно обжалване на иска по чл.109 ЗС дължимата държавна такса е в размер от 2762,50 лв. В случая обаче предмет на обжалване по негаторния иск е само 2/3 от него, поради което дължимата държавна такса по въззивната жалба, в частта, с която се обжалва иска по чл.109 ЗС само в частта от 2/3 дължимата държавна такса е в размер на 1841,70 лв. /2/3 от 2762,50 лв./. Сумата над този размер - от 1820,80 лв., като недължима, с оглед на обжалвания интерес, следва да се върне на жалбоподателя, на основание чл.4б от ЗДТ.

Съгласно чл.4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна подлежат на връщане недължимо внесените такси. По въпроса кога държавната такса е недължимо внесена и подлежи на връщане, е създадена съдебна практика:

Опр. № 65/30.01.2014 г. по ч. т. д. № 174/2012 г. на ВКС, II т. о., с което е прието, че не се дължи връщане на държавна такса, когато производството е прекратено поради просрочие на въззивната жалба; Опр. № 289/28.10.2013 г. по гр. д. № 6512/2013 г. на ВКС, IV гр. о., с което е прието, че не се дължи връщане на държавната такса, когато е оттеглена касационната жалба; Опр.

№ 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ВКС, II г. о., в което е прието, че не се дължи връщане на държавната такса, когато производството е прекратено поради недопустимост на иска; Опр. № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 3057/2014 г. ВКС, II т. о., в което е прието, че не следва да се връща държавната такса за предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, когато възражението е оттеглено; Опр. № 366/15.05.2013 г. по ч. т. д. № 627/2012 г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че не подлежи на връщане държавна такса при отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който случай съдът се произнася по същество на основателността на заявлението.

С посочената съдебна практика е изяснен въпросът за приложението на чл.

4б ЗДТ и условията за връщане на внесена държавна такса. Съгласно посочената разпоредба по искане на заинтересованата страна се връщат недължимо платените държавни такси, т.е. такива, които както в случая действително в размер на 1820,80 лв. са надвнесени, като несъответни на обжалвания интерес от 2/3 от решението по иска по чл.109 ЗС.

Независимо от констатиране надвнасяне на сумата от 1820,80 лв. държавна такса за въззивно обжалване тази такса не може да се върне от 2 сезирания съд – ОС Б., доколкото сумата не е постъпила по сметка на сезирания съд, а по сметка на Апелативен съд С.. Компетентен да се произнесе по искането за връщане на такса, като надвнесена е само съдът, който е титуляр на сметка, по която сумата е постъпила. Ето защо, молбата до ОС Б. с искане по реда на чл.4б ЗДТ следва да се остави без разглеждане като недопустима и на страната укаже, че следва да адресира искането си до титуляра на сметката, по която сумата е внесена чрез съда, чието решение се обжалва, като за допустимостта на такова искане няма преклузивни срокове.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№ 917/23.01.2024г. от О. Б., с която на основание чл.4б ЗДТ се иска връщане на сумата от 1820,80 лв., като надвнесена държавна такса.

Определението може да се обжалва от молителя с частна жалба в 1седмичен срок от връчване на препис пред Апелативен съд С..

Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________

3