Определение № 65 от 27.04.2026, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Частно наказателно дело 227/2026
- Вид
- Определение № 65
- Подписан
- 27.04.2026
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65 гр. Асеновград, 27.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20265310200227 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК
Постъпила е жалба от Е. Н. П. против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП–Пловдив ТО-Асеновград от 25.11.2025 г., с което същата е прекратила наказателното производството по досъдебно производство № 449/2023г. по описа на РУ на МВР- гр.Асеновград, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.
При прегледа на жалбата, съдът намери, че същата е недопустима и не полежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена от ненадлежно легитимиран процесуален субект.
Нормата на чл. 243 ал.4 от НПК лимитативно определя кръга на субектите, имащи право на жалба срещу постановлението за прекратяване и в контекста на настоящия случай, това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници.
Предмет на досъдебното производство е престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, касаещо отнемане на парични суми от владението на Н.К.Ч., намиращи се в негова банкова сметка, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, извършено през 2016 г.
В разглеждания случай, жалбоподателят Е. П. няма качеството на пострадал от престъпление по чл.194 ал.1 от НК предмет на разследването, нито в лично качество, нито в качеството й на наследник на пострадало Л.. Нормите на НПК, регламентиращи кръга лица, които отговарят на критериите за придобиване на това процесуално качество са залегнали в разпоредбите на чл.74 НПК и съответно разполагащи с произтичащите от това права по чл.75 НПК. Съгласно дефиницията по чл. 74 от НПК пострадал е Л.то, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, а при смърт на Л.то това право преминава върху неговите наследници.
Жалбоподателят П. не е била титуляр на банковата сметка, в която са се намирали паричните средства и те никога не са били нейна собственост.
Поради тази причина същата не може да има качеството на пострадал от горното престъплението предмет на досъдебното производство в лично 1 качество. Същата няма активна легитимация за обжалване и в качеството й на наследник на евентуален пострадал в случая на Н.К.Ч., въпреки че по принцип същата е негов наследник. Причината за това е, че самият титуляр на банковата сметка и собственик на паричните средства Н.К.Ч. никога не се е заявявал като пострадал от престъпление. Видно от доказателствата по делото, разпореждането с паричните средства в полза на фирмата на сина му от собствената му сметка е станало още през 2016 г., след което в продължение на седем години до смъртта си през 2023 г., същият е живял в едно домакинство със сина си и семейството на внучката си, които са полагали грижи за него до смъртта му. Данните по делото са категорични, че през това време същият е бил напълно дееспособен и активен субект, който лично е контролирал активите си, а банковата сметка е била закрита през 2020 г. В продължение на седем години след разпореждането с паричните средства от банковата сметка до смъртта си през 2023 г., същият никога не се е индивидуализирал като пострадал от престъпление, свързано със кражба или отнемане на собствените му парични авоари от банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“, без негово съгласие, поради което и процесуално недопустимо е такива процесуални права на пострадал да преминат върху неговите наследници, по пътя на процесуалното правоприемство, тъй като такива не са съществували и не са претендирани от потенциалния титуляр преди неговата смърт.
Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен да следи за допустимостта на жалбата и едва след това, да се произнася по нейната основателност.
Предвид горното, Съдът намира, че жалбата не подлежи на разглеждане по съществото, тъй като в случая не е наЛ. надлежна процесуална легитимация на жалбоподателя, поради което и на основание чл.243 ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Е. Н. П. против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП–Пловдив ТОАсеновград от 25.11.2025 г., с което същата е прекратила наказателното производството по досъдебно производство № 449/2023г. по описа на РУ на МВР- гр.Асеновград, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 227/2026г. по описа на АРС- ІІ н.с.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателят и РППловдив ТО-Асеновград.
Определението може да се обжалва и протестира в 7-мо дневен срок от съобщаването му пред Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 2