Решение № 4135 от 05.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4135 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110208678 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. И. Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв. С. М. от САК, срещу Наказателно постановление № 21-4332-009674/15.05.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради нарушаване на материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Сочи се, че липсва описание на нарушението, като това водело до неяснота дали жалбоподателят е управлявал дерегистрирано МПС или такова без поставени номера. Излагат се доводи и за маловажност на деянието, като следва да бъдат взети предвид младата възраст на жалбоподателя, добрите му характеристични данни, студент, тежко материално и социално положение.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Претендира се присъждане на разноски в настоящото производство.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. М.. Поддържат жалбата и правят искане съда да отмени атакуваното НП по изложените в жалбата съображения.

Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

1

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Ц Д. Т бил собственик на мотоциклет марка ,,Ява”, модел „350”, с номер на рама и с регистрационен номер . На 25.10.2006г. по искане на Т била прекратена регистрацията на мотоциклета от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен. На неустановена дата в периода между началото на месец май 2020г. и средата на месец май 2020г. жалб. Б. видял мотоциклета качен на клип в интернет пространството, и на 19.05.2020г. в гр. П Ц Т продал на нарушителя Б. мотоциклета, като същият бил без регистрационни табели.

Вечерта на 29.05.2020г. жалбоподателят, който имал интерес към поправяне на стари автомобили и мотоциклети поправял мотоциклета марка ,Ява”, модел „350”, с номер на рама , който не бил регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, и около 23,00ч. на 29.05.2020г. в гр. София, по ул. „Борис Христов“, с посока на движение от ул. „Гео Милев“ към бул. „Шипченски проход“ и на кръстовището с бул. „Шипченски проход“ го управлявал. Полицейските служители П и С го спрели за проверка и установили, че мотоциклета нямал регистрационна табела, не бил регистриран, а на Б. не му било издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство. Мл. автоконтрольор Токев съставил на Б. акт за установяване на административно нарушение 231988/30.05.2020г. за това, че управлявал мотоциклет с прекратена регистрация на 25.10.2006т. и е без регистрационни номера. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 140, ал. 1, пр.

1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че няма възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП също не е било депозирано писмено възражение срещу така съставения акт.

По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от 01.02.2021 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по пр. преписка № 24710/2020 г. по описа на СРП. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е приел, че в случая не е налице престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, а случаят е малозначителен по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, поради което отказал да образува наказателно производство и изпратил материалите по преписката на отдел „Пътна полиция“ – СДВР за извършване на преценка относно наличието на предпоставки за образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно наказание на водача на мотоциклета жалб. Б..

Въз основа на съставения вече АУАН № 231988/30.05.2020 г. и получените материали от СРП, в изпълнение на правомощията си Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” издал обжалваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 21-4332-009674/19.05.2021 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН, вр. с чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя срещу подпис на 27.05.2021 г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на 2 кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса съгласно разпоредбата на чл. 283 от НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно: АУАН, Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 01.02.2021 г. по пр. пр. № 24710/2020 г. по описа на СРП, Справка-картон на водача, Заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10. 2019 г. на Г В Б, писмо от СДВР, преписи извлечения от два акта за смърт, характеристики за Б., служебна бележка от ПГТЕ Хенри Форд“, копие на студентска книжка от Техническия университет – София и уверение от Факултета по транспорт, трудов договор.

Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и непротиворечива, поради което не намери за необходимо обсъждането им поотделно, съгласно правилото на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законовия срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество е и основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповеди и Акт за встъпване в длъжност от 29.10. 2019 г. на Г В Б, издала процесното наказателно постановление. Спазени са и давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП срещу подпис на жалбоподателя.

По същество на нарушението съдът намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че мотоциклета, управляван от жалбоподателя е бил без регистрационни табели и с прекратена регистрация от 25.10.2006г., като този факт не се спори и от жалбоподателя и неговият процесуален представител. Наказващият орган е приел, че действията на жалбоподателя осъществяват състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това място.

Съдът намира, че правните изводи на представителя на държавното обвинение досежно обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя не съставлява престъпление поради своята малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК са правилни и законосъобразни, отчитайки младата възраст на жалбоподателя, добрите му характеристични данни, чистото съдебно минало, липсата на други прояви, трудовата му ангажираност и обстоятелството, че продължава образованието си като студент, инцидентността на случая, както и изключително краткото време и разС.ие, през което жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет.

Фактът, че осъщественото деяние е преценено от прокурора като малозначително по отношение на образуваното наказателно производство не води автоматично до извод, че същото като административнонаказателен състав е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН или е малозначителен по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, приложим съгласно препращащата 3 норма на чл. 11 от ЗАНН. Още повече, че към настоящия момент законодателят е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН при нарушения по Закона за движение по пътищата/чл. 189з от ЗДвП/.

Но в случая съдът споделя доводите на защита, че случаят е именно малозначителен, доколкото както посочи по-горе съдът жалбоподателят е млад човек, трудово ангажиран, продължаващ образованието си като студент в техническия университет, касае се за негова инцидента проява, имайки предвид, че е управлявал мотоциклета за да го пробва след ремонт, не са настъпили други последици, и разС.ието и времето на управление са изключително кратки, поради и което приложима норма по отношение на деянието се явява чл. 9, ал.2 от НК.

Съдът намира също така, че наказващия орган е приложил неправилно материалния закон, доколкото от доказателствата се установява, че жалбоподателят е бил неправоспособен водач към датата на нарушението и не притежава СУМПС, поради и което в съответствие с разпоредбите на Постановление на Пленума на ВС № 1/ 83 г. е недопустимо да бъде налагано наказание „лишаване от правоуправление на МПС“.

Обстоятелството, че към издаване на процесното НП жалбоподателят вероятно е придобил правоспособност е ирелевантно.

На следващо място настоящият съдебен състав, като анализира съдържателната част на обжалваното наказателно постановление касаещо нарушението намира, че при този начин на описание на нарушението съществено е нарушен чл. 57 ЗАНН, като доводите на защитата се споделят изцяло в тази насока.

Безспорно установено положение както в теорията, така и в съдебната практика е, че наказателното постановление е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания.

В този смисъл са и постановките на ППВС 1/1953 г., съгласно които всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че НП ще отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на 57, т. 5 ЗАНН ако в него са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат). При съобразяване на гореизложените принципни постановки, съдът достигна до следния извод: