Решение № 184 от 05.09.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Кърджали, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200384 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1947000146/27.03.2024 г., издадено от Началник сектор при РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2021г. на МВР са отнети 10 контролни точки на Ю. Р. Т., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е нищожно, незаконосъобразно, неправилно, постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, по аргументи, изложени в жалбата. Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, несе явява, представлява се от процесуален представител – адв. П. Д., чрез когото поддържа жалбата, претендира разноски, като излага подробни съображения по същество, в това число и в писмени бележки по делото. Представени са в съдебно заседание медицински документи, подкрепящи тезата на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Чрез постъпила по делото молба от процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за доказаност на административното нарушение. Моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.03.2024г. полицейските служители при РУ- Кърджали Р. Д. и С. З. изпълнявали служебните си задължения, като се провеждала специализирана полицейска операция по така наречения широкообхватен метод, когато около 09.00 ч се позиционирали със служебен автомобил на ул.

„Първи май“ в гр. Кърджали, близо до завод „Орфей“. Около 09.40 ч. С. З. забелязал, че водачът на движещ се лек автомобил марка „****“ с рег. № **** не използвал обезопасителния колан, с който било оборудвано МПВС-то и подал сигнал със стоп –палка на водача, за да отбие в дясно. След което З. извършил проверка на документите на водача и МПС-то и установил водача като лицето Ю. Р. Т. от ****. При проведен разговор в хода на проверката, водачът и жалбоподател Ю. Т. заявил на полицейските служители, че не използва обезопасителен колан, понеже имал здравословни проблеми – сърдечно заболяване и високо кръвно налягане, които му пречели да шофира с колан, а в тази връзка имал и лекарско решение. Полицейските служители З. и Д. пискали от жалбоподателя да им предостави медицински документи, каквито той представил, но според полицаите никъде в документа изрично не било упоменато, че има право да не използва обезопасителен колан при шофиране и му разяснили разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Свидетелите З. и Д. не установили видими трайни увреждания на горните крайници на жалбоподателя, каквото било законовото изискване на освобождаване от задължението за използване на обезопасителен колан по време на управление на МПС, същият бил в добро състояние и управляваният от него автомобил не бил фабрично адаптиран за хора с трайни увреждания, поради което свидетелят Р. Д. в присъствието на С. З. и на жалбоподателя Ю. Р. Т., съставил на последния АУАН серия GA, № 959422/20.03.2024г. АУАН бил предявен за връчване лично на нарушителя, който вписал възражение, като отказал да подпише акта, който отказ бил удостоверен от С.В.П.. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-1947-000146/27.03.2024 г., издадено от Началник сектор при РУКърджали към ОДМВР- Кърджали. В съдебно заседание била разпитана св. В.

Б.- личен лекар на Ю. Т., която потвърдила, че през 2022г. жалбоподателят претърпял медицинска операция по поставяне на аортокоронарен байпас на сърцето, като към 20.03.2024. г. неговото физическо състояние е позволявало и било за предпочитане да не използва обезопасителен колан при управление на МПС, което в противен случай можело да доведе до остри болки в гръдната област, както и че според решение на ЛКК, Т. бил с 80 % трайно намалена работоспособност, по която причина бил и пенсионер по болест.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. Д., С. З., В. Б., кредитирани изцяло като последователни, 2 непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които АУАН от 20.03.2024г., справка за нарушител/водач на жалбоподателя, справка за собственост на МПС, Заповед от 02.12.2021г. на министъра на МВР за оправомощоване осъществяване контрол на движението, Заповед от 07.03.2024г. на директора на ОДМВР- Кърджали за осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и КЗ, Епикриза от 29.03.2022г., издадена от Аджибадем Ситиклиник, болница Токуда, Експертно решение от 05.06.2023г. на НЕЛК по Нервни, очни болести и ССЗ, болнични листове от дати 06.02.2024г. и 08.01.2024г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, подадена е от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и №1, №2 и №3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Веднага след това и, ал. 2 изброява случаите, в които е допустимо да не се използва обезопасителен колан: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 5. инструкторите-при управление на автомобила с учебна цел.

Жалбоподателят твърди за наличие на изключения в случая от правилото да се управлява превозното средство без поставен предпазен колан, което изключение е предвидено в чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т. е. стоящи извън субективните желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. В закона липсва правило как следва да се установи това състояние. В случая и на актосъставителя, и на наказващия о р г а н с а бил представени медицински документи от лекар, който е удостоверил, че медицинското състояние на лицето е такова, че следва да осъществява контрол на рисковите фактори, сред които е и употребата на колан при шофиране. Законът не поставя изискване как следва да се установи физическото състояние на лицето и в случая след като е представен документ от съответен специалист, то и лицето попада в изключенията, предвидени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, в какъвто смисъл са изложените от жалбоподателя доводи. При разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП преценката за 3 наличие на изключение от задължителното правило да се ползва обезопасителен колан се прави не с оглед заболяването на водача, а при преценка на физическото му състояние, което е било установено от съответния лекар, който носи и отговорност за издаваните от него медицински документи.

Видно от представената Епикриза от Аджибадем Ситиклиник, болница Токуда, издадена от доц.****, жалбоподателят Ю. Т. е претърпял оперативна интервенция – аорто- коронарен байпас на една коронарна артерия, митрално клапно протезиране с механична клапна протеза, аортно клапно протезиране с с механична клапна протеза, в следствие на което същият да осъществява контрол на рисковите фактори, сред които според д-р В. Б. е и шифирането с поставен обезопасителен колан. Здарвословното състояние на жалбоподателят Т., се потвърждава и от представеното Експертно решение от 05.06.2023г. на НЕЛК по Нервни, очни болести и ССЗ, което пък е причина неговото физическо състояние да позволява неизполването на обезопасителен колан по време н ауправление на МПС. На представените медицински документи са поставени печат и подписи на лекари. Не е оспорена автентичността на представенитемедицински документи, поради което и съдът няма основание да не им се довери. Ето защо и не е налице основанието за ангажиране на административно наказателната отговорност на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и наказателното постановление следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В настоящия случай, жалбоподателя е претендирал разноски, като в тази насока са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 04.04.2024г., видно от който са извършени такива в размер на 400 лв.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ в цялост Наказателно постановление № 24-1947000146/27.03.2024 г., издадено от Началник сектор при РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2021г. на МВР са отнети 10 контролни точки на Ю. Р. Т., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- КЪРДЖАЛИ да заплати на Ю. Р. Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5