Определение № 1843 от 14.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1843 гр. Варна, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500492 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. сл.577, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5478/07.03.2024г., подадена от М.

Н. Х., ЕГН ********** срещу Определение № 35/26.02.2025г. на съдия по вписванията при РС-Варна, постановено по заявление с вх. № 005478/20.02.2025г., с което е отказано вписване на законна ипотека на основание чл.349, ал.3 от ГПК, вр. чл.168, т.2 от ЗЗД и чл.16, ал.1 от ПВ.

В частната жалба са изложения оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че в случая вземането няма падеж и лихви не са присъдени, поради което няма как да бъдат индивидуализирани. Счита за необоснован извода на съдията по вписванията, че молбата не отговаря н ачл.3 от ПВ, т.е. че не е нотариално заверена. Сочи, че изискването за нотариална заверка касае актовете, които се вписват и заличават, но не и молбата, с която се сезира съдията п вписванията да впише или заличи акт. За необоснован счита и извода, че по молбата следва да се представи удостоверение за данъчна оценка, в което да е удостоверено наличието или липсата на данъчни задължения за имота. Поддържа, че това изискване не е относимо към вписването на законна ипотека, като сочи, че правно невъзможно е молителя да представи документи, изхождащи от трето лице. Поддържа също, че в конкретния случай не е необходимо да бъде представена данъчна оценка, тъй като материалният интерес е дължимата сума за парично уравнение на дела, която е посочена в съдебното решение и в молбата. Като следващо съображение излага, че съдията по вписванията е излязъл извън своите правомощия с посочването, че решението по делото следва да бъде обезсилено. Също така напълно не е взето предвид, че постановеното от ВРС решение за обезсилване е отменено от горната инстанция. Моли отказът да бъде отменен отказа за вписване на законна 1 ипотека и на съдията по вписване да бъде указано да извърши исканото вписване.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Служба по вписванията – Варна е образувано по заявление с вх. № № 005478/20.02.2025г., подадено от М. Н. Х., ЕГН ********** за вписване на законна ипотека в нейна полза върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по КККР на гр. Варна, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес **********, с площ от 87,80 кв.м.

С обжалвания акт съдията по вписванията е постановил отказ по така подаденото заявление, по мотиви че: 1/ не са спазени в всички изисквания на чл.16, ал.2 от Правилника за вписвания във вр. с чл.167, ал.1 от ЗЗД, а именно в молбата не са посочени падежът на задължението и лихвите, ако такива са договорени, не са представени два еднообразни екземпляра от молбата; 2/ молбата за вписване не отговаря на изискванията на чл.3 от ПВ; 3/не е представена данъчна оценка, в която надлежният орган да удостовери наличието или липсата на данъчни задължения за имота съгласно изискването на чл.264, ал.1, изреч. посл. от ДОПК; 4/по постановеното решение за делба е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело срещу Т. Н. Г.

/съделителя, на който е поставен в дял процесния имот/ и е вписана възбрана, поради което не е налице хипотезата на чл.349, ал.3 от ГПК, както и е прогласено обезсилване по право на решението за възлагане в дял и имотът е изнесен на публична продан.

Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.

В настоящия случай се касае за молба за вписване на законна ипотека.

Изискванията по отношение на същата са посочени в чл.16, ал.1 от Правилника за вписванията във вр.с чл.167, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.16, ал.1 от ПВ молбата за вписване на законна ипотека се подава в два еднообразни екземпляра, а съобразно чл.16, ал.3 вписването става чрез подреждането на единия екземпляр от молбата в книгата за законните ипотеки. Видно от приложената по делото преписка молбата за законна ипотека е представена само в един екземпляр. Следователно не е изпълнено посоченото изискване, което прави невъзможно и изпълнението на 2 изискването по чл.3.

По отношение на изискването на чл.167, ал.1 от ЗЗД за посочване на падежа на задължението и законната лихва в конкретния казус съдът намира, че в конкретния случай в молбата е следвало да бъде посочен падежът на задължението, но не и законната лихва. Касае се за задължение, възникнало по силата на съдебно решение, което също има падеж – обикновено влизане на решението в сила. Същевременно в диспозитива на решението липсва присъждане на законна лихва /ням аи мотиви в тази насока/, с оглед на което такава не е дължима и няма и как да бъде посочена.

Съдът намира, че изискванията, на които следва да отговаря молбата за вписване на законна ипотека са изчерпателно изброени в посочените правни норми – в този смисъл и определение № 64/12.05.2021г. по ч.гр.д.№ 1363/2021 г. на ВКС, I г.о. Сред същите не е предвидено такова за нотариална заверка на подписите молбата. Такова изискване не е предвидено и в друга разпоредба. В самия текст на чл.3 от Правилника за вписвания е посочено, че подлежат на вписване само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис. Молбата за вписване на законна ипотека сама по себе си не представлява подлежащ на вписване акт. Това, че вписването става чрез подреждане на молбата в книгата за законните ипотека, не й придава качество на подлежащ на вписване акт.

По въпроса за приложимостта на чл.264, ал.1 от ДОПК съдът споделя изводите на съдията по вписванията, че следва да бъде представено удостоверение за данъчна оценка, в което от надлежния орган да бъде удостоверено и наличието или липсата на данъчни задължения за имота.

Съдията по вписванията извършва служебна проверка в НАП по отношение на лицето, но не може да извърши такава по отношение на имота. Именно затова е необходима данъчната оценка. В посочения смисъл са и определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 529/05.02.2025г. по ч.гр.д. № 4843/2024 г. на ВКС, I I г.о., съгласно които изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД. Това разрешение е приложимо и в случаите на вписване на законна ипотека за обезпечаване вземането на съделител за уравнение на дела му.

Съображенията, че решението за възлагане на имота е обезсилено не се споделят, доколкото същото е отменено от въззивния съд.

Предвид липсата на някои от изискванията за вписване на молбата, посочени по-горе, съдът намира, че постановеният отказ от вписване е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 35/26.02.2025г. на съдия по вписванията при РС-Варна, постановено по заявление с вх. № 005478/20.02.2025г., с което е отказано вписване на законна ипотека върху върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по КККР на гр. Варна, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес **********, с площ от 87,80 кв.м.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му, на основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4