Решение № 260104 от 27.02.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 27.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,

VI-19 състав в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

Р. СТЕФАНОВА като разгледа т. дело № 730 по описа за 2021 година, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „И.Г.С.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, представлявано от изпълнителния директор К.Б., чрез юрисконсулта П.Х., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, срещу „С.М.Е.“АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, представлявано от Ц.Д.и П.С., за заплащане на сумата от 36 903,24 лева, представляваща възнаграждение за предоставени хотелиерски услуги - 424 нощувки, съгласно стандартен договор за групово настаняване от 05.04.2019 година, фактурирани с фактура № 262447 от 30.04.2019 година и сумата от 132,17 лева, представляваща такса отказ за анулиране на направена резервация, съгласно фактура № 262583 от 02.05.2019 година, както и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане.

Ищецът твърди, че на 05.04.2019 г. сключил с ответното дружество стандартен договор за групово настаняване, съгласно който се задължил да осигури настаняване на лица в хотел „Интерконтинентал София“ и да предостави и други услуги във връзка с настаняването за периода 22-28.04.2019 г. срещу определено в договора възнаграждение, дължимо от „С.М.Е.“АД. Излага, че договорът е сключен с оглед провеждането на поредица от спектакли, организирани от ответника през посочения период. Поддържа, че били уговорени броят и видовете стаи, които ищецът се задължил да запази за съответните дати. Сочи, че съгласно договора цените не включвали ДДС в размер на 9% и градска такса от 0,67 евро на човек на вечер. Ищецът излага, че съгласно договора цялата дължима сума следвало да бъде платена преди настаняването на групата, освен ако не е одобрено отложено плащане.

Съгласно исковата молба, на 29.03.2019 г. по искане на ответника ищецът одобрил отложено плащане в размер на 15 000 евро, като се задължил да заплати сумата в срок до 14 дни от датата на фактуриране. Твърди, че ако клиентът отмени изцяло или отчасти събитието и/или запазените стаи, в съответствие с чл. 7 от общите условия към договора се начислява такса за анулиране.

Ищецът излага твърдения, че предоставил всички услуги съгласно предвиденото в договора, но ответникът не заплатил част от тях като останал да дължи дължимата сума в размер на 37 035,41 лева с ДДС, от които 36 903,24 лева с ДДС по фактура № 262447 от 30.04.2019 г. – възнаграждение за предоставени хотелски услуги за 424 нощувки, подробно описани в исковата молба, както и сумата от 132,17 лева, представляваща такса отказ за анулиране на направена резервация, съгласно фактура № 262583 от 02.05.2019 година.

Сочи, че съгласно приложената електронна кореспонденция между страните, били направени редица промени в първоначалните резервации, както и че ответникът е препращал на ищеца детайли за резервациите, изпратени от организаторите на събитието – Т.Б.и Е.Х., които впоследствие са комуникирали директно с представители на „И.Г.С.“ АД.

Ищецът поддържа, че общият брой резервирани нощувки бил 426, от които са реализирани 424, една била анулирана и за нея е начислена такса отказ, а друга била заплатена директно от настаненото лице.

Твърди, че изпратил на ответното дружество две покани за доброволно изпълнение, съответно на 19.07.2019 г. и 26.07.2019 г., както и нотариална покана от 11.11.2019 година. Поддържа, че на 15.05.2019 г. ответникът изпратил отговор с електронно писмо, с което признал задълженията си, като поел ангажимент да погаси същото разсрочено, но дължимите суми не били заплатени. Ищецът ангажирал доказателства и прави доказателствени искания.

Ищецът моли да му бъдат присъдени разноските, направени в настоящото производство.

В законоустановения срок ответникът „С.М.Е.“АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че представените от ищеца фактури са заплатени. Поддържа, че посочените в исковата молба лица, клиенти на хотела, нямат връзка със „С.М.Е.“АД, поради което не счита, че е отговорен за претендираните от ищеца суми. Не оспорва представените с исковата молба доказателства. Не ангажира доказателства.

В законоустановения срок ищецът не депозира допълнителна искова молба.

В рамките на предоставеният му срок ищецът е депозирал писмена защита, с която поддържа изцяло ИМ. Сочи, че със събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания и приетата ССчЕ е доказал претенциите си по основание и размер.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и от приетия като писмено доказателство по делото стандартен договор за групово настаняване от 05.04.2019 година, и общите условия към него (л.16 и сл.) се установява, че ищцовото дружество се е съгласило да спре от продажба за периода 22.04.2019 година- 28.04.2019 година, 425 хотелски стаи, които да предостави на ответното дружество в качеството му на „клиент”, заедно със свързаните с това настаняване услуги на група гости за същия период, срещу заплащане от страна на клиента, при специални цени от 62 евро за единична и 82 евро за двойна стая, без включено ДДС и градска такса, съгласно чл.2 и чл.3 от договора (л.17). Страните приели, че преди настаняване на групата се дължи 100% предплата, ако не е одобрено отложено плащане.

Съгласно чл.6.3. от общите условия (ОУ) към договора издадените от хотела фактури подлежат на плащане в 30 -дневен срок от датата на издаването им, като при просрочите автоматично се начислява лихва в размер от 1% месечно, считано от датата на забавата до датата на плащането.

По повод организацията на хотелиерската услуга в чл. 2.12 от ОУ е предвидено задължение за клиента да изпрати на хотела списъците със запазените стаи не по-късно от тридесет работни дни преди датата на пристигане на групата. Страните прели, че от датата на подписване на договора до 12 дни преди датата на събитието може да се направи частично намаление на резервираните стаи до 10%, без да се дължи такса отказ.

След този срок, за резервираните и неизползвани стаи, както и за откази от резервирани стаи над 10%, клиентът дължи такса отказ, представляваща процент от пропуснатия приход от продажбата на стаята, по съответната скала на чл.7 от ОУ (л.21). Страните са договорили, че всички промени, които водят до намаляване на прихода за хотела, подлежат на начисляване на такса отказ, като тази такса варира според броя дни преди събитието когато хотелът е уведомен (л.21 гръб).

Уговорено е още, че хотелът трябва да получи писмено уведомление за отказа, а таксата отказ подлежи на плащане от клиента до 30 дни след фактурирането от хотела.

Съгласно чл.9 от ОУ (л.22), страните са приели, че по искане на клиента хотелът може да му предостави кредит по време на събитието, при условията на кредитната политика на IHG.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото формуляр за заявяване на кредит (л.30), на 29.03.2019 година ответникът е поискал от ищеца кредит в размер от 15 000 евро, одобрен от хотела-ищец при плащане до 14 дни от датата на фактурата.

С чл.1 от договора (л.16), страните са определили лицата за контакти и техните координати, както следва: за хотела В.Б., мениджър продажби с електронна поща : ******@ihg.com, а за клиента И.К., с електронна поща ******@sme.bg . Съгласно чл.15 от ОУ, страните са приели, че разменената между тях кореспонденция по електронен път е валидно и считат същата за получена, след потвърждение от сървъра на получателя.

От приетата като доказателство по делото и неоспорена от ответника справка за резервации (л.86-88) се установява, че в процесния период 21.04.2019 година -28.04.2019 година, клиентът е резервирал 426 нощувки, със съответните номера на стаи и имена на лицата-гости на хотела.

От приетата по делото като писмено доказателство и неоспорена от ответника електронна кореспонденция (л.98 и сл.) се установява, че на посочения в договора електронен адрес за контакт с хотела ******@ihg.com (чрез лицето В.Б.), са постъпили множество съобщения от Е.Х.относно промени в резервациите (списъка със стаите), включително промяна на посетители и коригиране на резервации (л.98, л.109, л.133, л.144), анулирани резервации (л.101, л.107). Инициираните от Е.Х.промени в резервациите са удовлетворени от хотела, което се установява от приобщената като доказателство по делото и неоспорена от ответника разпечатка от хотелската програма(л.83-85) и фактура № 262447/30.04.2019 година, която съдържа имената на гостите и номерата на ползваните от тях стаи за всеки ден от процесния период.

Видно от разменената кореспонденция (л.101) Е.Х.е потвърдила имената на лицата, които не се нуждаят от стая през резервирания период, сред които М.О..

От свидетелските показания на В.Б., мениджър продажби при ищеца, водила кореспонденцията с ответника (л.181), които показания съдът кредитира като безпротиворечиви и обективно дадени, се установява че настаняването на гостите било по списък на ответника. След потвърждение от клиента на резервациите на всички гости, последвали промени по настаняването на гостите, които били обсъждани с въведените като лица за контакт от страна на ответника травъл координатори – Е.Х.и Б.Т..

От свидетелските показания на К.Р., оперативен мениджър при ищеца (л.181 гръб), които съдът кредитира като обективно дадени, се установява че през 2019 година в хотела на ищеца имало групова резервация за 6-7 нощувки, с клиент ответника и във връзка с шоу с динозаври.

От приетите като доказателства по делото и неоспорени от ответника копия на фактури (л.33, л.34-79, л.80), се установява, че по процесния договор ищцовото дружество е издало три фактури, а именно: фактура № 262094/25.04.2019 година на стойност 20 000 лева с ДДС(л.33), която касае аванс, фактура № 262447/30.04.2019 година на стойност 36 903, 24 лева с ДДС(л.34), която касае възнаграждение за предоставени 424 нощувки, туристически данък и ДДС, фактура № 262583/02.05.2019 година на стойност 132,17 лева (л.80), която касае начислена неустойка по чл.92 ЗЗД за незаемане на стая 106 на името на Oliver Matthew

Myron.

Видно от приетата като доказателство по делото и неоспорена от ответника нотариална покана, рег. № 31772, том X от 11.11.2019 година на нотариус И.Д.(л.97), на 03.02.2020 година ответникът е поканен да изплати доброволно задълженията си към ищеца по сключения между страните стандартен договор за групово настаняване, за който са издадени фактури №№ 26244/30.04.2019 година и 262583/02.05.2019 година, в общ размер от 37 035,41 лева.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л.180 гръб), изготвено от вещото лице С.Ф., което съдът кредитира като обективно изготвено, се установява, че на 24.04.2019 година ответникът е заплатил на ищеца аванс в размер на 20 000 лева, за което хотелът е издал фактура № 262094/25.04.2019 година, включена в дневника за продажби на ищеца за месец април 2019 година (л.177). Установява се още, че ищец е фактурирал на ответника възнаграждение за предоставени в периода 22.04.2019 година-28.04.2019 година хотелски услуги - 424 нощувки (при резервираните 426), заедно с начисления туристически данък и ДДС на обща стойност 36 903, 24 лева, за което ищецът е издал фактура № 262447/30.04.2019 година, осчетоводена при ищеца и ответника. Установява се, че при ответника тази фактура е включена в дневника му за покупки за месец април 2019 година, както и че ответното дружество е ползвало правото си на данъчен кредит по процесната фактура (л. 178). От ищцовото дружество фактурата е осчетоводена като вземане от клиент „С.М.Е.“ АД, по дебита на сметка 411 „Клиенти“, включена в дневника му за продажби за данъчен период м.април 2019 година и прехвърлена на 09.03.2021 година по сметка 494000 „Съдебни вземания“. Падежът за плащане по тази фактура е 14.05.2019 година, плащане не е извършено.