Решение № 13 от 27.06.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Етрополе, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Административно наказателно дело № 20251830200015 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0263-000061/ 24.02.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - София, РУ -Етрополе, с което на Л. Г. М. за нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДвП и на основание чл.175А ал.1 предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна н е взема становище по основателността на жалбата, като единствено прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок – наказателното постановление е връчено на 25.02.2025 г., а жалбата е подадена на 06.03.2025 г., от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно 1 постановление намери следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 10.02.2025 година, около 09.50 часа, полицейски патрул в състав св. М. И. Т. - мл. автоконтрольор, св. М. Р. М. и св. С. С. Х., били изградили точка на контрол на бул. “Р***** срещу частен дом №****. Св. Т. и св. М. били извън служебния автомобил, а св.Х. била вътре в него. Двамата полицейски служители Т. и М., чули форсиращ се автомобил, който идвал от ул.“Максим Горки“ към кръстовището с бул.“Р***“. В момента, в който автомобилът навлизал в кръстовището и правел завой наляво, тръгвайки към тях, те забелязали, че същия се занася, като водачът умишлено го форсира, като презавива, губи сцепление с асфалта, като го привежда в състояние на „дрифт“. Двамата полицейски служители чули форсиращия се двигател, при което се обърнали към кръстовището и видели автомобила, който губел сцепление с асфалта и се поднасял със задната си част надясно.

Времето било слънчево и асфалта сух. Св. Т. веднага подал стоп сигнал и автомобила спрял.

Автомобилът бил марка „BMW“, модел „316И“, с ДК№ Е1229ВН, като водачът, който го управлявал е жалбоподателя Л. Г. М.. Същият бил сам в автомобила, като малко преди това на ул.“М***“ спрял, за да слезнат двама негови приятели – св.С К Г. и св.Д Н А, които отишли в близкото заведение „The friends“. Двамата сочат, че не са чули „да форсира двигател или да върти гуми“.

За така констатираното от свидетелите бил съставен АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без възражения, каквито не били депозирани и в законоустановения 7-дневен срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна по отношение извършените от жалбоподателя действия не се опровергават в хода на съдебното следствие.

В случая от показанията на свидетелите М. Т. и М. М., които съдът кредитира като логични, убедителни и последователни, категорично се установява, че забелязаните действия от страна на жалбоподателя са довели до напълно преднамерено изваждане на МПС от контрол.

Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели С К Г. и Д Н А, в частта, в която същите сочат, че не са чули приятеля им и жалбоподател Л. М. „да форсира двигател или да върти гуми“. Това е така, т.к. на първо място не се събраха други доказателства, които да установяват по безспорен начин, че двамата са били на мястото, което сочат в този ден и час, а на следващо място – двамата като приятели на жалбоподателя са заинтересовани от изхода на делото.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност, като тяхната компетентност 2 не се оспорва от жалбоподателя.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

АУАН е издаден на 10.02.2025 г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 24.02.2025 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, е пълна и точна, като в нея са описани фактите, които са били установени от административнонаказващия орган, и които дават възможност на съда да провери изводите му от фактическа и от правна страна.

Правилото на чл.104б т.2 от ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдебната практика на административните съдилища от цялата страна е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според съдебната практика такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него.

Горепосочените действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение. "Дрифт"-ът, като проявление на гореизложените техники и действия, е типичната хипотеза на приложното поле на чл.104б т.2 от ЗДвП. При преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване, да достигне до мястото, където е решил да извърши дрифт маневра и да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, включително да се върне към мястото, от което е дошъл. В тези случаи деянието отново се явява съставомерно по чл.104б т.2 от ЗДвП, доколкото е налице момент, независимо от неговата продължителност, в който пътят е използван не по предназначение, като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники.

В случая, с оглед на поведението на жалбоподателя - преднамереното движение с висока скорост вътре в завоя и изписването на окръжност, при която задната част на автомобила се 3 е изнесла и се е завъртяла, безспорно води съда до извод, че се касае за умишлено поведение от страна на жалбоподателя, довело до загубата на сцепление на задните гуми на автомобила, а оттам и до осъществяването на състава на процесното административно нарушение.

Приложена е коректната санкционна норма - чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, като наложената санкция - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма. Случаят не се явява маловажен, доколкото действията на жалбоподателя се били извършени на кръстовище в непосредствена близост до входа на СУ „Х Я“-гр. Е***. При така посоченото, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна, но доколкото такива не са били претендирани, нито са налице доказателства за извършването на такива, разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0263-000061/ 24.02.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР София, РУ Етрополе, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София област в 14-дневен срок,считано от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________

4