Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.10.2019, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
1989/2018
Подписан
09.10.2019
В сила
09.11.2019

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 366 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 373 гр. Габрово, 09.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ при секретаря ЕЛИСАВЕТА И., като разгледа докладваното от съдия Атанасов гр. д. № 1989 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., против И.Б.И. ***.

В исковата молба се твърди, че на

03 юни 2015 г. е сключен Договор за кредит № 259079, по който между „Фератум България" ЕООД е кредитор, а И.Б.И. – кредитополучател. Договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт), във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП, както и ЗЕТ. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Съгласно сключения от страните договор кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

По силата на сключения Договор за кредит № 259079 от 03 юни 2015 г. на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 500 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 25.60 лева, за срок от 45 дни.

Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, кредиторът следва да оцени кредитоспособността на кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което дружество е одоборено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 03 юни 2015 г. г. между И.Б.И.

/Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 259079, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от

Кредитополучателя.

Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 259079, сключен между И.Б.И. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 214.40 лв.

Ответницата не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя.

Следва да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита е била на 18 юли 2015 г., респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.

В изпълнение разпоредбата на чл.

10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 80 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

На 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По договора за кредит, ответникът не е извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 841,74 лв., от които главница: 500 лв., договорна лихва: 25,60 лв. за периода от датата на първа вноска 18 юли 2015 г. до 18 юли 2015 г. - датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 80 лв., такса за гаранция:

214.40 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 21.74 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 19 юли 2015 г. до 17 май 2018 г.

- дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Въз основа на подадено от ищеца заявление, РС Габрово е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 996/2018 г., връчена на ответницата при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Затова ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае, че по Договор за кредит № 259079 от 03 юни 2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 03 юни 2015 г. ответницата му дължи следните суми: 500 лв. главница; 25.60 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 18 юли 2015 г. до 18 юли 2015 г. - датата на последната вноска; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 214.40 лв. такса за гаранция; 21.74 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 19 юли 2015 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати и направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява по делото от назначения му от съда особен представител адвокат И.М..

В представения писмен отговор се заема становище за неоснователност на предявените искове, по следните съображения:

Ищецът не е представил по делото на хартиен носител, цитирания в исковата молба договор за кредит № 259079 от 03.06.2015г., сключен между „Фератум България" ЕООД, като Кредитор и И.Б.И., като Кредитополучател. По тази причина не става ясно има ли действително такъв договор, кога, между кои страни и при какви условия е сключен същия. Не е представено от ищеца и извлечение от преводно нареждане, от сметка на „Фератум България" ЕООД за превод на посочената сума към ответника И.Б.И.. Не е представена и счетоводна справка от счетоводните книги на ищеца, каква сума е осчетоводена в счетовството на ищеца като вземане от ответника.

Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 18 от ЗПФУР са предвидени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата. Изрично е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация и на електронните изявления, отправени съгласно този закон се прилага закона за електронния документ и електронния подпис, като специално за изявленията направени чрез електронна поща е предвидено същите да се записват със съгласието на другата страна и да имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата съдържащи се в тях. Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано - ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ - ал. 2. Електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.

По настоящето дело ищецът не е представил доказателства за съставянето на електронни документи във връзка с договора между страните, нито във връзка със съдържанието на тези електронни документи, ако такива са съставени. По делото не са представени заверени преписи от електронната кореспонденция между страните. Не са представени доказателства, от които да се установи, че ищцовото дружество, в качеството му на доставчик е предоставило на ответника съответната информация по глава III от Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние, за да се приеме, че ответника е обвързан от договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Не са представени и доказателства, от които да се установи, че ответника като потребител е реализирал правото си да се откаже от сключения договор по реда на глава IV от Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние.

За основателността на предявения иск, ищеца следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключен между страните договор за предоставяне на паричен заем от разстояние, по силата на който, ответника се е задължил да плати на ищеца сумата от 25,60 лв., представляваща печалба на кредитора за ползване на кредита. Както беше посочено по-горе, ищеца не доказа наличието на такъв сключен договор и съответна уговорка за заплащане на такса. Предвид изложеното, считам, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

За основателността на предявения иск, ищеца следва да докаже, че е сключен между страните договор за кредит, по силата на който, ответника се е задължил да заплати на ищцовото дружество и сумата от 80,00 лв. - административна такса за събиране на вземането, както и сумата от 214,40 лева - такса за гаранция. Както беше посочено по-горе, ищеца не доказа наличието на такъв сключен договор и съответна уговорка за заплащане на търсените суми. Предвид изложеното искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен и в тази му част. В допълнение следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 10а и чл. 19 ал. 3 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит, ограничават свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.

Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава и на двете клаузи неустоечен характер. А описаното като неустойка- „административна такса за събиране на вземането" и „такса за гаранция вземане" следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация, води до нищожност на клаузата.