Решение № 1032 от 05.05.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100510714 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 01.06.2021 г. СРС, 143 с-в, по гр. д. № 17615/2020 г. е признал за установено по предявените от З. С. С. против "ЕОС М." ЕООД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 16260,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.09.2011 г., 881,46 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.10.2011 г. – 18.10.2012 г., 18,41 лв., представляваща наказателна лихва за периода 30.04.2012 г. – 18.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2012 г. до изплащане на вземането , за които на 05.11.2012 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 51523/2012 г., образувано по описа на СРС, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника- "ЕОС М." ЕООД с оплаквания, че същото е неправилно и необосновано. Въззивникът излага доводи, че кредиторът е предприел действия по събиране на вземането си преди да изтече погасителната давност и не е бездействал, като последното валидно изпълнително действие по първото образувано изп.д. № 4497/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, било постъпилото на 05.01.2016 г. плащане вследствие на наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С постъпилото на посочената дата плащане давността била прекъсната. След прехвърлянето на вземането със сключения на 18.01.2016 г. договор въззивникът бил конституиран като взискател по делото. Поради наличие на основание за 1 прекратяване изп.д. № 4497/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, било прекратено и било образувано второ изп.д. № 2702/2019 г. от 25.11.2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, като второто изп. д. било образувано преди погасяването на вземането по давност. По изп.д. № 2702/2019 г. от 25.11.2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ, били предприемани действия, с които да бъде прекъсната давността. Още с молбата за образуване на изп.д. било поискано насрочването на опис на движимите вещи на длъжника и извършването на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ. На 06.01.2020 г. от съдебния изпълнител били изпратени запорни съобщения за налагане на запори на банковите сметки на длъжника, както и за налагането на запор върху трудовото му възнаграждение. В жалбата се излага, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител, или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяването на кредитора. Развиват се правни доводи да неоснователност на иска. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска. Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- З. С. С., оспорва същата. Твърди, че същата е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно, законосъбразно, обосновано и постановено без нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/15 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК разяснение когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп.д. се прекратява на основание чл. 433, ал.1., т.8 ГПК . Прави подробен анализ на правните последици от настъпилата перемпция и на въпроса за прекъсването на давността в изпълнителния процес. Твърди, че възражението на взискателя, че не можело да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради безуспешност на поискания изпълнителен способ, било преклудирано като направено за пръв път пред въззивния съд. Излага, че съгласно даденото в ТР № 2/15 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК разяснение взискателят следвало да поиска повторение на неуспешните изпълнителни способи или предприемането на нови. Твърди, че след последното валидно изпълнително действие, предприето от ЧСИ по изп. д. 4497/2012 г., довело до резултат – постъпване на суми от наложен запор на 05.01.2016 г., не се установявало в периода 05.01.2016 г. – 05.01.2021 г. да са се осъществили факти, спиращи или прекъсващи давността. Цитира практика на ВС и на ВКС по въпросите на приложението на давността. Твърди, че искането до ЧСИ за извършване на справки и насрочване на опис на движими вещи на длъжника, имплементирано в молбата за образуване на изп. д., не довело до прекъсване на давността, защото опис не бил извършен, а искането за справка и извършването й не прекъсвали давността. Във връзка с твърденията за наложени запори върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника в рамките на второто изп.д. сочи, че налагането на запор имало действие от връчването на съобщенията на третите задължени лица, но доколкото тези изпълнителни способи не довели до резултат, то следвало да се приеме, че те не са реализирани. Твърди, че давността за вземането изтекла на 05.01.2021 г. Подробно излага, че с прекратяването на производството по изп.д. № 4497/2012 г. с обратна сила се 2 заличили не само процесуалноправните, но и материалноправните последици от образуването на това изпълнително производство. Твърди, че прекратяването на изпълнителното производство имало за последица заличаването на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети действия по принудително изпълнение. Цитира практика на ВКС. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Ищецът З. С. С. твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № 2201284404044972012 г. по описа на ЧСИ С.Я. с взискател "Ю.И Е.Д.Б." АД и длъжник З. С. С. на основание изпълнителен лист от 05.11.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 51523/2012 г. на СРС. На 18.01.2016 г. взискателят прехвърлил вземането си на „ЕОС М.“ ЕООД, като цесионерът бил конституиран като взискател на мястото на цедента. В началото на 2020 г. ЧСИ пристъпил към събиране на вземанията по изпълнителния лист от 05.11.2012 г. чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Сочи, че изпълнителният лист бил издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните суми: 16260,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.09.2011 г., 881,46 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.10.2011 г. – 18.10.2012 г., 18,41 лв., представляваща наказателна лихва за периода 30.04.2012 г. – 18.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2012 г. до изплащане на вземането. Твърди, че задължението му било погасено поради изтекла в периода 05.11.2012 г. – 05.11.2017 г. петгодишна давност. Сочи, че предмет на иска били три отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че правото на принудително изпълнение на паричното вземане спрямо ищеца за сумата от 16260,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.09.2011 г., за сумата от 881,46 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.10.2011 г. – 18.10.2012 г., както и за сумата от 18,41 лв., представляваща наказателна лихва за периода 30.04.2012 г. – 18.10.2012 г., обективирано в процесния изп. лист се е погасило по давност поради неупражняването му в петгодишен срок. Излага, че правото на принудително изпълнение на вземанията за възнаградителна и санкционна лихва се погасявало с изтичане на тригодишна давност. Твърди, че най-късната известна дата, на която вземането за главница е станало изискуемо е датата, на която кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 05.11.2012 г., като от тази дата до 05.11.2017 г. течението на давността не било спирано или прекъсвано, поради което правото на принудително изпълнение се погасило по давност. Иска уважаване на иска и претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество – „ЕОС М.“ ЕООД. Ответникът твърди, че за сумата над 16260 лв., представляваща главница, искът бил недопустим, т.к. останалата част от цената на иска била за акцесорни вземания, които не можели да бъдат самостоятелен предмет на искова претенция. По съществото на спора излага, 3 че редовната молба за образуване на изп.д. прекъсвала давността, прекъсвали я и предприемането на всеки изпълнителен способ и на всяко действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ също било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприето от съдебния изпълнител и дали предприетото действие е довело до удовлетворяване на кредитора. Оспорва началния момент на течение на давността, определен в исковата молба. Сочи, че изп. д. № 4497/2012 г. било образувано на 18.11.2012 г., ПДИ била връчена на длъжника на 08.01.2013 г., заедно със съобщения за наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение. Вследствие на наложения запор върху трудово възнаграждение по делото постъпвали редовни удръжки за периода 16.04.2013 г. – 15.08.2014 г. На 28.10.2015 г. бил наложен отново запор на трудово възнаграждение като имало постъпили по делото плащания на 20.11.2015 г. и на 05.01.2016 г. След прекратяване на изп.д. № 4497/2012 г. по молба от 25.11.2019 г. било образувано второ изп. д. № 2702/2019 г. преди изтичането на предвидения в закона петгодишен давностен период. Излага, че прекратяването на изп. производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото право, не заличавало ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването на изп. д., а от прекратяването започвала да тече нова давност. Сочи, че към момента на образуване на първото изп.д. в сила е било ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно чиито постановки погасителната давност на тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Твърди, че цитираното ППВС губело силата си от отмяната му чрез даването от ВКС на ново разрешение на въпроса относно давността по ЗЗД. Новото разрешение се прилагало от датата на обявяване на ТР 2/2015г. – 26.06.2015 г. Сочи, че изтичането на погасителната давност не водело до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Иска производството да бъде прекратено в недопустимата си част. Иска исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

С определение от 13.10.2020 г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ответника за прекратяване на производството поради недопустимост за сумата над 16260 лв.

С решение от 01.06.2021 г. първоинстанционният съд изцяло е уважил исковата претенция на З. С. С..

Изпълнително дело № 20128440404497 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано на 18.12.2012 г. по молба на " Ю.И Е.Д.Б." АД срещу З. С. С. въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2012 г. по ч. гр. д. № 51523/2012 г. на СРС въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за осъждане на длъжника да заплати на Ю.И Е.Д.Б." АД сумите от 16260,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2012 г. до изплащане на вземането, 881,46 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.10.2011 г. – 18.10.2012 г., 18,41 лв., представляваща наказателна лихва за периода 30.04.2012 г. – 18.10.2012 г., и 936,40 лв., представляваща разноски по делото.

С молбата взискателят е поискал налагане на запор върху банковите 4 сметки на длъжника, както и запор върху трудовото му възнаграждение.