Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 26.10.2018, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
2219/2018
Подписан
26.10.2018
В сила
15.11.2018

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.64 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.180 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

26.10.2018 г. номер

.................. град

ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд на 12 октомври

Тринадесети наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

Секретар:

ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело номер 2219 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Х.М.С., с ЕГН: **********,*** против Наказателно постановление № 107 от 21.05.2018 г. на ***на Областна дирекция о безопасност на храните – Плевен, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗАНН е наложил на Х.М.С., с ЕГН: ********** Глоба в размер на 500 лв. на осн. чл. 48, ал. 1 от Закона за храните за извършено нарушение по чл. 23, ал. 3 от Закона за храните.

В депозираната до съда жалба моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно призован, явява се лично. Излага подробни съображения за отмяна на издаденото му наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител !!!

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Допустима е, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 107 от 21.05.2018 г. на ***на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 0001428 от 10.04.2018 г., от който е видно, че:

На 09.03.2018 г. при извършена проверка на смесен магазин, находящ се на адрес – гр. Плевен, ***, ул. ***, собственост на ЕТ „С.-Х.С.“, с Удостоверение за регистрация по ЗХ № ***/01.02.2012 г. и рег. № ***се установи, че не е осигурено обучение на лицата в съответствие с извършваните от тях дейности при търговията с храни за спазването на хигиенните изисквания, правилата за добри практики и за прилагането на системата за управление на безопасност на храните. Констатациите от извършената проверка са отразени в Констативен протокол № 0029239/09.03.2018 г.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя Л.И.И. на длъжност главен инспектор отдел КХ, в присъствието на свидетеля П.Д.М. и в отсъствието на жалбоподателя Х.М.С..

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане !!!

Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство.

От данните по делото е видно, че същото е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя.

От АУАН-а е видно, че същият е съставен на дата 10.04.2018 г., но в графа

/дата на подписване на акта/ липсва такава и нестава ясно, на коя дата актосъставителят и свидетелят по АУАН-а са положили своите подписи върху същия.

Процедурата по съставяне и предявяване на АУАН е строго регламентирана в ЗАНН, съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН !!!

Всеки акт за установяване на административно нарушение според закона БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ СЪСТАВЯ В ПРИСЪСТВИЕТО НА НАРУШИТЕЛЯ И СВИДЕТЕЛИТЕ , които са присъствали при извършване или установяване на нарушението !!!!

Така визираното нормативно изискване което е задължително за всички съдебни инстанции означава, че актът задължително трябва да се предяви на лицето, срещу което е съставен.

КАТЕГОРИЧНО в случая се установи, че физическото съставяне на акта и самото оформление на акта като официален документ , е станало в отсъствието на нарушителя /жалбоподателя по делото /.

Анализът на горецитираната правна норма и установената трайна съдебна практика води до единствения извод, че АУАН може да се предяви на едно лице само и единствено след като е завършен процесът по неговото надлежно оформяне, за да може лицето подробно да се запознае в какво точно нарушение е обвинено, респективно и коя е нарушената законова норма за да може адекватно да осъществи своето конституционно право на защита .

Горното води до извода, че актът е съставен в отсъствие на лицето сочено за нарушител, но освен това и фактическия състав по чл.43 ал.1 от ЗАНН не е изпълнен докрай.

Хипотезата на документиране на отказ по чл.43 ал.2 от ЗАНН може да бъде изпълнена единствено когато е налице съставен акт, направен е опит да бъде предявен на лицето и то е отказало !

Очевидно, че след като към момента на приключването на действията по съставяне на акта, не е присъствало съответното лице, то и актът не е бил предявен на нарушителя, следователно не може да се приеме, че е налице отказ от страна на жалбоподателя, поради което действията на актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта се явяват в нарушение на горецитираните две правни норми на ЗАНН.

Отсъствието на лицето при съставянето на акта не освобождава органа от задължението да връчи акта на нарушителя за запознаване със съдържанието, съобразно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, и при отказ да го подпише, да оформи акта съобразно правилото на чл.43 ал. 2 от ЗАНН !!!

В случая, актът е съставен в отсъствието на жалбоподателя и по делото няма никакви данни, от които да се съди, че му е предявен за запознаване със съдържанието и за връчване.

Видно от покана, с изх. № 197 от 09.03.2017 г., същата е адресирана до жалбоподателя, в която е отразено, че следва да се яви за съставяне и връчване на АУАН.

Поканата не е получана от жалбоподателя, видно от приложено писмо с обратна разписка, на която е отразено „непотърсена“.

Разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН е императивна и гарантира правото на участие и защита на нарушителя в рамките на производството пред органа. За последния съществува задължение при съставяне на акта в отсъствие на нарушителя да го връчи и едва след отказ, да го оформи при условията на чл.43 ал.2 от ЗАНН.

В случая АУАН не е предявяван на жалбоподателя и не е било налице основание за приложението на чл.43 ал.2 от ЗАНН !!!

След като актът не е бил връчен по надлежния ред, наказващият орган е бил длъжен да върне преписката съобразно задължението си по чл.52 ал.2 от ЗАНН, което не е сторил.

На следващо място, ЗАНН предвижда, че всеки АУАН се съставя в присъствието на нарушителя /чл.40 ал.1/ !!!

Само когато той е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, последният се съставя в негово отсъствие /чл.40 ал.2 от ЗАНН/.

Налице са две хипотези по този текст - нарушителят не може да се намери, или се намира, но не се явява за съставяне на АУАН след покана. И в двата случая, при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща на привлечения към отговорност за предявяване и подписване /чл.43 ал.4 от ЗАНН/.

Недопустимо

, както в случая е ,

АУАН-на да се състави в негово отсъствие вместо да му се предяви или да бъде потърсен, за да му се предяви акта и да се подписва свидетел на АУАН, че привлеченият към административна отговорност е отказал да подпише акта, който не му е бил предявяван изобщо !!!

Подписът на привлеченият към отговорност удостоверява, че АУАН му е бил предявен, независимо дали АУАН е съставен в негово присъствие или не.

Свидетелят, удостоверяващ отказ от подписване, удостоверява, че АУАН е предявен, но лицето е отказало да го подпише. В случая се установи, че АУАН въобще не е бил предявяван. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита, поради което НП следва бъде отменено само на това основание.

В тази връзка следва да се отбележи, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат !!!

Първата група свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя.

Втората група свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител.

Третата група свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.

Четвъртата група свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН.