Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 467 от 04.02.2022, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Наказателно дело от общ характер 163/2021
Вид
Протокол № 467
Подписан
04.02.2022
В сила
04.02.2022
Състав
Димитър Стефанов Михайлов

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 467 гр. Провадия, 14.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов

Съдебни

В. И. А. заседатели: С. Х.а Г. при участието на секретаря М. Янч. М. и прокурора Т. М. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Ст. Михайлов Наказателно дело от общ характер № 20213130200163 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ВАРНА- ТО ПРОВАДИЯ , редовно уведомени от предходно съдебно заседание, се представляват от прокурор Т.Т..

ПОДСЪДИМИЯТ Г.С. Ю., воден от ОД „Охрана“-Варна, се явява и с адв. Д.И., АК-Варна, назначена за служебен защитник на подсъдимия на досъдебното производство.

ПОДСЪДИМИЯТ ИВ. СЛ. СТ., воден от ОД „Охрана“-Варна, се явява и с адв. Д.И., АКВарна, назначена за служебен защитник на подсъдимия на досъдебното производство.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. АЛ. П. редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. В.В. АК Варна, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Съдът поиска становище от страните по хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва постъпило по делото писмо от Община Д. с вх. № 5373/03.12.2021 г. с което ни уведомяват, че не могат да ни предоставят исканите видеозаписи поради това, че записите от камери на Община Д. се съхраняват 45 дни.

1

Съдът покани подсъдимите да дадат обяснения по обвинението.

ПОДСЪДИМИЯТ Г.С. Ю. , със снета по делото самоличност, заяви: На 10 февруари се събрахме тримата - aз, И. и Г. , и брат му на И., който беше свидетел по делото, пред улица „Струма“ № 2 и решихме взаимно тримата да направим кражба, независимо каква, но преценихме на кафе машини. Тримата се качихме на автомобила, аз И. и Г.. Това го говорихме и пред брат му на И., дори го канехме и него и той да се качи, но той отказа.

От гр. Д., кв. „Гъбената“ потеглихме около, мисля че беше 21.30 ч. – 22.00 ч. посока С..

Когато се снабдихме с инструменти - ножица и лост за разбИ.е на кафе автоматите стигнахме до с. С. тримата, където аз и И. слязохме от колата с ръкавици, с маски, прескочихме училищната ограда, влязохме вътре, разбихме кафе автомата, взехме монетите от вътре, качихме се на колата. Г. беше в колата под готовност, И. му каза да седне на шофьорското място. Ако има да потегля. Добре мина, никой не ни видя. После И. се качи пак на шофьорската страна и потеглихме в посока, през Б. минахме, селата много не мога да ги кажа, където заредихме на бензиностанция. Това е бензиностанцията от където гледахме записа предишното заседание. Там Г. слезе, зареди с крадените монети, преброих 30 лв., не знам по колко бяха монетите точно, но 30 лв. бяха. Зареди за 30 лв. гориво. От там потеглихме посока… не мога да кажа селата, не ги знам. Имам мъглив спомен, че спряхме в селото, където имаше нещо като медицински център. Имаше медицински кръст, който светеше. Там имаше няколко машини, една ли две ли, не си спомням. От там потеглихме все напред в някакви други села. На И. сестра му живее в Г..

Там нищо не сме направили. Върнахме се пак в обратна посока. Мисля, че още една разбихме, но не си спомням в кое село. През това време докато вкарвахме парите в колата от монетниците, Г. седеше вътре. Отгоре имаше по 2 и по 1 лв. монети, които се виждаха.

На втората машина като отидохме те липсваха от парите. Не знам, как е станало това, но липсваха. На връщане стигнахме до кв. „Гъбената“. Може би 5.30 – 6.00 ч. на тази улица там паркирахме колата. Слязохме от колата, светнахме фаровете и пред фаровете почнахме да си разделяме монетите. Падна ни се по 70 лв. на човек. Казахме на Г.: „Г., няма да ни стигнат, дай да направим още престъпления“. Той каза: „Не, аз се отказвам“. Г. си взе дажбата от монетите, които са крадени и не знам къде замина. Ние двамата с И. потеглихме в друга посока. Отидохме до Т.. Преди да отидем до Т., спряхме на бензиностанцията на Б. и от там си взех водка „Флирт“ - 200 гр. Изпих я. Стигнахме до Т., но не помня какво съм направил там вече. Не сме разбивали повече кафе-машини след като се разделихме с Г.. След това не помня нищо. Това е, което искам да кажа.

На въпроси на прокурора: Нея вечер се събрахме тримата, беше раничко. Случайно се срещнахме пред ул. „Средец“ № 2. Там се събират, на И. зет му, една стая тя е направена, хазартна стая.Там се събират момчетата да играят хазарт. Всички отиват там. И аз отидох там, бях пиян и видях И.. Г. мисля, че беше вътре, не си спомням. Поканих ги да излязат на вън и ги попитах: „ Защо не играете?“ И. каза: „Нямам пари, Г. също няма пари“. Аз имах 6 лв. мисля, че 10 лв., там някъде. Викам: „и аз нямам“ и решихме да извършим 2 кражба независимо каква, но взехме взаимно решение – за кафе автомати. Около 21.30 22.00 ч. тримата се качихме в колата. На И. брат му беше там. Снабдихме се с ножица и лост, аз имах на ул. „Струма“ 2, там точно е брат ми и аз там живея. Сложихме инструментите в багажника. Като отидохме на първият кафе автомат в С. имаше видеокамера. Мисля, че като отворихме кафе-машината я видях. Отваряхме кафемашините с ножицата, напънахме катинара, изрязахме катинара, той падна на земята и след това напъхахме лоста в цепнатината на машината, разтворихме и машината се отвори. Взехме монетника долу и после монетника горе. Монетника взехме с дърпане.

Горното има някакъв начин с дърпане мисля, че го изкарахме, долу нищо, само с лост.

Мисля, че част от горния монетник се счупи. Часовника ми падна, но аз след това разбрах, мисля че на бензиностанцията. Не знам кой, какво носеше към колата, но излязохме двамата с И.. Единият от нас носеше монетника, а другият инструментите. В колата изсипахме парите, Г. направи масичка от облегалката на седалките, мисля че една част пак от облегалките на това…изсипахме на задната седалката на парцалчето. Аз седях на задната седалка и Г.. После аз минах отпред като спряхме на бензиностанцията, разменяхме се. В момента никой не ги броя стотинките, само стояха там. Монетниците, в движение докато караше И., прозореца се отваряше и се мяташе през прозореца. Г. го направи това. Кафе автоматите, които разбихме бяха 4 или 5. Всичките по този начин ги разбихме, както обясних за първия. Сумата, която взехме беше 3х7 и като си разделим по 70 лв., имахме за бензин разход пак от крадените монети, купувахме си водки-модки и липсваха дори от парите. Убеден съм, че липсваха. Парите бяха по 70 лева като си разделихме, това са 3х7=.. 210 и имаме 30 лв. разход. Може би към 500 - 600 лв. сме взели от автоматите, а тези които липсваха - не знам там. Като пътувахме за бензиностанцията аз изброих 30 лв. на монети. Аз стоях тогава в колата отпред. Монетите взех отзад, Г. ми подаваше и аз изброих 30 лв. на монети. Дадох ги на Г. в ръката. Г. слезе на бензиностанцията и ги подаде на човека, не знам дали ги е броял, не си спомням и заредихме. Решихме Г. да слезе на бензиностанцията да зареди, защото повечето аз съм познат в околията на Провадия и на Д., а него не го знаят. Може би няма да се усети никой. Той е по малко познат, но тъй стана че разбраха. Бяхме задържани от органите на МВР гр. Провадия в с. Б., в на И. леля му. В нас тогава имаше стотинки в една черна торба. Арестуваха ни, сложиха ни белезници и парите останаха там, под масата. Аз го казах в Районното, но на следващият ден. Господин Г. се опита да разясни нещата, да ги открият. Не знам, дали са ги открили. Когато ни задържаха, сложиха ни белезници, аз бях в отделна кола, И. в друга кола. Аз бях в средата на седалката и от лявата ми страна имаше полицай, и от дясната ми страна имаше полицай. Наведоха ми главата надолу и до Провадия това са 7 км. не мога да преценя колко минути сме направили до Провадия.

Незнам от коя страна беше така нареченият г-н М.. Той ме удряше. Питах го, защо ме удря, той каза: „Ще видиш ти“. Той има някакви стари мисли в акъла си.. тоест, сестра му в с. Б. има магазин и беше разбит този магазин. Не знам от кого. И аз имам жена там и от време на време ходя при нея. Той мисли, че съм аз, пък не съм аз и гледа да си го изкара на мен. Господа заседатели, вие не сте доктори, не сте лекари или експерти, но искам да 3 се изкажа: „Възможно ли е човек да си счупи, да си разкърви носа в облегалка на седалка?

Да си надуе и посини окото и да си спука главата?“ После отидохме в Районното управление. Здрав и прав влязох вътре и ме сложиха при И.. След 2-3 мин ни разделиха, мен ме качиха горе за разпит, И. остана долу. На 2- рия етаж, 3 стая от дясно. Имаше една алуминиева бухалка. Още докато влязох вътре не ми свалиха дори белезниците. Тоз, г-на М. започна да ме рита, събори ме долу на земята и с кубинка или обувка ми разби носа.

На мен ми причерня, аз бях пиян и афектиран и започнах да псувам. Дори г-н Г. ме съжали и му казваше „недей М.“. Той взе бухалката и продължаваше да ме удря по гърба.

След това ме свалиха долу в килиите, ни си спомням как ме свалиха. От болки крещях, виках за помощ. Никой не се явяваше. Изкъртих едно парче от нара, една дъска и блъсках и чуках на вратата за помощ. Пак никой не идваше. Блъснах с дъската по камерата и камерата падна долу. Изместих я настрани. Всичко в стаята беше кръв. Аз виках, крещях, но сам не се удрях. По едно време, като се отвори вратата и като видях доктора помислих, че Господ слезе. Пред доктора не си спомням дали съм се удрял сам. Не знам, какво ми би доктора. Може би съм отправял обиди и заплахи и към служителите. В мен бяха останали стотинки от кражбата - 21 лв. ли беше не си спомням точно , тях ги предадох на полицаите.

Въпрос на адв. В.: Да кажете на съда, къде се намира тази къща в която вие тримата се събрахте за първи път тази вечер?

ПРОКУРОР: Възразявам на въпроса. Подсъдимият обясни, даже каза и адреса на къщата.

ПОДСЪДИМИЯТ Г.С. Ю.: Къщата, където се събрахме е в „Гъбената махала“.

Въпрос на адв. В.: Кой предложи в крайна на краищата вие да тръгнете тази вечер, да обиколите някои села и да направите някои бели?

ПРОКУРОР: Възразявам на въпроса отново, тъй като подсъдимият отговори на тези въпроси.

ПОДСЪДИМИЯТ Г.С. Ю.: Незнам дали има значение кой е предложил, добре, ще кажа аз че съм предложил, обаче вашият обвиняем не мислете, че ще се отърве така. Той е виновен. Аз предложих.

На въпрос на адв. В.: Автомобилът, с който двамата с И. влизаме и разбиваме кафемашините беше в С. в една тъмна уличка, на 20-30 метра от кафе-машината. От кафемашините не се виждаше автомобила, бая напред беше. При другите случаи също, спирахме в тъмни улички или в една уличка по нататък. През това време Г. стои в колата и е присвоявал от монетите. Не мога да кажа, колко пари е присвоил, но липсваха голяма част от монетите по 2 и по 1 лв. Аз като сипвам монетите на задната седалка гледам, че отгоре има по 2 и по 1 лв., на монети, но след втора разбита кафе-машина сипвам и гледам, че ги няма отгоре тези по 2 и по 1 лв. В кв. „Гъбената“ станах дори да го ударя, но И. каза: „Остави го“, той си взе парите и отпраши. Г. не предложи да го проверя дали 4 има други крадени монети в него. Аз бях ядосан и И. разбра, че ще го ударя и ме бутна в колата да не стане беля. Ние вдигнахме голяма аларма и И. каза: „ Да не се разчуе да ни видят хората, влез в колата“. Когато го видях Г. в началото беше напрегнат, не е бил пиян. Освен тези два инструмента ножица и лост ползвахме маски, които Г. ги направи.

На Г. жена му я познавам, но не съм влизал в разговор с нея, само визуално. Не знам къде се намира в момента тя и в какви отношения са.

На въпроси на съда: Когато решихме да ходим да правим тези кражби първоначално не се бяхме разбрали кой, какво ще прави. С Г. за пръв път правя такова престъпление за кафемашини. Преди пак бях осъждан за кафе-машини. Просто реших аз и И. да слезем, не Г..

С мен Г. не е участвал в кражби на кафе-машини. Колата всеки път беше на 20-30 метра в някоя уличка. Когато спирахме колата и отивахме към кафе-машината Г. знаеше къде отиваме. Ние като се върнахме от Т. в кв „Гъбената“ заспахме и то се съмна. Отрезнях, хванахме една кола до с. Б.йско и от с. Б., за си купувам водка с крадените пари и пак продължаваме да пием с на И. зет му. И., не си спомням дали е пил, мисля, че употреби някакъв алкохол, но не голямо количество.