Решение № 269 от 07.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова в присъствието на прокурора С. Н. Х. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605525 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XХII от НПК.

С присъда от 11.12.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 7317/2023г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 115 състав, подсъдимият Б. Д. е признат за виновен по обвинението му за две престъпления по чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца за всяко едно от тях, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.23, ал.1 НК съдът е наложил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание от десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение също е отложено за срок от три години.

Със същата присъда съдът е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал.1 НК.

На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият Д. е осъден за заплати направените по делото разноски – 883, 83 лв. по сметка на СДВР; 200,00 лв. по сметка на СРС, както и разноските на частните обвинители И. Б. И. и В. В. М. – по 1500 лв. на всеки от тях за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Б. Д. чрез защитника му. В жалбата се твърди, че присъдата в частта, с която 1 подсъдимият е признат за виновен, е незаконосъобразна, необоснована, постановена при допускане на съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане съдът да отмени присъдата в тази част, като признае подсъдимия за невиновен и го оправдае, алтернативно – да измени присъдата с намаление на наказанието.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от частните обвинители И. И. и В.

М. чрез повереника им. Излагат се доводи, че първоинстанционната присъда почива на обоснован анализ на събраните и проверени по делото доказателства, затова, при правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е направил и законосъобразни правни изводи. Прави се искане да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а присъдата да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Софийска градска прокуратура предлага първоинстнационната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна, правилна и съответстваща на доказателствата по делото.

Повереникът на частните обвинители И. и М. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка съответства на събраните и проверени доказателства по делото, поради което са направени законосъобразни правни изводи, довели до признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1, вр. с ал. 1 НК. Прави искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Претендира направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подзащитният му бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Посочва, че необосновано Софийският районен съд е дал вяра основно на показанията на свидетелите И. и М.. Твърди, че не е установена датата, на която е извършено инкриминираното деяние, което възпрепятства защитата. Изтъква, че в хода на въззивното съдебно следствие свидетелят И. е заявил, че процесното събитие се е случило в следобедните часове, но от приетата като писмено доказателство пътна книжка и свидетелските показания на управителя на фирмата, в която подсъдимият работи, се установявало, че по това време той е упражнявал трудовата си дейност. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че предварителната проверка била инициирана от лице на име Е. Д.а, което не било установено. Сочи още, че приетият като веществено доказателство газов пистолет не съответства на описанието в показанията на свидетелите М. и И., а свидетелят М. дори посочил пред СРС, че оръжието не било насочено срещу него, а единствено срещу свидетеля И.. Излага доводи, че влошените междусъседски отношения, за които пред въззивния съд дава показания свидетелката В., са предизвикали ответното действие от страна на частните обвинители.

2

Подсъдимият Д. дава обяснения, в които отрича да е извършил инкриминираното деяние.

В последната си дума посочва, че е невинен и че не познава свидетеля М., а поведението на свидетеля И. се дължи на влошените им отношения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и възражението срещу нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Б. Д. (кредитирани частично), показанията на свидетелите И. И., В. М., К.Г., Н. Д.а (кредитирани частично), А. Д. (кредитирани частично), И. Ц. и П. И.; писмените доказателства и доказателствени средства – писмо от Държавна психиатрична болница „Свети И. Рилски“, писмо от Център за психично здраве „Проф. Н.

Шипковенски“, протокол за претърсване и изземване, справка за съдимост, писмо от ГД“ИН“, писмо от НОИ, писмо от СО, Район Нови Искър, с приложени жалба, документи за собственост на поземлен имот и извадка от цифров модел на система „Софткар“, писма от „Петлите“ ЕООД, ведно с пътна книжка, нотариален акт от 22.08.2024 г. за покупкопродажба на недвижим имот; веществени доказателства – снимков материал; и чрез експертните способи на доказване – заключенията на балистична експертиза, 2 броя комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи.

В хода на въззивното съдебно следствие към доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав приобщи обясненията на подсъдимия Д. (л. 44-45 от въззивно дело), показанията на свидетелката Е. В. (л. 50-51 от въззивно дело), на свидетеля И. И. (л.56 от въззивно дело), на свидетеля В. М. (л.56-57 от въззивно дело) и извърши оглед на пътна книжка на подсъдимия Д. за второ тримесечие на 2021 г., бус марка „Рено“, рег. № СВ 6257 АБ, обективиран в протокол от публично съдебно заседание, проведено на 3.11.2025 г. (л. 46 от въззивно дело). Новосъбраните доказателства не са основание за ревизия на фактическите изводи на първата инстанция по съществените обстоятелства от предмета на разглеждане.

Обосновано районният съд е приел, че подсъдимият Б. М. Д. е роден на 28.12.1972 г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан (на наказание пробация за хулиганство, включващо и акт на физическо насилие по отношение на полицейски служител), със средно образование, трудово ангажиран, с адрес: гр. ****, ЕГН **********.

На неустановена дата през юни 2021 г., следобед, подсъдимият се намирал на домашния си адрес в гр. ****. В това време свидетелите И. И. и В. М. посетили поземлен 3 имот, собственост на майката на свидетеля И. – Л., който бил съседен на имота на подсъдимия. Между подсъдимия и семейството на св. И. съществували трайно влошени отношения, породени от обстоятелството, че преди закупуването на имота подсъдимият и негови роднини го използвали за паркиране на автомобили, а св. И. и майка му Ф. Л. предприели действия по изграждане на ограда.

При пристигането си св. И. паркирал автомобила си в близост до входната врата на имота на подсъдимия. Двамата свидетели – И. и М. – слезли от автомобила и се насочили към имота на Л.. В този момент подсъдимият започнал да ги обижда и заплашва и заявил, че ще продължи да паркира автомобилите си в съседния имот.

След като влезли за кратко в имота, свидетелите се насочили обратно към автомобила на И., когато подсъдимият се приближил към тях, като продължавал да ги обижда и заплашва. Св. И. го избутал, тъй като подсъдимият застанал в непосредствен близост до него.

Тогава подсъдимият извадил носения от него газ-сигнален пистолет „Zaza Mini P29“, фабр. № Т 570337, който заредил в присъствието на двамата свидетели и последователно го насочил първо към И., а след това към М., като се заканил, че ще ги убие и ще продължава да си паркира автомобилите в имота. Свидетелите се уплашили, като изпитали силен страх за живота си.

След това подсъдимият се прибрал в дома си, но от терасата на жилището си продължавал да крещи, да заплашва, че ще застреля св. И. и насочил по посока на И. и М. предмет, който изплашените свидетели оприличили на автомат.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства въззивният съд на свой ред установи, че по несъмнен начин са доказани както инкриминираното деяние, така и фактът, че подсъдимият е извършителят му. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия първата съдебна инстанция е събрала необходимите по чл. 102 НПК доказателства, които са позволили правилното решаване на въпросите по чл. 301 НПК. Възприетите от първата инстанция фактически положения са обосновани, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници и е обосновал достатъчно ясно и пълно съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от доказателствата и не е кредитирал други. По този начин е проследим пътят за формиране на вътрешното му убеждение, като е гарантирано и правото на подсъдимия да разбере въз основа на какви доказателства е бил признат за виновен, за да оспори ефективно тези изводи пред втората инстанция по фактите, както и фактически го е направил.

Въззивният съд обсъди възраженията на защитата по анализа на доказателствата и прие, че те са неоснователни. В мотивите на присъдата не е допуснато превратно тълкуване на нито едно доказателство. Твърдението, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че предварителната проверка била инициирана от лице на име Е. Д.а, чието съществуване не е могло да бъде установено, не е от естество да изясни липса на пълнота на 4 анализа на доказателствата, защото инициаторът на проверката няма правно значение за доказване или опровергаване на обвинението. Въззивният съд приема, че подателят на сигнала действително е прикрил своята самоличност, като би било спекулативно да се разсъждава дали е сторил това, защото се е страхувал от саморазправа от подсъдимия, или защото е искал да си спести всякакви процесуални неудобства, включително да бъде разпитван като свидетел със задължение да говори само истината, а при неизпълнение на задължението – да носи наказателна отговорност. Значимо за изхода на делото е единствено това, дали изложените фактически твърдения в обвинението са верни или не.

Обосновано в основата на установената фактология на събитието са поставени показанията на свидетелите И. и М., които въззивният съд на свой ред кредитира, след като обсъди съдържанието им самостоятелно и в логическата връзка с останалите доказателствени източници. Показанията на свидетелите са вътрешнологически хомогенни и последователни, хронологично подредени и кореспондират с изложеното от свидетеля Г., заключенията на КСППЕ и балистичната експертиза, както и с протокола за претърсване и изземване от жилището на подсъдимия.