Решение № 5467 от 09.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5467 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100103393 по описа за 2022 година искове с чл. 55, ал. 1 (без основание, евентуално на отпаднало основание) от ЗЗД:

Ищецът - „М." ЕООД, твърди че през м.07.2019г. Р. М.а била назначена за управител на търговско дружество „М." ЕООД. Едноличният собственик на дружеството поставил задача да се ревизират всички транзакции на дружеството за последните пет години. Било констатирано, че през 2016г. били извършени два превода с основание – „доплащане по договор" на ответника - Х. С., както следва:

- 18 962,50 лева, извършен на 15.07.2016г. (****); и

- 20 531,30 лева, извършен на 26.10.2016г. (****);

След разговора с едноличния собственик на дружеството, последният заявил, че договор не му бил предоставян. По тази причина ищецът счита, че престацията била при изначална липса на каквото и да било основание, евентуално от страна на г-н С. нямало изпълнение.

С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплатят сумата от 39 493,89 лева, получена без основание.

Претендира още и разноски.

Ответникът - Х. Ц. С., оспорва иска:

- претенцията била неясна и по тази причина нередовна;

- имало привидна сделка, като управител на дружеството всъщност била И. И., а дружеството било контролирано от И. М.а;

- описана е търговско-правната връзка между „С.п.“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и И. М.а.

1

С оглед изложеното, моли да се отхвърли претенцията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Според ТР, "М." ЕООД, ЕИК ****, е имала следното представителство:

От 12.03.2010 г. И. И. М.а, до 14.11.2014 г.

И. р. И., Държава до 09.07.2019г.;

Р. с. М.а до 03.04.2023г.;

М. Д. М. до 24.05.2023г.

А от 03.05.2023г. управители са М. М. и Р. М.а.

И. М.а е била едноличен собственик до 14.11.2014г., когато дяловете са прехвърлени на М. М. за сумата от 5 лева.

Между ищцовото дружество, И. М.а и ответника е сключен на 20.10.2014г. договор за посредничество. Предмет на сделката е консултиране (чл. 1). Работатата се счита извършена и приета в деня на подписване на договор между клиента и възложителя (чл. 4).

Възнаграждението на изпълнителя е 21 000 €, такова се дължи и на изпълнителя (л. 7).

Тази двустранна сделка е във връзка с Договор от 22.01.2014г., сключен между „С.п.“ ЕООД и е. М.а. Възнаграждението е 3 % без ЗДДС от 3 000 000 € (чл. 3), то се заплаща на 2 части, като втората е към момента на „окончателното плащане“. Аргумент за това е и ДС към договора, в което изрично се сочи, че може да се привлече външен консултант – раздел II, т. 3.

Във връзка с процедура по ЗУТ, свързана с имота, предмет на сделката е Протокол № ЕС-Г-20 от 08.03.2016г. и останалата, представена по делото документация в тази насока – л.

56-63. Тези обстоятелства са обсъждани в ел.кореспонденция (л. 139 и сл.). Единият от получателите е М. М. (л. 139, л. 138, л. 141 и т.н.)

Междувременно, на 08.07.2015г. „Р.“ ЕООД е прехвърлил на „А.В.“ АС ½ от дяловете на „С.п.“ ЕООД.

"А. ББ" ЕООД - Заличен търговец/ЮЛНЦ, ЕИК ****, което до 27.04.2016г. е било собственост на А.В. АС, Идентификация 10261718, Чуждестранно юридическо лице, Държава: ЕСТОНИЯ

Депозирано е ССчЕ заключение, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 26.09.2023г., се установява:

От предоставените банкови извлечения за движението по левова и еврова сметка на дружеството за периода 01.03.2010г. – 16.08.2018г. се констатират следните плащания 2 относими към поставения въпрос:

- на стр. 63 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на 03.07.2015г. на стойност 2 816,40 лева с наредител „В.И.Г.“ ЕАД с основание „плащане по фра 92 за с-ка на „Р. ЕООД“;

- на стр. 75 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на 04.12.2015г. на стойност 2 426,64 лева с наредител „В.И.Г.“ ЕАД с основание „плащане по фри 104 и 106/2015 за с-ка на Р. ЕООД“;

- на стр. 78 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на 07.01.2016г. на стойност 1 200 лева с наредител „А.Р.Е.“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра 108/30.12.2015г. м.12 за с-ка на „Р.“ ЕООД;

- на стр. 80 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на 08.02.2016г. на стойност 1 200 лева с наредител „А.Р.Е.“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра 110/01.02.2016г. м. 01.2016 за с-ка на „Р.“ ЕООД;

- на стр. 82 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на 08.03.2016г. на стойност 1 356 лева с наредител „А.Р.Е.“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра 113/29.02.2016г. за с-ка на „Р.“ ЕООД. Следва да се отбележи, че в дневник продажби за м.02.2016г. дружеството е посочило тази фактура под номер 112;

- на стр. 83 от банково извлечение за сметка в лева съществува постъпило плащане на 01.04.2016 г. на стойност 1 200 лева с наредител „А.Р.Е.“ ЕАД с основание „плащане по ф-ра 114/01.04.2016г., консулт.услуги 03/2016“. Посочената в основанието фактура е декларирана от дружеството в дневник продажби за м.04.2016 г. с получател „Р.“ ЕООД За посочения период не се откриват други записи отразяващи плащания във връзка със задължения на „Р.“ ЕООД към „М.“ ЕООД. Не са открити плащания с наредители „С.П.“ ЕООД или „Р.“ ЕООД по банкови сметки на „М.“ ЕООД.

След проверка на предоставените от НАП дневници продажби и справки декларации подавани по ЗДДС от „М.“ ЕООД за периода 01.2014г. – 12.2016г. не се констатират за посочения период издадени фактури към „С.П.“ ЕООД. Към „Р.“ ЕООД в дневниците продажби са отразени следните фактури:

7 превода за периода от 07.2015г. до 01.04.2016г. на обща стойност 10 199,04 лева.

Това е цена за консултантски услуги.

- Фактура 118/10.05.2016г. , към този момент г-н М. контролира ищцовото дружество (л. 64) - издател/доставчик „М.“ ЕООД, ЕИК ****, получател „А. ББ“ ЕООД, ЕИК ****. Вписано основание във фактурата: „Посреднически услуги при договаряне на покупко-продажба на дружествени дялове на С.П. ЕООД - 50% / 2% от 2 100 000 евро“.

Обща стойност на фактурата – 21 000 евро (41 072,43 лв.) без ДДС. Няма начислен ДДС като е посочено основанието за това, а именно: чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.

От получената от НАП информация е видно, че фактурата е декларирана в дневник продажби по ЗДДС за данъчен период 05.2016г. на ред 1 с основание „посреднич. услуги по покупк“, но с номер на фактура 0000000117/10.05.2016г. Стойността по фактурата в размер 3

41 072,43 лв. е декларирана в дневника в клетка „данъчна основа на освободени доставки и освободени ВОП“ и в клетка 19 на справка декларацията по ЗДДС. Следва да се отбележи, че с номер фактура 0000000118/10.05.2016 г. на ред 2 от дневника е декларирана фактура издадена също към „А. ББ“ ЕООД, ЕИК **** с основание „консултантски услуги“ със стойност без ДДС 4810 лв. и начислен ДДС в размер на 962 лв.

- Фактура 127/04.10.2016г. (лист 66 от делото) - издател/доставчик „М.“ ЕООД, ЕИК ****, получател „А. ББ“ ЕООД, ЕИК ****. Вписано основание във фактурата:

„Посреднически услуги при договаряне на покупко-продажба на дружествени дялове на С.П. ЕООД-остатък“. Обща стойност на фактурата – 23 000 евро (44 983,86 лева) без ДДС.

Следва да се отбележи, че в предоставеното по делото копие на фактурата в нея под стойността в евро е вписана и сумата от 23 000 лева, вместо коректната стойност на левовата равностойност на валутата. Няма начислен ДДС като е посочено основанието за това, а именно: чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС;

От получената от НАП информация е видно, че фактурата е декларирана в дневник продажби по ЗДДС за данъчен период 10.2016 г. на ред 2 с основание „посредническа услуга имот“. Стойността по фактурата в размер 44 984,09 лв. е декларирана в дневника в клетка „данъчна основа на освободени доставки и освободени ВОП“ и в клетка 19 на справка декларацията по ЗДДС.

На л. 65 от делото е предоставен отчет от банкова сметка в евро при „Първа инвестиционна банка“ на „М.“ ЕООД за периода от 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. с IBAN:

****. Видно от извлечението е че на 18.05.2016 г. по сметката на „М.“ ЕООД е постъпила сума в размер на 21 000 евро с референция номер **** с наредител Първа Инвестиционна Банка АД и вписано основание: “****“. В предоставеното на експертизата от ищеца извлечение-отчет по сметка от на банковата сметка в евро срещу получения превод в размер на 21 000 евро на 18.05.2016 г. не е посочено наредителя на сумата, а само оснаванието, а именно “****“.

От полученото чрез ищеца, банково извлечение на сметка в евро на „М.“ ЕООД на стр. 2 е видно, че на 30.09.2016 г. е постъпила сума в размер на 23 000 евро с наредител „А.

BB“ EOOD и вписано основание „PROFORMA INVOICE 3/27.09.2016“.

В полученото от ищеца банково извлечение на сметка в лева на „М.“ ЕООД на стр. 86 се констатира постъпило плащане в размер на 5 772,00 лв. с наредител „А. ББ“ ЕООД и посочено основание на превода „ф-ра 118/10.05.2016“.

Посредническата услуга, като обичайна търговска сделка подлежи на ДДС облагане, като доставка между търговци, освен в случаите определени в глава Четвърта-Освободени доставки и придобивания, в частност чл. 46 от ЗДДС, касаеща финансови услуги- сделки свързани с дружествени дялове. За да получи договореното възнаграждение изпълнителят следва да издаде фактура на възложителя за извършената посредническа услуга.

Установено е, че липсват плащания с наредители „С.П.“ ЕООД или „Р.“ ЕООД по банкови сметки на „М.“ ЕООД. Извършвани са плащания от други дружества за сметка на 4 задължения на „Р.“ ЕООД.

За периода 01.2014 г. – 12.2016 г. на база получена информация от НАП е извършен преглед и анализ за наличието на издадени фактури от ищцовото дружество към „С.П.“ ЕООД и „Р.“ ЕООД.

Плащането по фактура № 127 от 04.10.2016г. към проформа фактура № 3 от 27.09.2016г., тази връзка е възможно да бъде изследвана и не подлежи на допълнително доказване, значи издадена е проформа фактура и има плащане по нея, в последствие има плащане с посочено основание проформа фактура. Това нещо и то в 5 дневния срок, както е съгласно закона трябва да се издаде фактурата с ДДС. Това обаче е непроследимо дотолкова, доколкото аз изисках от страната хронология на плащанията и движението на партидата на клиенти на доставчици, но ми беше предоставена хронология само за определен период, извън процесния период по делото, т.е., ако аз нямам насреща си хронология на плащанията по никакъв начин не мога да гарантирам на 100%, че проформа фактура № 3, която е представена по делото, е действителната фактура, по която е направено плащането (чл. 161 от ГПК).