Решение № 1200 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000501862 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 1104/25.02.2025 г., по гр.д.№ 17185/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав, съдът е осъдил Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на А. М. Х., на основание чл. 2б ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС на сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху главницата от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв. С решението е отхвърлен предявения от А. М. Х. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 86 ЗЗД за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от съществено нарушение на правото на ЕС - да разследва по ефективен начин нарушения на правата по чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 7 и чл. 6 от ХОПЕС, осъществени в периода 1985 г.-1989 г., във връзка с реА.зирането на т.нар. "възродителен процес", ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен предявения от А. М. Х. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 000 лв., представляваща част от обезщетение в общ размер от 1 140 000 лв. - за неимуществени вреди, причинени в резултат на задържането и лишаването от свобода на ищеца в периода от март 1985 г.до май 1988 г., ведно със 1 законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен предявения от А. М. Х. срещу Народното събрание на Република България, иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл.

86 ЗЗД за сумата от за сумата от 250 000 лв., част от общия размер от 11 140 000 лв., за имуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на ЕС - чл. 6 ХОПЕС, чл. 12, ал. 2 Директива 2004/80 и чл. 47 ХОПЕС, да въведе и поддържа ефективно законодателство, позволяващо получаване на ефективно и адекватно обезщетение и достъп до справедлив процес за нарушени човешки права от незаконно задържане в периода 1985 г. 1989 г., ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

С решение № 2520/24.04.2025 г., по гр.д.№ 17185/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав, съдът е допълнил решение № 1104/25.02.2025 г. по гр.дело № 7185/2022 г. на Софийски градски съд, като по точка 3 и точка 5 от петитума на искова молба с вх. № 43067 от 07.07.2022 г., подадена от А. М. Х. като е постановил, че отхвърля предявения при условията на евентуалност от А. М. Х. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 07.07.2019 г. до окончателното изплащане, претендирано обезщетение за неимуществени вреди, обосновано с твърдение за причиняването им от неизпълнение на задължение на държавата да разследва по ефективен начин нарушения на права и свободи правото на свобода и сигурност, правото на достойнство и интегритет, право на личен и семеен живот, право на етно-културна идентификация и самоопределяне, правото на свободно придвижване и правото на определяне на местоживеене, осъществени в периода от 1985 г. до 1989 г. във връзка и за реА.зирането на "възродителен процес", както и че отхвърля предявения при условията на евентуалност от А. М. Х. срещу Прокуратурата на Р.

България частичен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 250 000 лв., представляваща част от обезщетение в общ размер от 1 140 000 лв. - за неимуществени вреди, причинени от необезщетяването на вредите от незаконното задържане на ищеца и лишаване от свобода на ищеца в периода от март 1985 до май 1988г., обосновано с твърдение за причиняването от прекомерно забавяне и неефективността на разследването на .нар. възродителен процес.

С решение № 3243/28.05.2025 г., по гр.д.№ 17185/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1104/25.02.2025 г. по гр. дело № 7185/2022 г. на Софийски градски съд I г.о. 21 с-в, като в осъдителната част на диспозитива срокът на законната лихва, която съдът е осъдил ответника Прокуратура на Р. България да заплати върху обезщетението от 15 000 лева, се счита от 07.07.2019 г. до окончателното изплащане.

Срещу решение № 1104/25.02.2025 г., по гр.д.№ 17185/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав, в частта, с която е уважен искът, е подадена въззивна жалба от Софийска градска прокуратура, която моли то да бъде отменено като незаконосъобразно и искът да бъде отхвърлен. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства за заявения обем понЕ.и от ищеца вреди от прекомерна продължителност на наказателното производство, както и причинно-следствената връзка между посочените щети и наказателното преследване. Съдът не бил обсъдил задълбочено доказателствата по делото.

Отделно - нормата на чл. 2б от ЗОДОВ била в сила от 15.12.2012 г. /ДВ, бр.98/11.12.2012 г./ и нямала обратно действие. В нарушение начл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд определил размер от 15 000 лв. обезщетение за засегнати нематериални блага от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото във връзка с т.н. „възродителен процес“ в разумен срок 2 съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ като този размер не съответствал на критерия за справедливост.

Съдът следвало да отчете при преценката за продължителността на наказателното производство събирането на доказателства от Република Турция.

Срещу решение № 3243/28.05.2025 г., по гр.д.№ 17185/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав е подадена жалба от Софийска градска прокуратура.

Първоинстанционният съд посочил за начален момент на законната лихва върху присъденото обезщетение от 15 000 лв. да се счита 07.07.2019 г., с което на практика изменил своето решение номер 1104/25.02.2025 г., с което е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца А. М. Х. на основание чл.2б от ЗОДОВ сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 07.07.2022 г.

Въззивникът счита, че като не се е произнесъл по направеното искане на ищеца с молбата му с вх.№ 34392/20.03.2025 г. за отхвърляне на акцесорната претенция за законна лихва за периода от 07.07.2019 г. до 07.07.2022 г. /каквото искане се е съдържало в петитума на исковата молба/ съдът постановил неправилно решение в частта му за лихвата.

Жалбоподателят счита, че това решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в частта относно присъдената лихва за периода от 07.07.2019 г. до 07.07.2022 г.

Срещу решение № 1104/25.02.2025 г., по гр.д.№ 17185/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав в частта, с която исковете се отхвърлят е подадена въззивна жалба от А. М. Х., който моли въззивния съд да го отмени и да уважи исковете му в цялост.

Счита, че съдът допуснал процесуални нарушения, тъй като докладът на първоинстанционния съд не съдържал пълната информация, предвидена в чл. 146, ал.1 и ал.

2 от ГПК по исковете по т. 2, 3 и 5 от петитума на исковата молба. В същия не били посочени на всяка страна кои конкретни факти и обстоятелства следва да докаже, както и за кои от тях не сочи доказателства, а по исковете по т.2 и 3 доказателствената тежест била неправилно разпределена. Счита, че съдът неправилно отхвърлил частично иска по чл.2б от ЗОДОВ по т.1 от петитума на исковата молба за неимуществените вреди от забавянето на досъдебното производство за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева. Съдът необосновано приел, че наказателното дело е с фактическа и правна сложност и присъдил необосновано нисък размер на обезщетението в противоречие с цитирани в жалбата актове на българските съдилища и съдилищата на ЕС.

Счита, че съдът неправилно отхвърлил иска по чл.2в от ЗОДОВ по т.2 от петитума на исковата молба за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено с неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин нарушения на правата и свободи по чл. 4,5,6 и 7 от Хартата на основните права на ЕС(ХОПЕС), които се припокриват със съответните права по чл.3,4,5 и 8 от ЕКЗПЧОС, осъществени в периода 1985г. -1989г. във връзка и за реА.зирането на т.нар. възродителен процес. От доказателствата по делото се установявало, че разследването не е проведено ефективно, което е установимо от събраните по делото доказателства, а изводът на съда за липса на съществено нарушение на изискването за провеждане на ефективно разследване е неправилен и необоснован.

Жалбоподателят счита, че съдът неоснователно отхвърлил иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл.5§1 и §5 от ЕКЗПЧОС, а в условията на евентуалност на основание чл.7 от Конституцията във връзка с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД по т. 4 от петитума на исковата молба за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени с произволното и незаконното му задържане и лишаване от свобода в периода от март 1985 до май 1988г. като неправилно приел, че претенцията е погасена по давност, сочейки че давността започнала да тече от месец май 1988 г. и била изтекла към 07.07.2022 г. - датата на предявяване на иска.

Жалбоподателят узнал за участието на прокуратурата в лишаването му от свобода едва от получените от Комисията по досиетата документи през юни 2021 г. Преди това тези 3 документи не са му били връчвани и не знаел за съществуването им, тъй като били част от секретните архиви на бившата ДС.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно отхвърлил исковете по чл.2в от ЗОДОВ по т.6 от петитума на исковата молба за обезщетяване на имущественитe вреди, причинени от съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено с неизпълнение на задължението на държавата, произтичащо от чл.6 от ХОПЕС и чл.47 от ХОПЕС да въведе и поддържа законодателство, ефективно и ефикасно, позволяващо получаването на справедливо, адекватно и достатъчно обезщетение, с право на достъп до справедлив съд с пълни компетенции и правомощия за определянето му по достъпни и ясни процедури, за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени ми с произволното и незаконното лишаване от свобода в периода от 1985г. до м. май 1989г., извършено във връзка и за реА.зиране на т.нар. възродителен процес. Мотивите на съда, че бил приет ЗПГРРЛ били неправилни, тъй като този закон не позволявал достъп до съд с пълни компетенции да определя обезщетение по справедливост, съдебният контрол е ограничен и на практика нямало такъв по същество за справедливия и достатъчен размер на обезщетението, а определените в ЗПГРРЛ еднократни обезщетения не отговаряли на принципа и изискването за справедливост, не били адекватни и достатъчни по размер за поправяне на вредите.

Ответникът по въззивната жалба Народното събрание на Република България е подало в срок отговор, с който я оспорва по подробно изложени съображения.

Срещу решение № 2520/24.04.2025 г., по гр.д.№ 17185/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав А. М. Х. е подал въззивна жалба, с която моли то да бъде отменено като съдът уважи предявените в условия на евентуалност искове като излага подробни съображения за тяхната основателност.