Решение № 285 от 16.12.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Свиленград, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100413 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422 от ГПК и чл.415, ал.1, т.3 от ГПК и с правно основание чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, срещу Д. Х. Х., с ЕГН **********, за заплащане на дължими суми по Договор потребителски кредит № 552699 от 09.05.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и ответника, а именно: 1000,00 лв. – главница, 3101,78 лв. – неустойка по чл. 17 от договора, 234,30 лв. – договорна лихва за периода 09.05.2019г. – 09.05.2020г., 974,35 лв. – мораторна лихва за периода 09.05.2019г. – 26.03.2025г., законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда – 11.04.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, както и разноски по делото, по което е образувано ч.гр. дело № 342 от 2025 г., по описа на РС-Свиленград, по което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение на ответника по Договор потребителски кредит № 552699 от 09.05.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД, като кредитор, и Д. Х. Х., като кредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1000.00 лв., срещу задължение да бъде върнат на 12 погасителни вноски, в срок до 09.05.2020 г., съгласно погасителен план. Уговорен бил в договора фиксиран лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите 49.31%.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора „Стик Кредит“ АД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. Ответникът бил уведомен за цесията. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба.

Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът не представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 342/2025 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че с разпореждане на съда е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. Х. Х., с ЕГН **********, за заплащане на дължими суми по Договор потребителски кредит № 552699 от 09.05.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и ответника, а именно: 1000,00 лв. – главница, 3101,78 лв. – неустойка по чл. 17 от договора, 234,30 лв. – договорна лихва за периода 09.05.2019г. – 09.05.2020г., 974,35 лв. – мораторна лихва за периода 09.05.2019г. – 26.03.2025г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда – 11.04.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на настоящото производство, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на осъдителния иск по чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице идентичност, доколкото предмет на предявените установителни искове са вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК, а именно – претенцията за главница.

От представените по делото доказателства се установява, че Договор за потребителски кредит № 552699 от 09.05.2019 г. сключен от разстояние при условията на ЗПФУР под формата на електронен документ, съгласно ЗЕДЕУУ между „Стик Кредит” АД, като кредитор, Д. Х. Х., като кредитополучател, по силата на който е бил предоставен и усвоен кредит в размер на 1000 лева, с уговорка за връщането му на 12 броя погасителни вноски с краен срок – 09.05.2020 г., съгласно погасителен план, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 % на годишна база и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49.31 %.

Съгласно чл.6.1 (17) от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя поне едно обезпечение: поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл.6.4 (20) от договора, в случай, че заемателят не предостави такова обезпечение, то той дължи на заемодателя неустойка в размер на 1937.28 лв., като неустойката се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план, като същата е включена в погасителната вноска, видно от погасителния план.

В процесния договор е посочен ГПР на заема 49.31 %, като не става ясно как е изчислен и какво включва. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая, в договора не е посочено какво включва ГПР, в т.ч. дали включва 2 предвидената в чл.6.4 (20) неустойка, която несъмнено е разход по кредита. Това обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти на ГПР и дали те са в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

По този начин не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. Предвид недействителността на договора, посочената в него дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл.23 от ЗПК в размер на 1000 лева.

От друга страна, с процесния договор за паричен заем страните са уговорили задължение за ищеца да заплати на ответника възнаградителна лихва в размер на 3 6 %.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира кредитора за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Според приетото в практиката на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение- надвишаваща двукратния размер на законната лихва, определена с акт на МС. В настоящия случай, договорената лихва надхвърля трикратния размер, на законната лихва за процесния период, което прави клаузата, уговаряща размера й нищожна.

На 22.03.2024 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Стик кредит“ АД, с ЕИК 202557159 и “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, по силата на който и съгласно представеното Приложение № 1 към тях задължението на Д. Х. Х. от Договор за потребителски кредит № 552699 от 09.05.2019 г., е прехвърлено на “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133.

Съгласно чл. 4.3 от договора продавачът упълномощава изрично купувача да изпраща от името на продавача уведомления до длъжниците за превхърлените вземяния по чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента.

От “АСП Бета България” ЕООД до ответника е изпратено писмо – уведомление за цесията, а именно че вземанията на банката против него са изкупени от ищеца. Не се представят доказателства това уведомление да е изпратено и получено от длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване по отношение на ответника в случая н е се установява към датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК. От “АСП Бета България” ЕООД е представено до ответника писмо – уведомление за цесията, а именно че вземанията на банката към него са изкупени от ищеца, но липсват доказателства за получаването му от ответника. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Но за да има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му, което както се посочи не е налице по отношение на ответника и за конкретния договори за кредит.

Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след 3 предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 114 по т. дело № 362 по описа за 2015г на ВСК, решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/.