Решение № 1450 от 08.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20251000502037 по описа за 2025 година

С решение от 20.12.2024г по гр.д. № 8418/2023г на Софийски градски съд 1- 9 състав Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Б. А. М., представляван сумата 15 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-П/1998г. на ВОП - гр.София, а към момента ДП № И-048/1999г. на ВОП - гр.София, за периода от образуване на делото от м.януари 1991г. до датата на предявяване на иска - 22.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от Б. А. М. против Прокуратура на РБ иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ за неимуществени вреди над присъдения размер от 15 000лв до претендирания от 780 000лв, както и иска за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер на 33 876лв за периода м.януари 1985г - м.юли 2019г., както и акцесорният иск за обезщетение за забавено изпълнение за периода 16.04.2020г- 18.04.2023г.

С решение от 10.03.2025г по същото дело е отхвърлена молбата на ищеца Б. А.

М. за допълване на основното решение по реда на чл.250 ГПК чрез произнасяне относно претенцията за законна лихва върху главницата за периода 22.07.2020г 22.07.2023г.

Против основното решение в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от Прокуратура на РБ, с която се твърди недопустимост и неправилност на решението в обжалваните части. Твърди се недопустимост на решението, поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, така и на ответника за периода 1 след внасяне на обвинителния акт в съда. Евентуално се твърди неправилност на решението в обжалваната му част с доводи, че не са налице предпоставки за уважаване на иска, тъй като не са представени годни доказателства, установяващи действително търпени вреди, нито че се намират в пряка причинна връзка с наказателното производство с подробно изложени доводи и съображения. Евентуално се твърди, че присъденото обезщетение по чл.52 ЗЗД е прекомерно и не съответства на критериите за справедливост с подробни съображения в тази насока. Иска се обезсилване на решението в обжалваните осъдителни части като недопустимо, респ. отмяната му като неправилно и вместо това отхвърляне на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, евентуално намаляване на присъденото обезщетение по размер.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Б. А. М. чрез пълномощник адв.Е. Ф. САК в отхвърлителната му част за разликата между присъденото обезщетение по чл.2 ал.1 ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 15 000лв и претендираното от 780 000лв, и в частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди в размер на 33 876лв. Твърди се недопустимост, евентуално неправилност на решението в обжалваните части с изложени подробни доводи и съображения.

Против допълнителното решение от 10.03.2025г е постъпила въззивна жалба от Б. А. М. чрез пълномощник адв.Е. Ф. САК с оплаквания за неправилност и искане за отмяна и вместо това постановяване на ново, с което се присъди в полза на ищеца законната лихва за периода 22.07.2020г – 22.07.2023г.

Софийски апелативен съд при служебна проверка по чл.269 и сл.ГПК приема решението в обжалваните му части за валидно и допустимо. След преценка доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка: По делото е установено, че наказателното производство по следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (така нареченото дело за „Възродителния процес“) е започнало на 30.01.1991 г., както и че понастоящем същото не е прекратено. Служебно известно е, че е настъпила смърт и на последния обвиняем.

По делото са били изготвяни и внасяни в съда няколко обвинителни акта, то е променяло подсъдността си по силата на законодателни промени, привличани са нови обвиняеми, преписката е била връщана за допълнително разследване, производството е било спирано и възобновявано, разследването — продължавано, разпитани са над 360 свидетеля, извършвани се процесуални действия по делегация (разпит на свидетели), за което е изисквана и правна помощ от компетентните турски власти, изготвяни са и съдебни поръчки. Няма спор относно факта, че след 01.01.2018 г. са образувани 94 броя дела в СГС по заявление по чл. 368 НПК за ускоряване на сл.д. № 1/1991 г., ДП № 11-048/1999 г. по описа на ВОП, София, и са издадени 78 броя определения, с които са определени мерки по чл. 369 от НПК за ускоряване на същото досъдебно производство.

С постановление от 04.10.2018 г. досъдебно производство № 11-048/1999 г. по описа на ВОП - София е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 242, ал. 1, преда. 2 НПК поради невъзможност установени очевидци на извършеното деяние да бъдат разпитани, включително по делегация, чрез видео или 2 телефонна конференция, като за целта е била изпратена молба за правна помощ до Република Турция. С постановление от 31.05.2022 г. на Военно-окръжна прокуратура София е прекратено наказателното производство поради смъртта на 31.03.2022 г. на последния обвиняем по делото, което постановление също се установява да е било обжалвано, но с определение от 22.12.2022 г. по ВНЧД №821/2022 г. Софийския апелативен съд е отменил постановлението по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че смъртта на обвиняемия позволява наказателното производство да бъде прекратено спрямо починалото лице, но не дава възможност за прекратяване на цялото наказателно производство, без прокурорът да се е произнесъл по това дали има извършено престъпление, какво е това престъпление и има ли други лица, които биха могли да носят отговорност за престъплението, ако такова е налице. Поради това и към момента наказателното производство е висящо. От писмените доказателства се установява и не е спорно, че от образуването му през 1991г. производството е висящо и към настоящия момент – за период повече 30 години.

По делото не е спорно и че ищецът Б. М. е пострадал от т.нар. „Възродителен процес“ - януари 1985г. бил уволнен от работа заради несъгласието си с принудителната и насилствена промяна на рождените имена, а в периода от 14.07.1986 до 05.10.1988г. задържан и принудително изселен в с. Лагошевци, където всеки ден бил под полицейско наблюдение и трябвало да се разписва в кметството. Нямал право да напуска селото без разрешението на съответния полицейски служител, отнети му били документите за самоличност и живеел в пълна изолация. В края на 1988г. бил освободен и се прибрал в родния си край. В периода 1985г. – 1988г. бил принуден от властите през 1989г. да напусне заедно със семейството си страната и да се установи да живее в Турция, така оставил дома и имуществото си, които във времето се разграбили, и към момента пребивавал в Турция.

От разпита на св. Ю.Х. пред първата инстанция се потвърждават твърденията на ищеца за задържането и изселването му от родното място - първоначално арестуван в поделение на МВР в Момчилград, където бил разпитван и изтезаван в продължение на дни, а после интерниран в с.Лаговище, Видинска област повече от две години. Преди това работел в ТКЗС като домакин, но бил уволнен от работа, отделен от семейството и близките си, в социална изолация за периода на интерниране. После го принудили със семейството да напусне дома си и да се изсели в Турция. Преживял морални страдания заради липсата на справедливост и осъждане на виновните за Възродителния процес, бил отчаян дали ще доживее да види резултат.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи: По идентични правни спорове с предмет присъждане на обезщетения по чл. 26 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, претърпени от неразумната продължителност на досъдебното наказателно производство по сл. дело № 1/1991 г.

(придобило гражданственост като т. нар. "дело за възродителния процес"), е установена трайна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. (решение № 50031 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 1077/2022 г., Г. К., IV Г. О., ВКС, решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г. на Што гр. отд., решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 15 5 5/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г. на Ш-то гр. отд., решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 403 8/2021 г. на Ш-то гр. отд.).

„Съгласно тази константна практика на ВКС, нормата на чл. 26 от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси 3 отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 26, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Съгласно тази практиката, разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС следва да се тълкува в контекста на цялата система на Конвенцията. При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на Конвенцията, понятието "при определяне на неговите граждански права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното, т.е. и лицето, пострадало от престъпление. Решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект, е дали висящото наказателно производство обуславя (има значение за) съдебната защита на гражданско право с титуляр жертвата от престъплението.

Неоснователни са възраженията на прокуратурата в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба против активната процесуална легитимация на ищеца по чл.2б ЗОДОВ, и с това за недопустимост на решението. Доколкото не е спорно, че процесното наказателно производство се намира в досъдебната си фаза, страни по него се явяват обвиняемият и пострадалото лице. По настоящото дело няма спор, че ищецът е сред българските граждани, върху които е упражнена държавна принуда, и че е включен в списъка на пострадалите лица от престъплението по чл. 387 от НК - злоупотреба и превишаване на власт чрез провеждане на насилствена асимилация по отношение мюсюлманското малцинство в страната по време на т. нар.

"възродителен процес" през периода 1984-1989 г., за извършването на които престъпни деяния е образувано процесното досъдебно наказателно производство по сл. дело № 1/1991 г. От изложеното следва безспорно, че ищецът има качеството на пострадал по процесното сл.д. №1/1991г по описа на Прокуратура на Въоражените сили.

Неоснователни са и доводите против качеството на „жертва“ на пострадалия, установена в практика на Европейския съд по правата на човека, според която възниква от датата на образуване на съответното производство, чиято разумна продължителност се преценява. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Разпечатката съдържа 28 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3414f4bc-7657-49fa-9b6c-39a13fe0f6fc