Решение № 1489 от 14.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1489 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100109482 по описа за 2023 година

Ищецът Е. А . Г. излага в исковата молба, че с изпълнителен лист, издаден на 24.09.2013г. от Софийски районен съд, 70 състав въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 24.09.2013г. по ч.гр.д. №5780/2013г. по описа на съда за 2013г. е бил осъден да заплати на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 52 843,01 (петдесет и две хиляди осемстотин четиридесет и три лева и една стотинки) лева — главница, ведно със законната лихва за периода от 23.08.2013г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 6 424, 97 (шест хиляди четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки) лева за периода от 15.02.2012г. до 14.07.2013г., наказателна лихва в размер на 1 501,11 (хиляда петстотин и един лева и единадесет стотинки) за периода от 15.03.2012г. до 22.08.2013г., комисионна в размер на 129, 54 лева и 1210,77 лева разноски.

Задълженията по горепосочения изпълнителен лист са били предмет на принудително събиране по изпълнително дело №722/2013г. по описа на ЧСИ И..М.-К., а след прекратяването му на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, на изпълнително дело №129/2019г. по описа на същия съдебен изпълнител.

Подробно описва в исковата молба предприетите по ИД 722 /2013г. изпълнителни действия, приложените по същото молби и искания. Сочи, че с постановление от 11.01.2019г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело поради настъпване на перемпция. По молба на ответника, легитимиращ се като цесионер на процесните вземания, въз основа на същия изп. лист е било образувано ИД №129/2019г.

1

Счита, че последното валидно изп. действие е предприето на 05.07.2016г., поради което и на 05.07.2021г. е изтекла предвидената петгодишна давност.

Ето защо, моли да бъде признато за установено, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист – подробно описани в изпратената му покана за доброволно изпълнение по ИД №129/2019г., представляващи остатъчна главница в размер на 24 751,58 лв. по изпълнителния лист от 2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2019г. до изплащане на вземането и 27 131,76 лева лихва върху главницата до 30.04.2019г., поради изтекла в негова полза погасителна давност.

Ответникът „ЕОС М.“ ЕООД оспорва основателността на иска с аргумента, че по процесното изпълнително дело редовно са искани изпълнителни действия, които са прекъснали давностния срок. Подчертава, че съгласно актуалната съдебна практика, всяка редовна молба от взискателя прекъсва давността. Последното валидно изпълнително действие е наложеният на 01.12.2021г. запор. Евентуално, в случай, че съдът приеме иска за основателен, навежда възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Предявеният иск е с пр. осн. чл.124 вр. с чл.439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че правото на принудително изпълнение за вземанията по изп. лист, издаден на 24.09.2013г. от Софийски районен съд, 70 състав въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 24.09.2013г. по ч.гр.д.

№35780/2013г. но описа на съда за 2013г., предсталвяващо остатъчна главница в размер на 24 751,58 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2019г. до изплащане на вземането и 27 131,76 лева лихва върху главницата до 30.04.2019г., е погасено поради изтичане на давностния срок.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист, издаден на 24.09.2013г. от Софийски районен съд, 70 състав въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 24.09.2013 г. по ч.гр.д.№35780/2013г., Е. А. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 52 843,01 (петдесет и двехиляди осемстотин четиридесет и три лева и една стотинки) лева - главница, ведно със законната лихва за периода от 23.08.2013г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 6 424, 97 (шест хиляди четиристотин двадесети четирилева и деветдесет и седем стотинки) лева за периода от 15.02.2012г. до 14.07.2013г., наказателна лихва в размер на 1 501,11 (хиляда петстотин и един лева и единадесет стотинки) лева за периода от 15.03.2012г. до 22.08.2013г., комисионна в размер на 129, 54 лева и 1 210,77 лева разноски.

2

Установява се от приетите изпълнителни дела №722/2013 и №129/2019 г. по описа на ЧСИ И.М. – К., че по молба на кредитора „Райфайзенбанк България“ЕАД с вх.№8726/18.10.2013г. въз основа на издадения изп. лист е било образувано първото и . д . с №722/2013г. С молбата са направени и искания до съдебния изпълнител за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в „Райфазенбанк България“ ЕАД, за налагане на запор на трудовото му възнаграждение, в случай, че бъде установено трудово правоотношение, по което длъжникът е страна, справки до НАП, КАТ, Служба по вписванията и Столична община, както и за налагане на възбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот с административен адрес гр.София, СО, ж.к.“*******

В периода 2013-2015г. за направени неколкократни опита за провеждането на публична продан по отношение на имота на длъжника в гр.

София, но публичните продани са били или спирани по молба на взискателя, или обявявани за нестанали.

На 18.04.2016г. е постъпила молба от „Райфайзенбанк България“ с вх.

№3134/18.04.2016г. за насрочване на поредна публична продан на недвижимия имот. Същата е била проведена в периода от 04.06.2016г. до 04.07.2016г., като с протокол от 05.07.2016г. е обявен купувач. На 14.07.2016г. е издадено на купувача постановление за възлагане на закупения от него недвижим имот, което е влязло в сила на 28.07.2016г., а на 26.08.2016г. е извършено плащане от съдебния изпълнител в полза на „Райфайзенбанк България“ на сумата от 30 885 лева.

На 02.09.2016г. е постъпила по делото молба с вх.№7072/02.09.2016г. от „Райфайзенбанк България“, с която е отправено искане по всички изпълнителни дела на банката, образувани при ЧСИ К., за извършване на справки за актуалните задължения на всички длъжници към НАП, справка в АВ за недвижими имоти, справка в КАТ за притежавани МПС и справка ГРАО за техния постоянен и настоящ адрес, както и за възбраняване на откритите съгласно извършените справки недвижими имоти.

На 10.08.2018г. по делото е постъпила молба от „Райфайзенбанк България“ с вх.№5242/10.08.2018г., с която съдебният изпълнител е уведомен, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2016г. и договор за цесия от 27.07.2018г. банката е прехвърлила вземанията си към Е.

А. Г., предмет на изпълнителното дело, на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, считано от 27.07.2018г.

На 10.01.2019г. по делото е постъпила молба с вх.№129/10.01.2019г. от „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ******* за конституиране на дружеството цесионер като взискател по делото.

С Постановление от 11.01.2019г. изпълнителното дело е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. След влизане в сила на постановлението, оригиналът на изпълнителния лист е върнат на взискателя.

По молба на „ЕОС М.“ ЕООД от 20.02.2019г. е било образувано изп.

3 дело № 129/2019г. по описа на същия ЧСИ. Молбата съдържа искане за извършване на справки в ТД на НАП за съществуването на валидни трудови договори, както и за декларирано движимо и недвижимо имущество, като бъдат предприети съответните изпълнителни действия, с цел обезпечаване на вземането; да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение получавано от длъжника Е. А. Г.; да се насрочи дата за оценка и опис на движими вещи на адреса на длъжника Е. А. Г.. Уточнен е актуалният размер на вземането към дата 15.01.2019г., както следва 24 751,58 лева - главница; 26 409,84 лева - лихви; 2 111.00 лева - съдебни разноски и 100.00 лева възнаграждение за юрсконсулт за образуване на изпълнителното дело.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение от 27.03.2019г., която съдържа предупреждение до длъжника, че ако не плати в двуседмичен срок задължението си по делото, то съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение чрез опис и оценка на негови движими вещи, находящи се на настоящия му адрес, а именно гр.София, жк“Разсадника******* Поканата е връчена на 12.04.2019г., но по делото няма данни за пристъпване към опис.

На 23.01.2020г. ЧСИ е уведомил взискателя, че според актуалната справка от НАП длъжникът е регистрирал МПС – Фолксваген Голф.

Взискателят е уведомен за дължимата към ЧСИ проста такса, в случай, че желае да се пристъпи към запориране на посоченото МПС. След заплащане на указаната такса на 03.02.2020г., на 13.02.2020г. ЧСИ е депозирал в СДВР „ Пътна полиция“ запорно съобщение, съгласно което е наложен запор по отношение на следното МПС, собственост на длъжника: лек автомобил Фоксваген голф с рег. №СА7025ТВ, с подробно описани номер на рама и двигател. Изрично искане на взискателя за налагане на запор върху посоченото МПС е отправено с молба вх. №1376/17.02.2020г.

При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на иска и легитимацията на страните:

В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Правният интерес на длъжника произтича от задължението на съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да прекрати образуваното пред него изпълнително дело при установяване несъществуването на спорното вземане. Давността е забрана за принудително изпълнение на вземането. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на изтекла давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е 4 съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността.

Горното налага извода, че легитимирани страни по иска с пр. осн. чл.439 от ГПК са длъжникът и кредиторът по оспореното вземане, респ. длъжникът и взискателят по висящото изпълнително дело.

В настоящия случай, първоначалният кредитор е придобил и качеството на взискател по изпълнителното дело. С договор за цесия, сключен от взискателя и трето за делото лице –„ЕОС М.“ ЕООД – процесното вземане е прехвърлено преди датата на завеждане на делото, за което длъжникът в изпълнителното производство е бил уведомен. „ ЕОС М.“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело от 2019г., поради което това е и легитимираният ответник по предявения иск.

Мотивиран от горното, съдът намира, че е сезиран с допустим иск, насочен срещу легитимирания ответник, който следва да бъдат разгледан по същество.

Последователно съдебната практика възприема, че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са - решение № 37 от 24.02.2021 г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. , IV ГО; определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015 г., II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4647/2015 г. , IV ГО и др. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от стабилизирането на процесната заповед за изпълнение с изтичането на срока за подаване на възражение, е започнала да тече нова петгодишна давност за процесните вземания.

Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/341495c6-6c20-4ace-8790-4e3f07f7209e