Решение № 311 от 27.04.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Благоевград, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102631 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от З. Б. А., ЕГН **********, от гр.

***** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***“, бл. 1, бул. „***, представлявано от *** Д.а и *** в качеството на управители.

Ищцата е предявила срещу ответника отрицателен установителен иск, с който претендира, да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 1000 лв. по отпуснат заем по договор за кредит № 1112812 от 18.01.2022г.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответното дружество, което оспорва ищцовата претенция.

Ищцата заявява, че след направена справка в Централния кредитен регистър на БНБ била установила, че на нейно име било вписано, че на 18.01.2022г. й е бил отпуснат кредит от ответника с № 1112812 в размер на сумата от 1000 лв. Поддържа, че такъв кредит от ответника не била взимала, нито била сключвала с ответника договор за кредит № 1112812.

Заявява, че не била получавал паричен превод от Изи пей, както и че не била полагала собственоръчно подписа си на разписка за получена сума. В тази връзка навежда, че процесният договор за кредит е нищожен и не дължи на ответника сумата от 1000 лв.

Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че процесният договор за кредит е бил сключен съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и ЗПК. Сочи, че при сключването на договора е нямало физически контакт между кредитоискателите и служителите на ответното дружество, като всички действия във връзка с одобрението и отпускането на кредитите, се базирали на предоставените от кредитоискателите лични данни и сметки. Развива подробни съображения, че процесният договор е сключен съгласно изискванията на ЗПФУР.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1000 лв. по Договор за 1 потребителски кредит № 1112812 от 18.01.2022г.

Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от установяване на факта, че процесното задължение не е възникнало в правната сфера на ищцата. Като тежестта за доказване на предпоставките, при които това задължение се поражда, се носи от ответната страна. В тази връзка ответникът следва да докаже наличието на главно задължение, произтичащо от валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за Договор за кредит № 1112812, по силата на който има качеството на кредитодател, а ищцата на кредитополучател; реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на заемната сума по договора в размер на 1000 лв. От своя страна ищцата следва да докаже при условията на непълно и насрещно доказване, че не сключила процесния договор за кредит.

Във връзка с тези предпоставки е необходимо да бъде съобразено следното:

За да докаже сключването на процесния договор за кредит ответникът е представил копия от Договор за потребителски кредит №1112812; Погасителен план към Договор за потребителски кредит №1112812; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Общи условия приложими към договорите за потребителски кредит на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ “ЕООД; Заявка за кредит №1112812;

Кореспонденция между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ “ЕООД“ и ищцата по повод сключването на кредит №1112812; Справка RegiX; Два броя снимки за идентификация, Разписка за извършено плащане от 18.01.2022г., Разписка с № 0700014777876867 с изх. № 2023022217003806/07.03.2023г., издадена от „Изипей“ АД.

За изясняване на въпроса за начина на сключването на процесния договор по делото бяха назначени и приети основна съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебнотехническа експертиза, изготвени от вещото лице инженер ***.

От основното заключение става ясно, че за да бъде сключен договор за предоставяне на потребителски кредит клиентът преминава през процес на лична идентификация и е необходимо да изпрати потвърждение, че е получил и приема условията и сключването на договора за потребителски кредит, съгласно Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България" ЕООД и декларацията по ЗМИП.

Потвърждението за получаване на документите, приемането им и изразяване на съгласие за сключване на договора за кредит се осъществява чрез изпращане на кратко съобщение (SMS) с текст FER PRIEMAM на номер 1917 или чрез уникален web код, с който може да потвърди съгласието си с Договора за потребителски кредит и посочените по-горе документи чрез въвеждането му в поле „ПОТВЪРДИ" на заглавната страница на сайта www.ferratum.bg. Установява се от основното заключение, че съгласно съдържащата се в системата на ответника „Фератум България" ЕООД информация, която вещото лице установило при извършеното изследване, потвърждението за получаване на документите, приемането им и съгласието за сключване на договор е осъществено чрез мобилен номер *** От този мобилен номер на 18 януари 2022 г. в 17:29 ч. е получен SMS със съдържание „FER PRIEMAM" на номер 1917 по договор за потребителски кредит № 1112812, което съгласно изложеното по-горе означава, че по този договор за кредит са получени документите и е изразено съгласието за приемането им и за сключване на договора за кредит.

От допълнителното заключение на експерта инженер *** става ясно, че електронната поща на клиента, на който е била осъществявана кореспонденцията, съгласно съхраняваната информация в системата на Фератум България" ЕООД, по отношение на клиент З. Б. А. е ***. Установява се и че в системата на ответника, в 14:56:39 ч. е регистрирана заявка към системата на „Фератум България" ЕООД от мейл сървъра на ABV.BG от следния IP адрес 195.245.231.43. При проведеното изслушване на допълнителното заключение на вещото лице инженер *** в откритото съдебно заседание от 04.04.2024г., става ясно този IP адрес е всъщност на мейл сървъра на Abv.bg и не може да се свърже с конкретно лице. IP адресът е един от мейл сървъра, на който се получават заявките и електронна кореспонденция.

2

За да докаже тезата си, че не е сключвала процесният договор за кредит, ищцата ангажира гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката **** (позната на ищцата); представи и справка от „А1 България“ ЕАД от 31.03.2023г по отношение на мобилен номер *** по нейно искане бе допусната и назначена съдебно-графическа експертиза.

В показанията си свидетелката **** заявява, че ищцата З. А. й е споделяла притесненията си и тормоза, свързани с това, че имало изтеглени кредити на нейно име. Ищцата била много шокирана от внезапната поява на тези кредити, като за тях разбрала в началото на 2022г., след като била поставена под карантина, заради Ковид-19. След като се върнала на работа, изведнъж започнали да идвали служители на вратата на дома й, които й лепели бележки, както и да и звънели по телефона, и да й казвали, че дължала пари. От показанията на свидетелката става ясно, че сестра й Силвия А. е откраднала личната карта на ищцата З., като последната разбрала, че сестра й е теглила кредитите от нейно име. Кредитите били изтеглени, докато е ищцата е била под карантина. Свидетелката, заявява, че били изтеглени девет кредити – от „Фератум“, „Сити кеш“, „Вива кредит“.

От приетата по делото справка от „А1 България“ ЕАД от 31.03.2023г. се установява, че мобилен номер ***е бил активен и регистриран към предплатена карта „Прима“ на името на ****, ЕГН 870320005 (сестра на ищцата) за периода от 17.01.2022г. до 19.02.2023г.

Посредством заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза (л. 67 – л. 89 от делото), се установява, че подписите, положени за „подпис" върху Договор за издаване на предплатена Карта № 2600014770033471 от 18.01.2022 год. и Разписка № 0700014777876867 от 19.01.2022год., за получена сума от 1000,00/хиляда/ лева от името на З. Б. А., ЕГН ********** не са изписани от ищцата З. Б. А., ЕГН **********, а от някой друг, който е имитирал подписа й. Става ясно от заключението, че ръкописните текстове, които са изписани в частта „З. Б. А." върху оригинал на Договор за издаване на предплатена Карта № 2600014770033471 от 18.01.2022 год. и „З. А." и върху оригинал на Разписка № 0700014777876867 от 19.01.2022 год., за получена сума от 1000,00 /хиляда/ лева от З. Б. А., ЕГН ********** не са изпълнени от З. Б. А., ЕГН **********, а от някой друг.

Показанията на свидетелката **** следва да се кредитират, тъй като същите не се опровергават от събрания по делото друг доказателствен материал. В тяхна подкрепа са и гореописаната справка от „А1 България“ ЕАД от 31.03.2023г., заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза и заключението по основната съдебно-техническа експертиза.

С оглед изложеното се налага изводът, че ответникът не проведе пълно и главно доказване на вменените му в доказателствена тежест факти. По делото се установи, че ищцата не е била сключила процесния договор за кредит, като той е бил сключен от нейно име от сестра й ****, която е била откраднала личната карта на сестра си, докато последната е била под карантина от Ковид-19. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че потвърждаването на сключването на договора е било извършено от мобилния номер на сестрата на ищцата ****.

Ответникът не доказа и реалното предоставяне от ищцата на заемната сума по договора в размер на 1000 лв. В тази връзка по делото се установи, че процесната разписка за получаване на сумата не е била подписана от ищцата, а от някой друг, който е имитирал подписа й.

В заключение може да се посочи, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата, която претендира такива в размер на общо 1490,50 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса за образуване на делото, 450 лв. са заплатено възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-графическа експертиза, 15 лв. за държавни такси за издаване на 3 броя съдебни удостоверения, 175,50 лв. за възнаграждение на вещото лице по приетите основна съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза и 3

800 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищцата от адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищцата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 400 лв. (арг. от чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС.