Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1424 от 11.06.2026, Районен съд - Кула

Съд
Районен съд - Кула
Дело
Частно гражданско дело 785/2026
Вид
Разпореждане № 1424
Подписан
11.06.2026
Състав
Дияна Иванова Дамянова Цанкова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кула

Районен съд – Кула, в проведеното на 11.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 785 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Дияна Ив.

Дамянова Цанкова, районен съдия, разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК, за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Производството е по реда на чл.411 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), образувано по постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, 175074752, седалище / адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В, общ. Столична, обл. София (столица) представлявано от С.Н.Н., Н. М. Л. и Я.КЧ. - управители за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В. П. В. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление **********, сумите: 383,82 EUR (триста осемдесет и три евро и 82 цента), представляваща главница - неплатена падежирала главница в размер на 383.82 евро, дължима от вноска № 1 с падежна дата 01,05,2025 до вноска № 12 с падежна дата 01,04,2026 за периода от 01.05.2025 г. до 01.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 22.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 956,82 EUR (деветстотин петдесет и шест евро и 82 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 956.82 евро, дължима от вноска № 1 с падежна дата 01,05,2025 до вноска № 12 с падежна дата 01,04,2026 за периода от 01.05.2025 г. до 01.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 22.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 1 022,62 EUR (хиляда двадесет и два евро и 62 цента), представляваща неустойка - неплатенa неустойка в размер на 1022.62 евро, начислена на основание чл. 10 от ОУ на дата 12,04,2025 и неплатена до дата 01,04,2026 за периода от 12.04.2025 г. до 01.04.2026 г., 255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата, 257,22 EUR (двеста петдесет и седем евро и 22 цента), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда за периода от 02.05.2025 г. до 21.05.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 49,16 EUR (четиридесет и девет евро и 16 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на 168,70 EUR (сто шестдесет и осем евро и 70 цента).

На основание чл. 411, ал.2,т.2 от ГПК съдът издава заявление, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

Със заявлението заявителят претендира сумата 1 022,62 EUR (хиляда двадесет и два евро и 62 цента), представляваща неустойка - неплатенa неустойка, начислена на основание чл.

10 от ОУ. Видно от приложените ОУ съгласно чл. 10, ал.1 от ОУ длъжникът се задължава да представи на кредитора обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на КР на основание ДПК, настоящите ОУ и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от посочените четири обезпечения. Нито в ОУ, нито в сключения договор за кредит обаче е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение, нито размер на същата. Също така не е посочен и срок за предоставяне на обезпечение. По делото е представено допълнително споразумение към договора за кредит, в което в т. III 3 е договорено, че при сключване на договора за 1 потребителски кредит Клиентът не е предоставил поисканото от Кредитора обезпечение, поради което и на основание допълнителното споразумение Кредиторът дава на Клиента допълнителен срок от 14 (четиринадесет) календарни дни за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от Общите Условия, при неизпълнение на което на основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите Клиентът ще дължи неустойка за неизпълнение в размер на 2000.00 лева, разсрочена за 12 месеца. Съдът намира обаче, че посочената договорка е нищожна, тъй като отговорност за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, съответно, ако е предвидено заплащане на неустойка, това би създало единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Освен това, задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчител, ипотека, банкова гаранция и т.н не е определено като предварително условие за сключване на договора. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

В конкретния случай посочените клаузи за неустойки стоят изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губят характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника. Също така уговореният размер на неустойката е половината от размера на предоставената сума по кредита, което я прави прекомерно висока , а и същата не е включена в ГПР, което от своя страна е нарушение и на чл. 19 от ЗПК и е още едно основание за нищожност на посочената клауза. С оглед изложеното, съдът намира, че посочената претенция следва да бъде оставена без уважение.

С посоченото заявление се претендира и сумата от 255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата и 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата . Доколкото процесният договор за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението като връчването на писма, изпращане на покани за доброволно изпълнение, използването на специализирани дружества за събиране на вземания и др. не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. по принудителен път. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. На следващо място, видно от представения от заявителя договор, общи условия и тарифата, относими към него, с която длъжникът се е запознал и се е съгласил, размерът на разходите е уговорена като фиксиран размер, в съответствие кой ден от забавата е, още при подписването на договора и независимо от реалните разходи, които биха били направени за събиране на задълженията на кредитополучателя. Следователно те не представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на 2 чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че така въведената отговорност за разноски с клаузите на в чл. 15.4 от ОУ към договора за кредит и тарифата към него, представлява по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не са плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника.

Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цял или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. По тези съображения, визираната по - горе клауза е нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по договора за кредит. Следователно длъжникът не дължи претендираните такси и заявлението по отношение на тях следва да се отхвърли като неоснователно.

С оглед на това, заявлението следва да бъде уважено само частично за сумите: сумите:

383,82 EUR (триста осемдесет и три евро и 82 цента), представляваща главница - неплатена падежирала главница в размер на 383.82 евро, дължима от вноска № 1 с падежна дата 01,05,2025 до вноска № 12 с падежна дата 01,04,2026 за периода от 01.05.2025 г. до 01.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 22.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 956,82 EUR (деветстотин петдесет и шест евро и 82 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 956.82 евро, дължима от вноска № 1 с падежна дата 01,05,2025 до вноска № 12 с падежна дата 01,04,2026 за периода от 01.05.2025 г. до 01.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 22.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането и 257,22 EUR (двеста петдесет и седем евро и 22 цента), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаване на заявлението в съда за периода от 02.05.2025 г. до 21.05.2026 г.

Относно претендираните разноски за платена държавна такса в размер на 49,16 EUR (четиридесет и девет евро и 16 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на 168,70 EUR (сто шестдесет и осем евро и 70 цента), то съдът намира претенцията за частично основателна поради следното: На основание чл. 78, ал.8 от ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г. /, съдът определя юрисконсултското възнаграждение, като в случая съдът го определя в размер на 30,68 EUR (тридесет евро и 68 цента) на основание чл. 27 от НЗПП за защите по заповедното производство, тъй като образуваното частно гражданско дело за издаване на заповед за незабавно изпълнение не предполага фактическа и правна сложност. Същото се развива въз основа на попълване на стандартизирана бланка по образец, а именно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за което действие не се изискват специални знания. С оглед обстоятелството, че заявлението не се уважава в цялост, то на основание чл. 78, ал.1 ГПК, заявителят има право на разноски съразмерно с уважената част, в случая - за държавна такса в размер на 27,17 EUR (двадесет и седем евро и 17 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 16,95 EUR (шестнадесет евро и 95 цента), а за разликата от 173,74 EUR (сто седемдесет и три евро и 74 цента), следва да се отхвърли.