Определение № 56 от 09.01.2026, Административен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56

Добрич, 09.01.2026 г.

Административният съд - Добрич - I състав, в закрито заседание на девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТОЯН КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Стоян Колев административно дело № 819/2025 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК, вр. чл. 172, ал. 6 и чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по искане на И. И. Е., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Д. – ДАК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ПАМ - „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни“, направено във връзка с нейна жалба вх. № 4606/30.12.2025 г., с която е оспорена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000245 от 25.11.2025 г., на ВПД началник сектор при ОДМВР РУ 01 Добрич г. по чл. 171, т. 2А, буква „А“ ЗДвП, на ВПД началник сектор при ОДМВР РУ 01 Добрич.

Съобразно нормата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт и при наличие на висящо административно дело, образувано по жалбата срещу законосъобразността на същия, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни“ за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 25.11.2025 година в [населено място], при извършена полицейска проверка се установило, че лек автомобил мерцедес 200д с регистрационен номер [рег. номер], собственост на жалбоподателката се управлява от лицето С. В. И., [ЕГН], като същия не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство - неправоспособен.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно.

В разглеждания случай жалбоподателят сочи като мотив за исканото спиране на предварителното изпълнение на наложената му ПАМ, че АПК, че не се застрашавали животът или здравето на гражданите, не се налагало да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно , поправима вреда.

Със специалната норма на чл. 172, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Законът за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което в случай е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и то такава, която е противопоставима като интензитет на заложената в чл. 60, ал. 1 АПК.

За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В настоящият случай в жалбата не се сочат конкретни основания, които касаят права и интереси на молителя, като само бланкетно се сочи, че спирането няма да доведе до създаване на опасност и застрашаване на живота или здравето на гражданите, не се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, нито от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Не са релевирани каквито и да е обстоятелства и представени доказателства, от които да се установят, предпоставките за защита на неговите права и интереси, респ. баланса между тях и интересите предмет на защита, при което да се формира извод, че предварителното изпълнение на административният акт, очевидно биха довели до настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Целта на допуснатото предварително изпълнение на този вид ПАМ е да обезпечи обществения интерес свързан с охрана на живота, здравето и имуществото на хората, като не допусне лице, което е неправоспособно да управлява МПС.

Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2А, буква „А“ ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Текста на чл. 166, ал. 2 АПК предполага своевременност на защитата, при преценка на баланс между охраняемия обществен и засегнатият частен интерес, през призмата на възможността за настъпване на значима или трудно поправима вреда.

В тази връзка, след настъпване на вредата и след установяване евентуалната незаконосъобразност на нейния източник, за лицето остава отворена възможността да търси обезщетение на причинените му вреди.

Тези вреди не се предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото по силата на закона е презумиран обществения интерес за допускане на предварителното ѝ изпълнение. Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед преценката за значимостта на същите. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Респективно същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането и жалбоподателят не е ангажирал достатъчно и значими доказателства в подкрепа на доводите си в тази насока, искането за спиране на предварителното изпълнение на акта се явява неоснователно. В процесния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което като неоснователно искането за спиране следва да бъде отхвърлено.

На второ място (не по важност) следва да се посочи и това, че разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК предвижда, че изпълнението може да се спре само въз основа нови обстоятелства, т.е. те да са възникнали след постановяване на акта. Такива обстоятелства не са релевирани в искането, нито са представени доказателства за наличието на такива.

В този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10701 О. 07.11.2023 Г. ПО АДМ. Д. № 10410/2023 Г., VІІ ОТД. НА ВАС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 13097 О. 29.12.2023 Г. ПО АДМ. Д. № 11409/2023 Г., VІІ ОТД. НА ВАС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1639 О. 13.02.2024 Г. ПО АДМ. Д. № 727/2024 Г., VІІ ОТД. НА ВАС и др.

С оглед на това съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение следва да бъде оставено без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. И. Е., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Д. – ДАК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ПАМ - „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни“, направено във връзка с нейна жалба вх. № 4606/30.12.2025 г., с която е оспорена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1717-000245 от 25.11.2025 г., на ВПД началник сектор при ОДМВР РУ 01 Добрич г. по чл. 171, т. 2А, буква „А“ ЗДвП, на ВПД началник сектор при ОДМВР РУ 01 Добрич.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението до страните.

Съдия: