Решение № 1333 от 04.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. П. 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220104697 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление- гр.София, район „Илинден”, ул.“Кукуш“№1, против Б. В. А., ЕГН-********** от гр. П. обл. П. ул. ********* с цена на исковете – 2002.11 лева и 495.59 лева.

В молбата се твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и Б. В. А., ЕГН-********** е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер № ***** от 31.01.2020 г. със системен партиден номер *******.

Претендираното с исковата молба вземане произтича от неплатени суми, дължими по договора, сключен както следва: За електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер *******, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *****, задълженията за периода от 24.08.2020 г. до 11.03.2021 г. са на обща стойност 2002.11 лв., формирани, както следва:

Неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 913.60 лв.; Неплатени суми за устройство по договор за продажба на 1 изплащане на обща стойност 305.66 лв.; Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 782.85 лв. Между страните са възникнали договорни отношения, като същите са поели задължения една към друга, въз основа на рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер ***** на дата 31.01.2020 г., видно от приложенията. Сочи се, че по силата на същия ищецът се задължава да предоставя интернет и телевизионни услуги на ответника а A1 Smart Home, за срок от две години и промоционална месечна такса в размер на 19,99лв., става ясно от Приложение № 1 от тази дата и А1 ТВ и А1 Net Box за две години за сума от 11,99лв с Приложение № 1 от 28.07.2020г. Отново в Приложение № 1 от 31.01.2020г. са уговорени електронни и съобщителни услуги А1 Сърф ХЛ срещу месечна абонатна такса в размер на 27,99лв. за 24 месеца. На 28.07.2020г. е сключен е подписно Приложение № 1 за услугата A1 ONE Unlimited 2XL срещу месечна такса за абоната в размер на 30,99лв. за срок от 24 месеца. Ответникът е бил надлежно запознат с всички условия, задължения и неустойки по договора, като освен общите условия, които се предлагат на всеки клиент, чрез допълнителни приложения е бил запознат с всички видове цени и отговорности, които би носил при неспазване на договора и виновното му прекратяване.

Твърди се, че на 31.01.2020г. длъжникът е сключил договор за продажба на устройство на изплащане в размер на 10.98лв. за срок от 24 месеца. Видно от приемно - предавателния протокол устройството е определено като MOT One Macro Blue+Moto E6+ Gray. Операторът е направил отстъпка в полза на абоната за устройството, като крайната цена, която абоната се е задължил по силата на договора да изплати е била в размер на 252.54лв., като в същото време продажната цена в магазините на Оператора е била в размер на 458.32лв. Длъжникът е сключил и втори договор с предмет устройство на изплащане от същата дата за апарат Huawei B311-221 black срещу месечна такса от 7,00 лв. на месец отново за 24 месеца. Вземането произтича от неплатени суми, дължими по посечените договори за периодите описаните погоре, за които са издадени счетоводни документи. По силата на сключения договор и във връзка с предоставяните електронни услуги и устройство на изплащане, ищецът е издавал ежемесечно фактури, като съгласно чл. 26.5 от общите условия ответницата е разполагала с 15-дневен срок след издаването на всяка фактура да заплати посочената в нея сума, през който период от 2 време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.

Въпросните фактури, които прилагаме към настоящата искова молба. На основание чл. 54.12 от ОУ във вр. разпоредбите на Договора, договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на „А1 България“ ЕАД в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Съгласно чл. 92 ЗЗД и договорените между страните условия (т.7.1. от Договора), абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, за който договорът се прекратява, по стандартен за А1 България ЕАД размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване.

Сочи се, че тъй като абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.

Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Б. В. А., ЕГН: **********, Адрес: П. 4400 ул. *******, че дължи на „А1 България“ ЕАД ЕИК: 131468980 сумите за които е издадена Заповед за изпълнение № 1507 от 23.08.2023г.

Претендират се сторените в настоящото производство съдебни разноски, включително и възнаграждение за един адвокат, както и съдебните разноски по заповедното производство. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от адвокат М. З., в качеството й на особен представител на ответната страна. Твърди се, че иска е недопустим и неоснователен. Оспорва се изцяло претенцията в исковата молба, както по основание, така и по размер. Сочи се, че иска е недопустим, тъй като не е налице идентитет между Заявлението по чл. 410 от ГПК и ИМ. Липсва идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя в Заявлението по чл.410 от ГПК, съответно - ищец по иска за съществуване на вземането. Твърди се, че налице е разминаване в част от елементите на исковата претенция, което води до липса на съвпадение с издадената заповед за изпълнение и оттам до недопустимост на настоящия процес. За допустимостта на процеса е необходимо пълно припокриване на 3 твърденията и идентичност на фактите от които произтича материалното субективна право в заявлението и обстоятелствата, от които произтича вземането, посочени изрично в заповедта за изпълнение и исковата молба не само по размер, но и по основание и период, което в случая не се установява.

Твърди се, че не е спазен законоустановения срок за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК. Моли се съдът, на основание чл.130 от ГПК, поради недопустимост на иска производството по делото да бъде прекратено и исковата молба бъде върната. Твърди се, че искът е неоснователен и като такъв се оспорва от ответната страна. Твърди се, че ответника не дължи претендираните искови суми, тъй като не е ползвал услугите на ищеца, липсват доказателства за прекратяване на договора, поради което не са налице предпоставките за възникване на претендираните неустойки, чийто размер ищецът не е уточнил нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в петитума, което впрочем не е направено и по отношение на главния иск.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства, между страните е съществувал валиден Договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер - № ***** от 31.01.2020 г. със системен партиден номер *******, с който на ответникът са били предоставени далекосъобщителни услуги- интернет и телевизионни услуги а A1 Smart Home, за срок от две години и промоционална месечна такса в размер на 19,99лв., А1 ТВ и А1 Net Box за две години за сума от 11,99лв., електронни и съобщителни услуги А1 Сърф ХЛ срещу месечна абонатна такса в размер на 27,99лв. за 24 месеца, услуга A1 ONE Unlimited 2XL срещу месечна такса за абоната в размер на 30,99лв. за срок от 24 месеца.

Вземането произтича от неплатени суми, дължими по посочения договор за периодите описаните по- горе, за които са издадени счетоводни документи.

Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в 4 сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги, за посочения период.

Съгласно твърденията на ищеца, договор № ***** от 31.01.2020 г. със системен партиден номер ******* е прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, за който договорът се прекратява, по стандартен за А1 България ЕАД размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Сочи се, че тъй като абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.

Твърди се, че за периода от 24.08.2020 г. до 11.03.2021 г. задълженията са на обща стойност 2002.11 лв., формирани, както следва: Неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 913.60 лв.;

Неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 305.66 лв.; Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 782.85 лв.

Върху посочената сума е начислена мораторна лихва в размер на 495.59лв.

Длъжникът А. не е изпълнил изцяло задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договор за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка.

Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №3048/2023г. по описа на Районен съд П. ищцовото дружество е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд П. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е било частно гражданско дело №3048/2023г. по описа на Районен съд П.. Издадената по делото заповед за изпълнение е била връчена на ответника А. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на 5 фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният иск:

Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал.

1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.

Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното вземане към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.

По отношение основателността на предявените искове: Уважаването на искове с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува.Искът следва да се счита за предявен от момента на подаване на заявлението.