Решение № 1291 от 21.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330202244 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 6842331 издаден от ОДМВР гр. Пловдив, с който на Н. Т. В., ЕГН: **********, с адрес - с. Р., ул.

„********“ № *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1, вр с чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата си като въпреки предоставената му възможност не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Процесният електронен фиш е издаден затова, че на 02.01.2023г. в 09:22ч. на път III-375, км 32+700, в посока от изток към запад, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, с пътен знак „В-26“, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил „Сеат 1

Кордоба“ с рег. № ******, се движил при разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч с установена наказуема скорост - 72 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 12 км/ч. Колата е била собственост на Н. Т. В.. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 530, монтирана в служебен автомобил на МВР. Впоследствие бил разпечатан електронният фиш, предмет на разглеждане в настоящото дело, и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за последваща проверка и протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

Няма спор по делото, че на процесната дата и място именно Н. Т. В. е управлявал лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № ******. Нещо повече, ако той не е управлявал колата на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС.

Неоснователно е възражението за погасяването на административнонаказателната отговорност предвид правилата по чл. 34 от ЗАНН. Трайна и константна е съдебната практика, включително и на Административен съд - Пловдив, че електронният фиш има характеристиките на наказателно постановление, тъй като с него се налага наказание. За него не се прилагат сроковете по чл. 34 от ЗАНН за възбуждане на административнонаказателно производство и издаването на наказателно постановление, а изпълнителската давност по чл. 82 от ЗАНН и то при положение, че е бил връчен на нарушителя. В този смисъл съдебната практика приема, че следва създалата се празнота в законодателната уредба да се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Погасителната давност е в смисъл, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца наказателното преследване се погасява по давност. В случая нарушението е извършено на 02.01.2023 г. и абсолютната давност не е изтекла. Още повече, че с връчването на електронния фиш започва да тече нова давност.

Също така въпреки, че удостоверение № 10.02.4835 е било валидно до 24.02.2020г., то съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, 2 намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверката на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от протокола за използване на АТСС на уреда е извършена последваща проверка на 20.12.2022г. с Протокол 4-33-22, тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 20.12.2023 г., а нарушението предмет на електронния фиш е установено на 02.01.2023 г. От тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.

Представен е и Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 10.11.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, като в същия точно и ясно са посочени начален и краен час на работа на техническото средство, като заснетото движение на МПС попада в работния му диапазон.

Съдът обръща внимание, че изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на участък от пътя. Такава например е преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. Процесното нарушение обаче е било установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата е била разположена не на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен в протокола регистрационен номер и на адреса, на който е бил осъществяван контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата са описани различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в случая не се касае за техническо средство, временно разположено на участък от пътя, поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този изричен смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. а. н. д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява електронно изявление.

Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. "б" от ДР към ЗДвП, 3 която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата. Именно по този повод законодателят е предвидил и съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата.

Във връзка с използваното техническо средство за измерване, неоснователно се явява и възражението, че нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Съдът намира, че присъствието или отсъствието на контролен орган /оператор на системата/ при мобилни АТСС, прикрепени към превозното средство, какъвто е настоящият случай, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Така от една страна очевидно е, че когато законодателят в § 6, т. 65 б. "б" от ДР на ЗДвП посочва, че мобилните АТСС са такива, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, то той има предвид именно присъствието на контролен орган във връзка с поставяне начало и край на работния процес, а не това, че мобилното АТСС може да функционира в съответствие с изискването на § 6, т. 65 б. "б" от ДП на ЗДвП само в тези моменти, в които на някакво разстояние от него физически стои контролен орган. От друга страна, съвсем погрешно е и тълкуване на чл. 189, ал. 4 от ЗДП в смисъл, че нарушение по този ред може да бъде установено само, ако контролен орган буквално физически не присъства на мястото. В този смисъл ясно е, че сочейки в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП отсъствието на контролен орган и на нарушител законодателят има предвид единствено това, че същите не участват в описания автоматизиран процес на установява на нарушението, а именно поради законовия регламент на последния глобите с фишове са позволени, без намесата на контролните органи, а актове се налагат от последните само в предвидените от закона случаи. Следва да се съобрази и трайната съдебна практика, според която независимо от вписания в ЕФ административен адрес, мястото на извършване на нарушението се индивидуализира по несъмнен и обективно проверим начин чрез: представеното статично изображение на заснетото МПС, което както вече се отбеляза, съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол; посочените в статичното изображение GPS координати на разполагане на АТСС, задължителна част от административното производство по издаване на ЕФ на основание чл. 189, ал. 8 от ЗДвП Решение № 1995 от 27.10.2021 г. на Административен съд – к. а. н. д. № 1530 по описа на съда за 2021 г. Пловдив, ХХІ касационен състав. Не представлява процесуално нарушение и това, че движението със скорост над максимално разрешената не е било заснето със стационарна система за видеоконтрол като вид автоматизирано техническо средство, а с мобилна система. След 4 издаването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ОСК на ВАС е приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата – обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г., в която Наредба са посочени видовете автоматични технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата – освен стационарни могат и да са мобилни АТСС, изрично е посочено и че двата вида – стационарни и мобилни АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение /а нарушаването на чл.21, ал.1 от ЗДвП е такова/. Към момента на извършване на процесното административно нарушение, атакуваният фиш е бил съобразен с действащата законодателна уредба относно условията и реда за използването на автоматизираните технически средства и системи /в случая мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 530/ за контрол на правилата за движение по пътищата /в това число и правилата относно скоростта за движение.

Въпреки гореизложеното съгласно писмо с изх. № 11-00201/18.04.2023г. от ОПУ-Пловдив се установява, че на пътната отсечка от път III-375, км. 32+700, посока на движение от изток към запад /от гр. Пловдив към гр. Пещера/ няма въведено ограничение на скоростта със знаци В26 за нито една от посоките на движение. Такова ограничение има, но на км.