Решение № 29 от 23.02.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Луковит, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20254320100250 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от "А.Б.Б“ ЕООД, ЕИК [лични данни заличени], със седалище и адрес: [заличен адрес по GDPR], представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. К.Х. - пълномощник, срещу Д. Г. Н., ЕГН ********** с адрес: [заличен адрес по GDPR], с която ищецът е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че Д. Г. Н., ЕГН ********** дължи в полза на "А.Б.Б“ ЕООД, ЕИК [лични данни заличени] следните суми: 300, 00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ****, сключен на 22.02.2021 г. между "С.К." АД, в качеството на заемодател и Д. Г. Н., ЕГН **********, в качеството на длъжник; 9,00 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 22.02.2021г. до 22.03.2021г. и 142,77 лева - законна лихва за забава върху главницата за период от 22.02.2021г. до 19.11.2025г., както и лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Въпросните вземания са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20/2025 г. по описа на РС - Луковит.

Ищецът твърди, че на 22.02.2021 година длъжникът Д. Г. Н., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № **** със „С.К." АД, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне една вноска в размер на 300 лева в срок до 22.03.2021г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Сочи се, че от приложените към ИМ Общи условия и Договор за паричен заем № **** от 22.02.2021 г. по безспорен начин се установява сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Твърди се, че представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.

1

11 и чл. 22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки" от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С.К." АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Посочва се, че процесния договор бил сключен по електронен път по силата на ЗПФУР като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Поддържа, че в случай, че съдът не приеме, че процесния договор е сключен по електронен път, то тогава Договора за паричен заем, представлява реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023г. „С.К." АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б" ЕООД, ЕИК [лични данни заличени], със седалище и адрес на управление: [заличен адрес по GDPR]. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложенеи № 1, извадка от което е приложена към ИМ.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено от ищеца на посочения от потребителя имейл адрес. Последният не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Счита, че уведомяването на длъжника е надлежно извършено, но в случай, че съда приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. пот. д. № 1711/2013 г. и т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).

Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски в настоящото и заповедното производство.

Към исковата молба са приложени: Договор за паричен заем № **** от 22.02.2021 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, както и погасителен план към договора за кредит; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023г., ведно с извадка от Приложение № 1 към него; Уведомление за цесия; Разписка за усвоена сума и Пълномощно на юрк. К.Х..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Н. Л. - назначен особен представител на ответника. Адв. Л. посочва, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Излага твърдения, че в случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в договора начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочва, че ГПР се изчислява по специална 2 формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди се, че в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Посочва, че е налице и друго нарушение - въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя - тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Така посоченият срок е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение, както относно физическото лице поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр. /, в т. ч. и относно банковата гаранция - която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, адв. Л. посочва, че следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Твърди се, че включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Сочи се, че за да бъде извършена преценка за действителността на сключения договор и спазване правилата за равноправност би следвало да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза, която да даде заключение за всички действителни условия, при които е отпуснат потребителския кредит, включително договорените клаузи за лихви, такси и неустойки.

В съдебно заседание ищеца е предоставил становище. Особеният представител на ответника адв. Л. се е отказала от поисканата Съдебно счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените главни искове по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от обстоятелството, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.

Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите 3 претенции по същество.

С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК по така предявените положителни искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между "С.К." АД, в качеството на заемодател и Д. Г. Н., в качеството на заемополучател, е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, че е било договорено възнаграждение в претендирания размер, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което ищецът е предоставил на заемополучателя посочените в исковата молба услуги, а за последния е възникнало задължение да заплати възнаграждение за получените услуги в претендирания размер; действителността на процесния договор за потребителски кредит; изпадането на ответницата в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погася ване на паричните си задължения и правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти /недействителност или унищожаемост на договора, липса на предаване на сумата, изтекла погасителна давност, неправилен размер на лихвите или липса на забава/.