Определение № 866 от 16.10.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 866 гр. гр. Добрич, 16.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500707 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК по частна жалба рег.№ 14507/17.08-2023 год. на „***" ЕООД ЕИК ***, град Д. срещу определение № 1711/24.07.2023 год. по гр.д.№ 130/2023 год. на Районен съд Добрич,с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решение №455/07.06.2023 год. в частта на разноските, относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Наведени са оплаквания , че дружеството е осъдено да заплати на насрещната страна разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение ,направата на които не е удостоверена документално ,доколкото плащането в брой не е отразено в договора за правна помощ и съдействие, поради което няма характеристиката на разписка за плащане.

Ответникът по частната жалба И. Н. Х. с ЕГН **********, град В., чрез адв. Е. Р.-АК Варна счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Липсата на отбелязване в договора за правна помощ и съдействие, че е платено по банкова сметка , сочело на плащане в брой на уговореното възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима , а разгледана по същество е и основателна.

С решение №455/07.06.2023 год., съдът се е произнесъл по предявения от И. Н. Х. с ЕГН **********, град В., чрез адв. Е. Р.-АК Варна , срещу „***" 1

ЕООД ЕИК ***, град Д., иск за освобождаване на търговски обект, находящ се в град Д., представляващ Търговски център, магазин за промишлени стоки, шивашки услуги, детски играчки, като е осъдил частния жалбоподател да заплати разноски в производството в общ размер от 1 176 лв., съставляващ сбор от заплатена ДТ от 76 лв., възнаграждение на вещо лице от 300 лв. и адвокатско възнаграждение от 800 лв.

Решението е било връчено на частния жалбоподател на дата 13.6.2023 год. С молба рег.№ 10869/19.06.2023 год. и в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.259 ал.1 от ГПК , частният жалбоподател е поискал изменение на съдебния акт в частта на разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Конкретното възражение на ответника е било, че договора за правна помощ не указва вида на плащане, не е отбелязан факта на плащане, т.е не са налице доказателства , че страната е заплатила адвокатското възнаграждение.

В представения договор за правна защита и съдействие точка III е договорено възнаграждение от 900 лв. На следващия ред е отбелязано ,че е платена сума от 900 лв. без да бъде посочен начина на плащане-в брой или по банков път. Договорът е подписан от клиент и адвокат Е. Р..

Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Процесуалният закон урежда възмездяването на разноските единствено в случаите, в които те са заплатени. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път.

Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В този смисъл в т.1 от тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС е посочено , че в договора следва да е вписан 2 начина на плащане ако е в брой и само тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Представения по делото договор за правна защита и съдействие ,сключен между И. Н. Х. и адв. Е. Р. не отговаря на посочените изисквания да служи като разписка за плащане на адвокатския хонорар, т.е. след като не е доказано заплащането му ,то и не следва да бъде присъждан по правилото на чл. 78 ал.1 от ГПК.

Обжалваното определение е незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменено ,като бъде постановено уважаване на подадената от частния жалбоподател молба по чл. 248 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1711/24.07.2023 год. по гр. д.№ 130/2023 год. на Районен съд Добрич, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решение №455/07.06.2023 год. в частта на разноските , относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., като вместо това постановява: ИЗМЕНЯ решение №455/07.06.2023 год. по гр. д.

№ 130/2023 год. на Районен съд Добрич ,като намалява размера на разноските , които „***" ЕООД ЕИК ***, град Д. следва да заплати на И. Н. Х. с ЕГН **********, град В. от 1 176 лв. на 376 лв. ,съставляващи разходи за заплатена ДТ от 76 лв. и възнаграждение на вещо лице от 300 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3