Решение № 278 от 08.11.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Сандански, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231250100637 по описа за 2023 година

Производството по настоящото гр.д.№637/2023г. по описа на Районен съдСандански е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046, гр.С., ул.“Ястребец“ 23 Б, представлявано от А.

Александров – изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов – Председател на Управителния съвет, чрез юрк. А. Т., против ответника С. В.

Д., ЕГН **********, гр.С., ж.к.М. *, бл.****, вх.*, ет.*, ап.**, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми – 115.87 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.М* *, бл.****, вх.*, магазин *, аб. *****, инсталация *******, за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.; 20.11 лв. – законна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до 31.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.02.2023г. до окончателното погасяване; сумата от 7.62 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2020г. – м.10.2020г.; 1.68 лв. – законна лихва за забава върху сумата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.07.2020г. до 31.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 09.02.2023г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №225/21.04.2023г. по ч.гр.д.№392/2023г. по описа на Районен съдСандански.

В исковата молба ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД твърди, че 1 ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди в собствения си топлоснабден имот – магазин, находящ се в гр.С., ж.к.М. *, бл.**, вх*, магазин*, аб. ****, инсталация ******, за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.

Поддържа, че между страните не е сключван писмен договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от ищеца. Ответникът ползвал доставяните от ищеца услуги в претендираната стойност, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки си разходи за цената на потребената топлинна енергия, поради което дължи връщане на сумата, с която се е обогатил.

В исковата молба се сочи, че ответникът отговаря на условията за потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на §1, т.43 от ЗЕ, поради което е бил длъжен, но не е изпълнил законовото си задължение за сключване с ищеца на договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Според действащите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /чл.40, ал.1 от ОУ/ купувачът следвало да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за сумата по фактурата. Ищцовото дружество доставяло в имота топлоенергия през процесния период, чиято цена не била заплатена от ответника, без да е подавано от него възражение срещу начислените суми /чл.40, ал.2 от ОУ/.

Твърди се, че ищцовото дружество е изпратило покана до длъжника за доброволно заплащане на дължимата сума, но в предоставения 7-дневен срок не последвало плащане, поради което дружеството инициирало производство по чл.410 от ГПК за принудително събиране на вземанията си.

Сочи се още, че в изпълнение на чл.139б от ЗЕ сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период м.05.2020г. – м.04.2022г. за имота били начислявани от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл.71 от

Наредба №2/2004г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, поради което и сумите за топлинна енергия за имота на ответника били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Ищцовото дружество моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника за писмен отговор и са надлежно връчени на 01.08.2023г. В законоустановения едномесечен срок, на 30.08.2023г. ответникът е подал в Районен съд-С. писмен отговор на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответникът признава предявения иск за основателен. Твърди, че претендираната от ищеца сума в размер на 145.28 лв.

2 била заплатена по посочената банкова сметка, за което представя платежно нареждане от 01.08.2023г. С оглед признаване на иска и извършеното плащане на задължението, моли производството по делото да бъде прекратено.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД не изпраща свой представител. В писмено становище молят за уважаване на исковата претенция. Потвърждават погасяването на задължението до сумата от 145.28 лв., като твърдят, че със същата са погасени 123.49 лв. главница и 21.79 лв. мораторни лихви, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Непогасена останала единствено законната лихва от датата на подаване на заявлението до датата на плащането в размер на 6.77 лв. Твъдят, че насрещната страна е станала повод за завеждане на делото, проради което следва да понесе отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

В съдебно заседание ответникът С. В. Д. не се явява и не изпраща представител.

Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по съществото на спора.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото не спорят по фактите. Ответникът по настоящото дело е признал за изцяло основателен предявения срещу него иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Не отрича изискуемостта на задължението си. Поради това по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Ответникът С. В. Д. е собственик на имот – магазин, находящ се в гр.С., ж.к.М* *, бл.***, вх*, магазин *, който е топлофициран като аб. *****, инсталация ******* и в който имот е ползвана топлинна енергия за стопански нужди за периода м.05.2020г. – м.04.2022г. Имотът в ответника се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД.

Размерът на потребената топлоенергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г. възлиза на 115.87 лв., а размерът на дължимата от ответника сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2020г. – м.10.2020г. възлиза на 7.62 лв. Ответникът е изпаднал в забава за плащане на горните задължения, за което дължи обезщетение върху главницата за топлинна енергия в размер на 20.11 лв. за периода от 01.07.2020г. до 31.01.2023г. и върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.68 лв. за периода от 31.07.2020г. до 31.01.2023г.

На 09.02.2023г. ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК пред Районен съд-Сандански, по което било образувано ч.гр.д.№392/2023г. по описа на съда. Съдът уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът е предявил установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Ответникът не оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми за 3 потребена топлинна енергия и дялово разпределение, както и за начислените мораторни лихви. Страните не спорят, а и се установява от представения с отговора платежен документ, че на 01.08.2023г. /в деня на получаване на препис от исковата молба/, ответникът е платил по сметка на ищцовото дружество сумата от 145.28 лв. От своя страна ищцовото дружество чрез процесуалния си представител признава, че чрез извършеното плащане е погасена главницата в размер на 123.49 лв. и мораторна лихва в размер на 21.79 лв. по издадената заповед за изпълнение, включващи потребената топлоенергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г. в размер на 115.87 лв., сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2020г. – м.10.2020г. в размер на 7.62 лв., обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 20.11 лв. за периода от 01.07.2020г. до 31.01.2023г. и върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.68 лв. за периода от 31.07.2020г. до 31.01.2023г. В случая е налице твърдение за неизгоден за страната факт за погасяване на главниците и мораторните лихви по издадената заповед за изпълнение посредством плащане, който съдът следва да съобрази.

Съгласно задължителните разяснения по т.1 от Тълкувателно решение №8/02.04.2019г. по тълк.д.№8/2017г., ОСГТК на ВКС, преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към деня на предявяване на иска /в случая деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент искът се счита предявен по арг. от чл.422, ал.1 от ГПК – от 09.02.2023г./ Разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, когато са от значение за спорното право. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по чл.422 от ГПК се установява съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по чл.422 от ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението /т.1 на Тълкувателно решение №8/02.04.2019г. по тълк.д.№8/2017г., ОСГТК на ВКС/. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т.9 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г., ОСГТК на ВКС, според които в производството по чл.422 от ГПК, респ. чл.415 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.4 във вр. с ал.1 от ГПК.

В настоящия случай извършеното от ответника плащане, макар и след завеждане на делото, е правопогасяващ факт, който следва да се вземе предвид от съда, и който обуславя неоснователност на предявения иск.

Ищецът потвърждава погасяването на главниците и мораторните лихви, предмет на издадената заповед за изпълнение. Направеното от страната признание съдът намира на основание чл.175 от ГПК за установено по 4 безспорен начин от събрания доказателствен материал. Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД е неоснователен, поради настъпилото в хода на делото плащане на 01.08.2023г., което съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да съобрази. Непогасена е останала единствено присъдената със заповедата за изпълнение законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.02.2023г. до датата на плащането – 01.08.2023г. в размер на 6.77 лв. /изчислена по реда на чл.162 от ГПК/, която сума се претендира от ищеца.